Как Антонио Конте поведе Челси към титлата

93 точки и рекордни 30 победи в 38 мача. Така изглежда сезонът на Челси в цифри. Почти двойно в сравнение с миналата година. Разбира се, тогава отборът се представи доста под очакванията, но независимо от това прогресa е впечатляващ. А за да си отговорим на въпроса „Как стана това?“ по най-простия начин една единствена дума, или по-скоро име, стига – Конте.

Антонио Конте е един от най-вълнуващите млади мениджъри в съвременния футбол. Започва треньорската си кариера през 2006г във втородивизионния италиански тим Арецо. В средата на следващия сезон се мести в Бари, които по това време се намират в зоната на изпадащите. За няколко месеца ги стабилизира, завършвайки в средата на таблицата, а в последвалата година дори печели промоция. Следва неуспешен период в Аталанта и нова промоция, този път със Сиена. Така стига до Ювентус, които тъкмо са завършили 7ми. С тях печели три поредни скудети, като в един от сезоните завършва непобеден, а в друг успява да спечели всичките си домакински мачове. Следва обаче срив в отношенията с ръководството, Конте подава оставка и едно европейско по-късно се озовава в Челси. И всичко това преди 47мата му година.

Подобна визитка говори красноречиво за качествата на Конте и би следвало да е достатъчна да впечатли всеки. Със сигурност бе достатъчна да впечатли Роман Абрамович. Въпреки това в началото на сезона –  и особено след загубите от Ливърпул и Арсенал –  се намериха немалко критици, които сочеха италианеца с пръст, обяснявайки как „Англия не е Италия“. Е, няколко месеца по-късно вече знаем какво се случи – Англия в крайна сметка се оказа Италия за Антонио Конте. По-интересното обаче е как и защо…

Философията

“I consider defeat to be a state of virtual death.”

Антонио Конте е прагматик, вманиачен в победата. Въпреки това всеки треньор си има някаква философия, която следва през цялата си кариера. И италианецът не прави изключение. Конте вярва в максимата, че отборът е повече от всеки един отделен футболист. Без значение кой е той и как се казва. И го доказва навсякъде откъдето мине. В Ювентус Алекс дел Пиеро се оказваше на резервната скамейка доста по-често отколкото би му се искало. Същото вероятно може да каже и Джон Тери, а изборите на Конте в националния тим на Италия често ставаха повод за многобройни спорове, заради оставянето на звезди извън тима.

За италианския мениджър най-важните неща са тактическата дисциплина и редът. Всеки играч е задължен да изпълнява инструкциите му до последния детайл. Алтернатива няма. Ако не го правиш.. просто не си в отбора. И това важи не само за фаза защита. Огромна част от играта на сините в атака също е предварително подготвена. Играчите често играят 11v0 на тренировки, усъвършенствайки атаките си до припадък. Без дори да има противник. Креативност чрез системата, а не обратното.

Корените на тези виждания на Конте се крият още в кариерата му на футболист. Той сам признава, че не е бил най-талантливия играч, макар да прекара дълги години в Ювентус. Италианецът често е споделял как едни от най-трудните моменти за него като футболист са били моментите, в които е трябвало да отиграе топката бързо.. да вземе решение под напрежение, без съотборници наоколо. Още тогава си обещава, че един ден когато е треньор няма да позволи това да се случи на играчите му. Обещание, което белязва цялата му кариера.

Тази фикс-идея на Конте води до развитието на така наречените му „автоматизми“. Това представляват предварително заучени сценарии и движения, които целят да улеснят футболистите му. Всяка потенциално рискова ситуация, която може да възникне в даден мач е вече предвидена от Конте и оттренирана на тренировъчното игрище. Така когато се случи в мача… играчите му вече знаят какво трябва да правят и могат да го направят веднага… без да мислят, инстинктивно – като добре смазани роботи. И по-важното – много по-бързо от опонента.

На картинката: Червения тим пресира агресивно Челси. Азпиликуета подава към Моузес, който с първото докосване праща топката към вътрешната част на терена, където Педро навлиза, за да я поеме. Един от многото предварително заучени автоматизми на лондончани. Тъй като това е тренирано многократно, Моузес знае още преди да е получил топката, че ако я чукне натам.. кълбото ще стигне до Педро. Така Челси изпълнява цялото действие много бързо и не дава шанс на опонента да реагира навреме.

Това обаче не важи само за подобни напечени ситуации, а и за атаката на отбора. Логиката е елементарна – ако знаеш идеално какво ще направиш още преди да получиш топката… получаваш динамично предимство пред противника, който се нуждае от макар и минимално време да се ориентира в ситуацията.

Топката е в дясната половина на игрището. Матич и Канте бързо сменят посоката на играта към по-празното ляво крило. Когато червените защитници виждат, че топката ще стигне до Еден Азар, инстинктивно се запътват към него в опит да го блокират. Азар обаче или пропуска топката, или я чуква леко за налитащия зад него Алонсо, който е останал свободен.

Тук в употреба влиза и втората страст на Конте – видеоанализът. В елитната италианска школа за треньори – Коверчано* – всеки бъдещ мениджър на края на обучението си е задължен да напише и нещо като магистърска теза. Тезата, която Конте предава е именно за видеоанализите във футбола.

*Интересен анекдот от там е правилото, че който спомене на финалния няколкочасов изпит думите „по мое време“ бива късан веднага, независимо от това какво е говорил досега *поздрав за всички бивши футболисти с експертни мнения*. Друга интересна история гласи, че не използват учебници по тактика, защото по думите на директора „футболът се развива толкова бързо, че докато напишеш учебник вече ще е стар“.

Конте и брат му редовно прекарват безброй часове в разучаване на противника и идентифициране на точно тези ситауции, които могат да използват в подготовката си. Футболистите на Челси също се налага да свикнат с новите методи на работа. Сесиите с видеоанализи са няколко пъти седмично и често продължават над час. В началото някои от играчите се противят, но след като виждат резултатите на терена не им остава избор освен да приветстват този подход.

Системата

Очевидно голямата история на сезона на Челси е 343 формацията. Антонио Конте обаче започна предсезонната си подготовка със съвсем друго намерение – да използва любимата си система, която противно на широко разпространеното мнение не е 352. Италианецът обожава крилата и е голям фен на 424. Именно това се опита да наложи и в Челси, прекарвайки цялото лято именно с тази формация.

Незнайно защо, след това… сезонът бе посрещнат с 4141. Нещата обаче видимо не вървяха и на Конте често му се налагаше да прави късни смени да обръща мачове. След тях обикновено следваше късен гол и така сините измъкнаха няколко победи на косъм в началото на кампанията. Любопитното бе, че в момента след смените отборът се пренареждаше в …424. А защо формацията така и не се задържа в по-продължителен период е нещо, чийто отговор само Конте знае. Очевидно 424 работеше в атакуващ план, така че може би причината все пак се крие в нещо дефанзивно, което не се е харесало на италианския спец.

Така се стигна и до съдбоносния момент в сезона на сините – 24 септември. Загубата с 3-0 от Арсенал. Загубата, която принуди Конте да изпробва 343-то, което в последствие стана ключовата дума за сезона на лондончани.

Формацията по естествен път създава много връзки между играчите, което улесни страшно много изпълнението на автоматизмите на Конте. Целта бе всеки от играчите винаги да разполага с поне няколко опции за пас.

В същото време играта в защита на отбора също се подобри значително. Без топка сините се прибират в 541 по следния начин:

Лондончани често използват 541 блок, близо до централната линия.. като Коща и най-близкия до топката халф поставят под напрежение разиграването на противника.

Пример от мача с Ман Сити. В случая Азар е най-близкия до топката халф и затова отива да пресира човека с топката. Останалите халфове на Челси пазят линия.

В случаите, в които топката все пак мине зад гърбовете на халфовете на Челси… защитниците имат задачата моментално да пресират агресивно получилия топката противник и да не му позволяват да се обърне с лице към вратата.

Червеното крило получава топката, но бива моментално пресирано от Алонсо, който не му позволява да се обърне. Така червения футболист няма избор освен да върне топката назад. В същото време, дори с напредналия Алонсо, в последната линия на Челси има цели 4 човека, готови да покрият евентуален гаф.

Какво чака Челси догодина

Сините станаха категоричен шампион, а само след няколко дни ще имат възможност да се борят и за дубъл. Въпреки това не трябва да се подминава факта, че лондончани бяха лишени от ангажименти в Европа този сезон и това значително облекчи графика им. След покоряването на Италия и Англия, Шампионската Лига със сигурност е следващото предизвикателство пред Анотнио Конте. За да го посрещне обаче италианецът ще трябва да подсили състава си през лятото.

Предвид силната игра на Челси като отбор е трудно да се посочи кой точно от стартовата единайсеторка трябва да се замени. Въпросът е по-скоро в осигуряването на достатъчна широчина на състава, защото този сезон единствено Фабрегас изигра значително количество минути от пейката. Реално сините изкараха сезона с 12-13 футболиста. Малкият брой мачове и страхотната физическа подготовка на Конте помогнаха лондончани да се опазят от контузии, но догодина едва ли ще успеят да изкарат целия сезон с толкова малко ротации.

Силно вероятно е Диего Коща да напусне през лятото, което означава че ще се търси нов нападател. Гари Кейхил и Виктор Моузес пък изглеждат като най-вероятните кандидати, на които евентуално могат да се потърсят заместници ако се вгледаме внимателно в състава като индивидуалности.

А дали през новия сезон Конте ще даде още един шанс на любимото си 424, ще продължи с работещото 343 или пък ще има някакъв трети вариант предстои да видим.

Едно е сигурно – и догодина италианецът ще направи всичко по силите си отборът му да продължи да печели. Описателна за младия спец е една случка, разиграла се преди няколко месеца. Два дни преди Коледа, Конте изпратил на всички в Челси подарък. Не само на играчите и на треньорския щаб, а на всички – включително чистачите и готвачите. Всеки получил по бутилка вино и картичка с индивидуални пожелания, надписана от самия Конте. Независимо от това какво друго пишело обаче, всяка от тях завършвала с цитат от Ханибал, воинът известен с прекосяването на Алпите със слоновете си. “We will either find a way.. or we will make one”. (Или ще намерим път.. или ще си направим такъв).

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/