Month: December 2016

Как Конте намери решение на проблемите на Челси и преобърна сезона им

Използвайте крилата

Биографията на Конте е добре позната и да я повтаряме още веднъж ще е излишно. Далеч по-удачно би било се спрем на нещо по-рядко разглеждано – характеристиките на италианския спец. На нещата, които го определят като мениджър.  Конте е от треньорите, които вярват в усъвършенстването чрез повторение. Отборите му се характеризират с много заучени на тренировъчното поле заучени комбинации, перфектна подготовка при статичните положения (съобразена спрямо всеки противник) и една от най-добрите програми за физическа издръжливост. Типично за всеки треньор от школата на репетивното учене, Конте държи изключително много на дисциплината и  дефанзивната стабилност  – неща, с които отборите му винаги са се отличавали.

Освен това обаче италианецът е и един от най-силните тактици в модерния футбол. Много от заучените комбинации по време на мач са съобразени със слабостите на конкретния противник. Отборите му пък се чувстват еднакво комфортно както и да диктуват темпото, така и да се окопават в дълбок блок пред собственото си наказателно поле.

Един от по-рядко споменаваните факти за Конте е, че той е обсебен от крилата. Всичките му отбори предпочитат да градят атаките си по фланговете вместо през централната зона. И любимата му формация всъщност е…. 424.

След назначаването му през лятото преобладаващото мнение бе, че още от началото Конте ще започне да залага на същата 352 система, която използваше и с Ювентус и с националния отбор на Италия. Италианецът обаче проведе предсезонната си подготовка с  424 формация:

obviously old screenshot.jpg

Да, знам че линиите са криви. Очевидно е стар скрийншот и съм бил пиян докато съм го рисувал.

Макар да не постигна резултатите, които би желал играта на отбора изглеждаше много добре координирана. След това обаче се случи нещо странно. Конте реши да… не използва формацията, с която проведе лятната си кампания. Сезонът във Висшата Лига бе посрещнат с  4141 постройка, изглеждаща по следния начин:

chelsea-4141.jpg

*Дейв е прякор за Азпиликуета, вдъхновен от песен на агитката им “Azpilicueta.. we will just call you Dave”

Както вече казахме, отборите на Конте изграждат атаките си по крилата. Ролите на Азар и Вилиан се състояха предимно в осигуряване на широчина в атаката, или казано на по-прост език – да стоят залепени на  тъчлиниите. Това често оставяше Коста в изолация на върха на атаката. Матич и Оскар също бяха инструктирани да играят близо до крилата с цел къси комбинации. Това на свой ред.. остави центъра празен. Всичко е по-приятно за окото с картинки вместо със сухи обяснения, затова нека използваме такава:

4141 problems.jpg

Топката е на левия фланг. Липсват обаче играчи в синьо в центъра на терена. Посоката на атаката няма как да бъде сменена. Няма и  кой да “включи” Коста в играта и той остава изолиран.

Липсата на опции  (връзки) за пас в центъра бе огромен проблем за Челси, защото означаваше че те нямат надежден начин да сменят посоката на атаката. Това бе възможно само по два, еднакво неефективни, начина:

  • Дълъг пас от едното крило към другото крило. Този метод е неефективен, защото топката лети няколко секунди и дава възможност на противниковите защитници да коригират позиционирането си
  • Като топката мине през защитниците. Причината за неефективността е подобна – цялото това действие е бавно и дава време на противника да се организира.

Тези проблеми логично бяха съпроводени с липса на голове. Любопитно нещо, което трябва да се отбележи е как Челси се справи с тях в началото на сезона. Сините го направиха чрез късни смени (70-80та минута) от Конте, които връщаха състава в….. 424 формация. Тази врътка на италианеца донесе няколко важни късни победи на лондончани в ранните кръгове. Едновременно с това забули допълнително мистерията защо Конте заряза 424 като постоянна опция за отбора си, след като очевидно я намира за достатъчно ефективна късно в мачовете. Моето предположение е, че е имал някакви проблеми с дефанзивната и стабилност. Подчертавам, че това е предположение, а не факт, тъй като не съм гледал достатъчно от предсезонната подготовка на тима.

Диамантът на Челси

Колкото и странно да звучи тази загуба бе може би най-положителното нещо за сезона на Челси. Тя беше катализаторът Конте да приеме за факт, че 4141 формацията му не работи и е време за нещо ново. “Новото” в случая се оказа следното 343:

chelsea 343.jpg

Използването на тази нова подредба се оказа перфектното решение за проблемите на Челси.

Фокусът при изграждането на атаките остана по крилата, но вече широчината се даваше не от чисто офанзивни футболисти като Азар, а от уингбековете – Алонсо и Моузес. Това дава възможност на Азар и Педро да се позиционират по-централно (в двете полупространства) и да имат значително по-лесен достъп до комбинации с Коста.

Друга допълнителна мярка бе взета за окупирането на централните зони :

diamond work in prog.png

Топката е в Моузес. Канте се доближава за да формира диамант между играчите на сините. Така Мозес има цели 3 директни опции за къс пас. Притежанието е безопасно и има възможност за бърза смяна на посоката на атаката.

Този диамант може да бъде образуван както от лявата, така и от дясната страна. Наличието му означава, че футболистът с топка в краката има наблизо цели 3 опции от съотборници, на които може да подаде. Това усложнява значително задачата на всеки противник, който има намерението да пресира. Освен това осигурява възможност за бързи смени на посоката на играта.

Друго оръжие, което сините използват в атака са вече споменатите предварително тренирани комбинации на Конте. Ето пример за една от най-честите такива:

chelsea-combination-play

Дясната половина на игрището е пълна с играчи на противника. Канте бързо подава на Матич, който сменя посоката на атаката с пас към Азар. Противниковите футболисти в близост до Еден Азар го пресират. Азар пропуска топката или я отклонява с едно докосване за идващия на скорост зад него Алонсо.

Защитата

Челси са отборът с най-добра защита във Висшата лига през този сезон, затова нека погледнем и как точно го правят.

Когато загубят топката футболистите на Челси се прегрупират в 541 формация, която изглежда така:

chelsea 541 def.jpg

Челси се защитава с формация 541. Коста е извън кадър, сори мотори.

Когато Челси се защитава те се разполагат дълбоко в половината си с верига от петима защитници. Много от идеите, които Конте използва са добре тренирани и са пренесени още от времето му  в Ювентус. За да не натоварваме излишно текста обаче, ще споменем само основния принцип.

Макар Челси да се защитава дълбоко в половината си, те не са пасивно защитаващ се отбор. Напротив, те прилагат агресивна преса всеки път когато опонентите им се доближат до опасното пространство около наказателното им поле.

По пътя на логиката, колкото повече футболисти има в дадена линия, толкова по-свободни са те. Ако един отбор има 5 защитника вместо 4ма, то всеки един от тях отговаря за по-малка зона от терена. Съответно ако един от защитниците напусне линията и бъде “хванат в крачка”, то пространството което е освободил може да бъде по-лесно покрито от останалите му съотборници.

При 541-то на Конте, най-наситената линия е последната, тази на отбраната. Присъствието на цели 5 човека там, дава възможност на защитниците на Челси да излизат и да пресират изключително агресивно футболистите на опонента, които получават топката:

chelsea press.png

Противниковия играч намира с пас съотборник. Алонсо напредва за да го пресира агресивно. Така намалява значително времето за взимане на решение на червеното кирло. Дори да бъде преодолян, пространството зад гърба на Алонсо може да бъде покрито лесно от Кейхил.

Тази агресивна преса от защитниците на Челси не дава време на противниковите нападатели да се обърнат с лице към вратата. Често резултатът е, че притиснатия нападател просто връща топката назад и всичко се повтаря. Получава се патова ситуация, в която цялото действие се рестартира и противниковия отбор извършва само обходни действия и не може да създаде опасност пред вратата на Челси.

В редките случаи, когато противниковите нападатели успеят да се обърнат или да подадат на съотборник в оголеното пространство…..  наблизо стои допълнителния човек на Челси, готов да „помете“ зад съотборника си.

Целта на тази преса на Челси не е да печели топката, а да остави възможно най-малко време на опонента да прогресира по опасен начин атаката. Владението на топката в центъра на терена е безопасно за Челси, тъй като не води до директна голова опасност.

Заключение

При идването си Антонио Конте се изправи пред няколко проблеми с първоначалния облик на отбора си. Италианецът обаче е изключителен тактик и бързо успя да ги адресира, намирайки работещо решение. Любопитна подробност е, че в последните няколко мача на Челси той често прави смяна като пуска Фабрегас в игра.. при която отборът му се преподрежда в 352. Може би това е следващата стъпка еволюцията на лондончани, но ще говорим повече за нея, когато стане постоянна. А дотогава.. Конте е мениджър на отбор, който няма истински недостатъци, има най-лесната програма до края на сезона и определено е големият фаворит за титлата.

Ако анализът ви е харесал можете да лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Венгер и Арсенал центрират пътя към победата срещу.. Тони Пюлис

Традиционно стилът на Арсенал предполага комфортни победи срещу малки отбори, прибрани в защита. Стилът на игра, който е наложил Арсен Венгер дава почти безпрецедентна свобода на офанзивните му играчи. Всеки от играчите на предни позиции има правото сам да определя движенията си, когато топката е във владение на артилеристите. Тази философия е двуостър нож. От една страна когато се получи химията, ставаме свидетели на наистина магически комбинации и попадения. От друга липсата на стурктура в атака понякога дърпа отбора назад като често играчите се скупчват прекалено близо един до друг, или пък застават на едни и същи вертикални и хоризонтални линии елиминирайки се един друг като опции за пас.

Първото полувреме

formations.jpg

Началните формации на двата тима.

Формацията, която Тони Пюлис избра да противодейства на Арсенал днес бе асиметрична. По принцип почти всички отбори използват 2 различни формации по време на мач – една за атака, една за защита. Днес Уест Бром не направиха изключение, с една малка подробност… преливането от едната в другата ставаше само от едната страна.

Когато  топката бе в Уест Бром (да, всичките тези 15 секунди през първата половина) те залагаха на стандартно 4411, изглеждащо по следния начин:

west brom 4411.jpg

В момента, в който сбъркаха пас или пратеха топка в трибуните обаче, започваше дефанзивната ротация към 541. Шадли се връщаше на позицията на ляв халф, а Филипс се заемаше позицията на пети човек в отбрана, по следния начин:

west brom peoples.jpg

Шадли е ляво крило. Филипс (10 номер) застава като пети защитник, като гледа да си осигурява достъп до Белерин (24 номер).

 

Идеята на тази асиметрична ротация бе, че Тони Пюлис очевидно е набелязал Ектор Белерин като основната заплаха за ниския блок на защитата му. Така той инструктира Филипс да изпълнява ролята на негова сянка. Десетката на Уест Бром буквално се залепи за Белерин, а допълнителния човек в защита означаваше и по-ефективно блокиране на набезите от десния бек на Арсенал.

В резултат разиграванията на Арсенал отдясно станаха неефективни. Артилеристите бяха принудени да започнат опити да прогресират атаките си предимно през левия фланг. В желанието си да освободи креативната силна на Белерин, Арсен Венгер все пак предприе мярка. Той инстурктира Айоби да се изтегля от позицията си на десния фланг към по-централна такава, привличайки вниманието на Шадли в центъра на терена. Това на теория оставя Белерин в ситуация 1 на 1 на фланга с Филипс. Причината обаче това да не сработи, дойде от там че дори  и когато Белерин успяваше да преодолее опонента си… пред него изникваше допълнителния (пети) защитник на Уест Бром – Нйиом.

iwobi movement.jpg

Айоби е навлязъл към центъра на терена, изоставяйки левия фланг. Така при евентуална смяна на посоката с дълъг/средно-дълъг пас Белерин ще играе 1 на 1 с Филипс.

Единствения логичен изход от ситуацията за испанския бек бе евентуално да центрира топката веднага щом се освободи от Филипс. Той обаче не се сети да изпробва този подход. А може би и не пожела, имайки предвид силата на дроздовете на втория етаж. Така през първото полувреме Арсенал остана доста безопасен. Същото важеше и за Уест Бром, чиято офанзивна стратегия се състоеше изцяло от разчитане на контраатаки, които така и не се получиха + статични положения.

Второто полувреме

Втората част започна значително по-динамично от страна на Арсенал. В периода 45-60 минута артилеристите създадоха не малко голови положения, но не успяха да реализират нито едно от тях. Една част от подобреното им представяне се дължеше на умората в състезателите на Уест Бром (и по-конкретно на Филипс и Шадли, които имаха най-физически изискващите роли на терена).

В 61вата минута Тони Пюлис предприем мерки да запуши пробойните в отбраната си. Шадли напусна терена и на негово място влезе Маклейн. Новопоявилият се застана на десния фланг, а Брънт се нагърби с изтощителната роля на Шадли. Брънт е подчертано по-дефанзивен състезател от Шадли, което означавше допълнително вадене на зъби от и без това беззъбата атака на Бром. В дефанзивната част на играта обаче той свърши работа на чичо Тони, защото Арсенал отново започнаха да изпитват трудности в създаването на положения.

Венгер се нагледа на това и реши да реагира доста по-бързо от обичайното. В 68мата минута той направи двойна смяна. Монреал влезе на мястото на получилия лека травма Гибс. Освен него в игра се появи Перез за сметката на Айоби (който изигра нелош мач).

С влизането си Перез зае доста по-централна позиция.. почти като втори нападател. В същото време Йозил започна все по-често да се изнася към десния фланг. От там той не опита да се надиграва с Брънт и Филипс, а често центрираше топката почти веднага. В тези ситуации артилеристите гледаха да изсипят колкото е възможно повече тела в наказателното поле на Уест Бром. Така структурата на Арсенал на моменти наподовяваше типично 442.

Центриранията, макар и нетипичен за Арсенал подход, донесоха успех в 86тата минута, когато след центриране на Йозил, Жиру реализира победното попадение.

arsenal 442.jpg

Перез е на върха на атаката до Жиру. На фланга се дублират бека и крилото (Йозил-Белерин). Типични за 442 формация движения.

След гола Уест Бром се опитаха да се преобразят в нещо, което не са – атакуващ отбор. Това остави големи пространства за Арсенал, които организираха още няколко опасни атаки, но не успяха да реализират втори гол.

Заключение

С изключение на малък период от 15 минути в началото на второто полувреме стратегията на Тони Пюлис свърши работа. Той успя да ограничи комбинативната игра на Арсенал, изолирайки Белерин. Някакси иронично обаче предвид отборите на терена, топчиите измъкнаха победата след период на продължителни изсипвания на топката в наказателното поле на противника. Уест Бром могат да съжаляват, че се пропукаха накрая, но реалистично Арсенал все пак създадоха достатъчно положения в периода 45-60 минута да си заслужат морално победата.

Ако анализът ви е харесал можете да лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

 

Как Юрген Клоп промени Ливърпул и защо той е точния човек да им върне славата

Кон и текст

През лятото в медиите (особено английските) се завихри спор относно Юрген Клоп. Едната страна бе на мнение, че той бавно променя Ливърпул към по-добро. Другата страна пък сравни постиженията му в първенството с тези от последните мачове на Брендън Роджърс. Не бяха малко гръмките заглавия и в двете посоки.

Изминалото лято бе първия истински удобен момент на Острова за равносметки на тема Юрген Клоп. Немската звезда в английското първенство тъкмо бе приключил първия си сезон начело на Ливърпуул, заковавайки мърсисйди на осмото място. Анализаторите  бяха нееднозначни в мненията си. Едни нарекоха Клоп градивен и революционен, други с типична британска критичност принизиха ефекта от работата на немеца до този от най-късния Брендън Роджърс.

Ливърпул започна кампанията с инфарктна победа над Арсенал с 4:3. Последва загуба от Бърнли с 0:2. Двубой, дефиниращ английския футбол във всеки смисъл. Моментът бе повече от удобен за критиците на Клоп и британските медии потънаха в пенлива критика и изтъркани въпроси.

„Наистина ли Юрген Клоп е топ треньорът, за който бе провъзгласен в Германия?“

„Нима Сам Алърдайс, Алан Пардю или друг британски мениджър би завършил на по-лошо място от 8мото на Клоп?“

„Може би Клоп е добър треньор за Бундеслигата, но не може да се справи с Висшата лига?“

Последва поредица от силни резултати и победи, която накара критиците да замълчат.

Идеологията на Клоп

Каква е истината? Клоп пристигна в Ливърпул в началото на миналия сезон, заменяйки Брендън Роджърс след само 9 мача. Идеологията на германеца обаче е тотално различна от всичко виждано до момента на Острова. В първите седмици, че и месеци, всички шушукаха ключовата дума гегенпреса (немската дума за кънтърпреса). Понеже плъзнаха и много определения и разяснения, немалко от които грешни, нека кажем какво е това всъщност – кънтърпреса е идеята да пресираш опонента в секундата в която загубиш топката, вместо да се връщаш в защита. Ако успееш – печелиш топката близо до вратата на противника. Ако не успееш – поне си забавил изнасянето им и  вече не могат да организират бърза контраатака. Така кънтърпресата е едновременно и дефанзивна и офанзивна идеология („Gegenpress is the best playmaker“ – Jurgen Klopp). На теория всичко това звучи прекрасно, но както често се случва.. не всичко е толкова просто колкото звучи.

Не можеш просто да се развикаш на играчите си и да ги надъхаш да „пресират по-здраво“ както за съжаление си мислят доста от треньорите в Англия. Това е и причината толкова малко треньори в световен мащаб да могат тренират подобен стил на игра ефективно (Клоп, Гуардиола, Конте, Алегри, Сари, Тухел и още някоко). Пресата като концепция бе съвсем чужда за Англия преди появата на Клоп – като единствено Почетино практикуваше ефективен нейн вариант. Дефанзивната стратегия на почти всички останали отбори в общи линии бе да се приберат в система 442 и двамата нападатели лежерно да подтичкват към противниковите защитници „пречейки“ им да изнасят спокойно топката.

Ефективната кънтърпреса изисква сериозна координация, която може да се придобие само с безброй репетиции на тренировъчното поле.  Тук дойде и основния проблем за Клоп през изминалия сезон. Ливърпул бе отборът в Англия, изиграл най –много мачове за сезона (финали за купите + първенство). И това се случи на мениджър, който се нуждае от много време да предаде новите идеи на играчите си. Сгъстената програма принуди германеца да се оплаче нееднократно в медиите „Това е лудост. Нямахме предсезонна подготовка, а сега играем мачове постоянно – нямам време да науча момчетата на нищо. Играем мач, давам им ден почивка, правим 2 възстановителни сесии и е време за следващия мач. В момента почти не провеждаме тактически занимания“

Резултатът бе очевиден в играта на Ливърпул. Липсата на време за тренировки доведе до много моменти, в които пресата на отбора бе некоординирана. Некоординираната преса е лесна за преодоляване, а когато това се случи винаги води до опасна атака на противника, при която той има числено превъзходство. Резултатът често бе гол. Оттам дойдоха и много от загубите на точки срещу малки отбори.

В същото време и атаката на отбора страдаше по подобни причини. За да упражняваш ефективна кънтърпреса, както вече казахме, не е достатъчно да надъхаш играчите си да тичат и да играят с повече хъс. Едно от най-важните изисквания е поддържането на правилната структура при владение на топката. Какво означава този кофти и претенциозно звучащ термин? С две думи играчите ти трябва да са винаги близо един до друг (компактност) за да имат числено превъзходство в зоната на топката и да са готови да пресират много опоненти на веднъж при загуба на топката. Ето как изглежда това в картинки:

picture 1.jpg

Почти всички играчи на белия отбор са близо до топката. Изключение са играчите маркирани с (1) и (2), които дават широчина на атаката. Компактността около топката прави пресирането при евентуална нейна загуба лесно.

picture 2.jpg

Тук белият отбор не е компактен и ако загуби топката не може да пресира ефективно, тъй като няма числено предимство. Така изглежда атакуващата структура на повечето отбори в Англия.

Много често през миналия сезон имаше моменти, в които футболистите на Ливърпул бяха толкова концентрирани в желанието си да запазят правилната структура, че от това страдаше динамиката в нападението им.

Разбира се, след (почти) цяло лято на предсезонна подготовка Ливърпул изглежда много повече като отбор на Юрген Клоп и показва, че усвоява много от идеите му.

Как атакува Ливърпул?

Друга последица от кънтърпресата и това често да печелиш топката е че…. топката доста често е твоя. В резултат от това Ливърпул практикуват стил на игра, в който често те са разиграващият отбор. Постепенно с напредването на сезона и с усъвършенстването на пресата започват да растат и процентите владение на топката.

Това притежание, често надвишаващо 60, а дори и 70% накара в края на миналия сезон някои хора да възкликнат „Всички говореха за някаква гегенпреса, а сега Ливърпул да играе по съвсем различен начин“.

През този сезон Ливърпул смени системата си от 4231 на 433 и добави много динамичност в предни позиции. Ето как изглежда титулярната 11торка на състава :

offense liverpool 1.jpg

Ролята на Вайналдум и Лалана е да играят като допълнителни офанзивни полузащитници. Двамата много често правят спринтове към наказателното поле на противника. В същото време схемата на Ливърпул е асиметрична, като отляво Коутиньо се връща често в центъра да поема топката в пространството освободено от напредващия Вайналдум. Отдясно пък ролята на Мане е на доста по-типично крило.

Да обобщим накратко:

  1. Повечето от атаките на Ливърпул протичат отляво където Коутиньо често комбинира с Милнър и Хендерсън.
  2. Когато се смени фланга на атаката с дълъг пас от лявото крило към дясното, Мане често се озовава в ситуации 1 на 1, тъй като повечето от противниковите играчи са се изместили към топката (виж горе- компактност)
  3. Разнопосочното движение на Вайналдум/ Лалана и Коутиньо/ Мане допълнително обърква опонента и им позвлява да изпълняват бързи и заучени комбинации

 

Потенциален проблем се появи с контузията на Филипе Коутиньо. Вече нямаше кой да балансира играта на Ливърпул като се връща назад да прогресира разиграването когато Вайналдум и Лалана напреднат. В резултат често се случваше следната ситуация:

positional problems.jpg

Вайналдум и Лалана правят спринтове напред. Никой от офанзивните играчи на Ливърпул не се връща да поеме топката между линиите на противника. Хендерсън е принуден да играе безсмислен пас към бековете или да върне към централните защитници.

Това коства точки на Ливърпул срещу Борнемут  и Саутхямптън. Евентуално Клоп намери разрешение на проблема като забрани на Вайналдум и Лалана да правят спринтове напред по едно и също време и един от тях оставаше назад за да „върже“ разиграването (по-често това бе Лалана).

Проблемите на Ливърпул

Често чуваме, че Ливърпул имат дефанзивен проблем. Това е само наполовина вярно. От една страна мърсисайдци се защитават изключително добре като отбор, благодарение на тренираната от Клоп преса. Дори в момента, те са отборът който допуска най-малко шутове към вратата си на мач от топ5 първенствата на Европа.

shots.jpg

От друга страна обаче тук има и уловка. Пресата е чудесен инструмент когато работи, но в редките моменти когато бъде преодоляна ВИНАГИ се стига до изключително опасна ситуация. Което означава, че Ливърпул допускат малко удари към вратата си, но пък често те са от по-опасни от нормалното позиции.

Втората уловка е, че Ловрен и Миньоле/Кариус не са истински футболисти и са пълни дупки (меко казано) дефанзивно, което допълнително увеличава попаденията във вратата на червените. Трети бонус е, че Милнър който е безкрайно полезен офанзивно не е истински ляв бек и този сезон е левият бек, през който най-често е дриблирано в цяла Англия.

Друг проблем за Ливърпул, който произтича от неособено високото ниво на играчите в защитната четворка е, че когато са подложени на преса от страна на противника… често грешат и губят топката. Макар това да не бе проблем доскоро в Англия, пристигането на треньори като Гуардиола и Конте означава, че е елемент над който трябва да се работи завбъдеще.

Обобщение

Юрген Клоп се нуждае от време да реализира идеите си, в който и отбор да отиде. Нетипичните обстоятелства през миналия сезон и липсата на предсезонна подогтовка не му позволиха това да се случи. След началото на първият му истински сезон в Англия обаче си личат много положителни елементи в играта на Ливърпул. В момента червените са на второ място във временното класиране и целта им не би следвало да бъде нищо по-ниско от това. Трябва да се има предвид и че скоро започва елиминационната фаза в европейските турнири, което ще им даде предимство. Единствената причина за притеснение за немския специалист към момента е, че основния му конкурент – Антонио Конте – също не е обременен от мачове в Европа. При всички положения, освен ако не се случи някакъв странен и огромен срив, Ливърпул би следвало догодина да играе в Шампионската Лига и отново да се бори за титла. Неуспорим успех, предвид ситуацията която завари немския специалист.

Ако анализът ви е харесал можете да лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове от същия автор – https://www.facebook.com/bendtnerfan/

Доза късмет помага на Гуардиола да докаже, че не е измамник

Мачът идва в разгара на един от най-големите екзистенциални спорове на острова. След 8 години на постоянни успехи един каталунец бива разкрит. Нестандартните за английския футбол идеи на Гуардиола не работят в Англия. Не и тук. Тук работят…. нестандарните идеи на Клоп и Конте. Смесица от лош късмет и откровено лоша игра ни доведоха до този сблъсък:

Първото полувреме

starting-formations

Началните формации на двата отбора

Венгер започна с традиционно 4231. Гуардиола пък заложи на 424, след като вариациите му с 3ма защитници бяха разкъсани от Челси и Лестър през последните седмици. Макар това да беше една от основните му формации в Байерн, днес бе дебютът и в Манчестър. Другите изненади в отбора му пък бяха присъствието на ЯЯ Туре (който не може да тича, но въпреки това трябва да играе като един от само ДВАМАТА халфове) и отсъствието на типичен нападател във система с двама нападатели. Тези две промени обаче по-скоро биха могли да се дължат на вълната от контузии, отколкото на някаква идеология.

Още в 5тата минута, докато авторът бе зает да се чеше по главата определяйки системата на Сити, те получиха гол. Голът бе сякаш дежа ву от предишните няколко във вратата им. Скоростна атака, при която никой от футболистите на Сити не се и опитва да постави под напрежение човека с топка в краката. Сити отвърна (kinda) на удара като Де бройне центрира няколко опасни топки в наказателното, които обаче Стърлинг не успя да засече. Все пак небесносините успяха да установят контрол над топката в последвалите минути.

Когато това стана се видя и една от идеите на Гуардиола за мача. Сабалета напредваше изключително агресивно в полето на противника, опитвайки се по този начин да осигури числено предимство на отбора си в дясното полупространство.

zabaleta.jpg

Агресивната позиция на Сабалета в 424-то на Сити.

Не може да се каже, че това сработи както каталунецът би желал обаче тъй като Сити не успя да създаде НИЩО опасно до края на полувремето. Очевидно играчите на домакините се чувстваха некомфортно в новите си роли и останаха много по-статични в позиционирането си (вместо да се концентрират в образуването на триъгълници с агресивния Сабалета) отколкото предполага състав на Гуардиола. Гологлавия специалист забеляза това и към края на полувремето инструктира Де Бройне и Стърлинг да си сменят позициите.

Второто полувреме

Второто полувреме започна с изключително странна смяна. Саня влезе на мястото на Сабалета. С това тактиката на Сити не се промени изобщо, пък и не мога да кажа че видях какъвто и да е проблем в представянето на Сабалета през първото полувреме (ако някой по-умен е видял  да сподели), така че ще предположа че е изпитал някакъв дискомфорт. Освен това Сане и Стърлинг смениха фланговете си. Така в началото на втората част Сити изглеждаше по следния начин:

formations 2HF.jpg

Сити след разместванията в предната линия и влизането на Бакари Саня.

Преди да имаме възможността да видим дали тези разбърквания по последната линия на Сити ще имат някакъв ефект Чех сбърка при изнасянето на топката и с малко късмет домакините изравниха резултата. Голът промени коренно играта, защото за Арсенал вече не бе опция да си стоят кротко в половината, очаквайки да хванат на контраатака сините. Точката би оставила и двата отбора на 9-10 от лидера Челси #недопустимо. Така топчиите се опитаха да изнесат играта. Пресата на Сити обаче бе безпощадна и не им позволи да направят това. Артилеристите губеха топката в средата на терена, което остави пространствата пред и зад защитата им  широко отворени за  бързите играчи на Сити (предимно Сане). Така играта навлезе в твърде неблагоприятния за Арсен Венгер модел „Арсенал опитват да изнесат топката > губят я в центъра на терена, докато са дезогранизирани дефанзивно> сити атакуват на скорост > сити пропускат > арсенал опитват пак да изнесат топката > repeat“.

cech passes.jpg

В 69тата минута Петр Чех бе човекът с най-много подавания за Арсенал – знак за отличната преса на Сити.

Тук ми се иска да отворя една скоба и да подчертая големият проблем на Гуардиола в предишните мачове – интензитета на пресата, а не свободните пространства в защита. В неговите отбори винаги е имало свободни пространства в защита, разликата е че това обикновено е компенсирано от страшно интензивна и координирана преса веднага след загуба на топката. В предните няколко мача това обаче не се случваше и в резултат противника с топка в краката имаше  предостатъчно време да си хареса, прецени и подаде точно в тези пространства. Днес обаче пресата бе на ниво (ако изключим ситуацията в 5тата минута).

Този период продължи около 20 минути, като в ‘71вата доведе до втори гол за Сити.

До края на мача и двата отбора смениха офанзивните си играчи с по-свежи такива, но това не доведе до никакви интересни промени или голови ситуации и мачът бе доигран сравнително спокойно.

Заключение

След слабите дефанзивни представяния на Сити в последните няколко кръга Гуардиола смени системата на 424. От дефанзвината страна на нещата, това помогна на тима му да си върне интензитета в пресата, а пък от офанзивна – остана какво да се желае, тъй като играчите му останаха статични през цялото първо полувреме. През второто полувреме ранният гол промени целия характер на срещата като принуди Арсенал да използват стил, който отвори пространства за противниците им и маскира статичното нападение. Подробност, която не вмъкнах в текста но ми се иска да спомена е, че Йозил се изгуби в целия мач и за пореден път показва че е прекалено статична 10ка за мачове срещу силно пресиращи опоненти (неслучайно през последните години най-добрите големи мачове на Венгер са от формация 433, където няма 10ка като позиция на терена).

 

Асиметричния Сити и подредения Челси

Срещата между Конте и Гуардиола е и среща между двама от най-големите тактици на модерната игра. Макар често да бива рекламирана като сблъсък на идеологии, подобно твърдение не е изцяло вярно. И двамата залагат на висока преса и обичат да владеят топката (в един от последните сезони на Конте Ювентус дори имаха по-голям среден процент притежание на топката от Барселона).  Разбира се има и разлики, и по конкретно две основни : (1) какво правят с топката, когато я имат и (2) доколко са посветени върху имането на топката. Гуардиола е доста по-крайният идеолог, докато Конте се чувства комфортно да играе и с дълбок блок при нужда..

Първото полувреме

city chelsea formations.jpg

Началните формации на двата тима.

Мачът започна с дълбока преса от страна на Челси. Тъй като и двата тима използваха  огледално една и съща формация (343) за гостите бе лесно да пресират персонално тримата централни защитници на Сити със свойте трима офанзивни играчи. Това притесни домакините, които (все още) не са на нивото да преодоляват безпроблемно координирани преси. Резултатът бе паника и много грешни отигравания. Топката често бе изритвана напред и напосоки, а играчите на Челси подритвани и спъвани с нарушения.

chelsea press.jpg

Пресата на Челси. Трима играчи пресиращи персонално противник и Коща, които блокира линиите за пас.

Изминаха около 15 минути преди Сити да успее да задържи топката за по-дълго време. Щом това стана  се видя планът на Гуардиола за мача. Макар на хартия Сити да заложи на 343, формацията им бе несиметрична. Давид Силва бе изпратен на десния фланг (вместо на левия, където се очаква да бъде) за да осигури числено предимство в дясното полупространство на атаката (зоната на Кейхил). Всичко това се въртеше около едно сложно движение, което ще опитам да обясня в стъпки:

  • Алонсо (левият халфбек на Челси) имаше инструкции да пази персонално Навас (десният халфбек на Сити)
  • Навас напредва умишлено по терена, за да изтегли със себе си Алонсо
  • Кевин Де Бройне се изтегля от центъра на игрището към фланга
  • Виждайки движението на Де Бройне, Фабрегас е длъжен да го последва
  • Давид Силва се шмугва в дупката оставена от Фабрегас
  • Сити получават числено предимство в тази зона пред Гари Кейхил

 

asymmetrical city.jpg

Асиметричната формация на Сити.

Това движение и натоварване на зоната бе напълно умишлено и имаше няколко ефекта : (1) Много хора набедиха Фабрегас че не върши добра работа в защита.. нещо, което поне в конкретния случай не бе по негова вина, (2) с числено предимство Сити задържаха топката и контрола в този участък на терена, (3) когато от другата страна Канте напускаше позицията си за да помага, играта бе разтегляна към Сане (левия халфбек на Сити), който получава възможност да играе 1 на 1 със защитник на Челси.

Този тактически ход на Пеп осигури контрол на Сити върху играта през остатъка от първото полувреме (въпреки че Челси имаха една добра контраатака).  Поне до почивката Челси не успя да се адаптира, а в ‘44тата минута Кейхил си вкара куриозен автогол.

percentage.jpg

През първото полувреме 54,8% от атаките на Сити са били отдясно.

Второто полувреме

Цел номер едно на почивката за Конте очевидно бе да се намери решение на описания по-горе проблем и да се спре експлоатирането на зоната около Кейхил. Италианецът постигна това с две основни промени – (1) Фабрегас и Канте си смениха (временно) местата и (2) Алонсо спря да пази персонално Навас и вече ориентираше позицията си спрямо зона, а не противник. Тези промени дадоха резултат и Челси си върна контрола върху мача в първите минути на второто полувреме.

Освен това още в началото на полувремето играта напусна Педро за сметка на Вилиан, който е далеч по-директен футболист. Конте знаеше, че евентуално Сити ще си върнат контрола над топката и искаше да е подготвен да играе на бързи контраатаки.

В 59тата минута Фабрегас временно се преобрази в Пирло и даде 846-метров пас към Коща, който спря топката отлично и изравни резултата.

Голът подейства много силно и чисто психологически на 12 от хората на терена – 11те футболиста на Сити, които в близките минути изглеждаха шокирани и объркани.. и на Диего Коща.

Естествено Сити се втурнаха обратно в атака, но контраатаките на Челси изведнъж станаха в пъти по-опасни, благодарение на Вилиан и на очевидно нашмъркалия се на полувремето Коща. Няма, наистина, някаква по-тактическа и дълбока причина защо почти всичко за сините се получаваше когато контраатакуват. Истината е, че просто Коща надиграваше опонентите си с тяло всеки път, независимо дали срещу него е Отманеди или Стоунс. Бразилецът доигра мача на феноменално темпо и в  70тата минута последва втори гол за Челси.

Пеп се опита да отвърне като пусна в игра ЯЯ Туре (вместо Гюндоган) и Келеши Ихиеначо (вместо Стоунс). Това промени формацията на отбора му на 4231, или дори по-скоро 4141 тъй като ЯЯ бе изключително агресивен в позиционирането си. Със запушването на пролуката от първото полувреме обаче и отличната защита на Конте положенията за Сити бяха ограничени. Домакините все пак успяха да стигнат до още няколко опасни положения, благодарение на индивидуалната класа на играчите си.

В 90тата минута обаче след поредната контраатака резултатът стана 3-1 в полза на Челси и мачът ефективно приключи. Единствената причина да бъде догледан мача бе да се види как Диего Коща дотичва *контузен* от скамейката да се включи в шамарчетата на финала, хе-хе.

Заключение

През първото поувреме Гуардиола успя с хитрина да си отвори насила пролука в защитата на Челси и Сити я използваха добре да контролират мача. През второто полувреме Конте реагира бързо и точно, запушвайки тази пролука. От там до края голяма роля до края на мача изиграха индивидуалните представяния (добри) на офанзивните играчи на Челси (Коща и Вилиан) и тези на централните защитници на Сити (слаби).