Month: October 2020

Тактическата изненада на Гуардиола за Артета

Онзи ден на мача между Манчестър Сити и Арсенал имаше нещо много интересно – формацията на Сити. Усети се някъде около втора минута, когато си казах „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“ преди около трета минута да се поправя „не, всъщност играе десен бек“ и на четвърта да видя че „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“.

След мача и вчера последва голяма дискусия в туитер с каква точно система са играли Сити, като най-популярните тези бяха 3313 и 334. Аз попринцип не съм фен на такива сложни цифри и предпочитам по-простичките и традиционни формации като натам се говори за динамики в тях, а не за съвсем различни и нови неща като едно 334 например. За мен Манчестър Сити играха чисто и просто 442, както в защита, така и в атака. С една ротация в него. Това ще се опитам да обясня накратко. Само преди това искам да направя уточнението, че (1) гледах само първото полувреме на мача (след това пуснах Берое-ЦСКА) и е възможно втората част да е имало някакви промени и (2) не съм гледал запис на мача, само първите 5 минути колкото да си снимам снимките за текста. Така че ще говоря само за първото полувреме и само за тази конкретна част от него – системата на Ман.Сити.

Системата без топка

Ще започнем от тук, защото това е горе-долу единствения елемент, по който има консенсус. Сити се защитаваха на 442 като подредбата бе следната:

Защитна линия от Аке(ляв бек) – Диаз (ЦЗ) – Уокър (ЦЗ) – Кансело (десен бек).

Опорни халфове –Бернардо Силва и Родри. По фланговете отляво Фодън и отдясно Марез. В нападение – Стърлинг и Агуеро.

Тази част беше съвсем очевидна и няма нужда от много доказатели дето се вика на футболен жаргон. Затова и не се старах много да намеря добре изглеждащ момент за скрийншот, но този ще свърши работа да го илюстрираме :

С червено е обозначена защитната линия (Аке е излязъл малко по-напред да бие за първа топка тук), с черната линия са показани Бернардо и Родри. Очертани са крилата Фоден и Марез и със зелено – нападателите.

Системата с топка

Тук стигаме до истинската част – как тази подредба се променяше,когато Сити разиграват. Както вече казах в началото на текста, за мен формацията оставаше 442. Само че имаше едно вътрешно разместване в нея. То беше следното:

(1) Уокър (който игра като централен защитник) отиваше на позицията на десен бек

(2) Родри от позицията си на опорен халф се връщаше назад като втори централен защитник за да запълни дупката, оставена от Уокър

(3) Кансело от десния бек (където вече идва Уокър) влизаше в центъра на терена да запълни дупката от Родри

Това е цялата философия. Реално трима човека си сменят позициите, но  формацията остава 442.

Преди ротацията:

И резултатът:

Като разбира се оттам нататък имаше още 1-2 елемента в играта на Сити. Като например честите включвания на Кансело напред – той попринцип си е офанзивен бек и едва ли може да се очаква да играе ролята си в центъра на терена с позиционална дисциплина. Стърлинг и Агуеро (но най-вече Стърлинг) пък имаха свободата да се връщат назад в халфовата линия, като прибирането на Стърлинг добре се съчетаваше с включванията на Кансело.

Ето и две снимки от самия мач, които показват същата подредба. Първата е буквално от първото продължително разиграване на Сити в мача; на втората Сити са на път да забатачат малко нещата, но се вижда ясно подредбата:

Подредбата на Сити докато разиграват. Стрелките показват кой от кой квартал е дошъл. На картинката Стърлинг също се връща назад да поиска топката(червена стрелка).
Замалко да сгафят и да подарят топката на Арсенал, но всичко е добре когато свършва добре.

И те така. Това е моята интерпретация на сложната система, която Гуардиола ни предложи онзи ден. Остава въпросът единствено защо? Ясно е, че е рисково да си играеш на рулетка с това кой да застане централен защитник в различните моменти. Но беше нужен и премерен риск от страна на Гуардиола с цел да обърка и изненада Арсенал. И свърши работа – на артилеристите им отне доста време да се ориентират какво се случва на терена. Някой може да си каже „добре не го ли забелязват тия пичове сравнително бързо“, но отговорът е, че често е по-сложничко от това. Първо от гледната точка долу на терена нещата се виждат по-трудно; второ треньорите имат и други неща за които мислят и които следят в хода на мача; трето и четвърто дори да се усетят това е едно на ръка и съвсем друго е да го предадат на играчите в хода на полувремето. А и дори когато Арсенал успя да се ориентира какво горе-долу се случва, самото движение от ротациите на играчите на Сити внася хаос и отваря тънки моменти на дизорганизация в артилеристите. Като цяло доста хитър и доста рискован ход от Гуардиола, който обаче сработи… а както се казва – победителите не ги съдят. Mastermind

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Приключенията на Манчестър Юнайтед и Ливърпул

Вчера беше исторически ден за Висшата лига. Едва ли някой е станал в неделя сутрин, направил си е чашка кафе и е очаквал нещо да засенчи Берое – Локо Пловдив и после Етър – ЦСКА. Но ето, че се случи! Тотнъм опердаши Манчестър Юнайтед с 6-1, а малко по-късно всички фенове на Ливърпул, още подсмихващи се под мустак на загубата на вечния съперник, получиха звучен шамар с 7-2 от Астън Вила! Иска ми се не толкова да анализираме състоянието на двата клуба… за това съм говорил, още говоря и ще продължавам да говоря (Руси може да потвърди). Има и доказатели, има и свидетели. По-скоро ще погледнем как точно се стигна до тези два резултата.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД – ТОТНЪМ

Резултатът идва прекалено удобен за човек като мен, който е критикувал Солскяер още от самото му назначение. Аз, обаче, съм готин пич и няма да използвам резултата да си придам важност. Бих обобщил нещата така – загубата в голяма степен е заради индивидуални грешки на играчите. Катастрофалния резултат обаче е заради Солскяер.

Реално срещата приключи официално не в 90тата минута, а с червения картон за Марсиал. Така че логично е да я разделим на две точно с това събитие.

Гол от съблекалнята, дето се вика. Тъкмо преключих канала от Берое-Локо Пловдив и виждам как Бруно си намества топката за дузпа в 50тата секунда или нещо такова. После на повторенията се видя, че всичко е редовно – има си нарушение, не може да се спори по дузпата, ено на нула за Юнайтед.  

7 минути по-късно резултатът е 2-1 за Тотнъм. Като индивидуални грешки са виновника и за двете ситуации. При първия гол – комедия от грешки, каквато би накарала дори треньори от полупрофесионалния футбол да крещят обезумели по играчите си. Дори да примижим доста силно можем да оправдаем лошите опити за изчистване на Погба и Баи някакси. Това, което последва обаче… напълно необезпокоявания Хари Магуайър праща топката неадресирано и неадекватно нанякъде:

Люк Шоу се опитва да гардира??? топката в наказателното поле вместо да я изчисти? Или каквото там опитваше?

И през цялото това време Магуайър дърпа съобторника си и му разваля и без това крехкия баланс. Както написа един пичага в туитър – в цялата ситуация Магуайър се движеше както когато играеш видеоигри и ти насича и виждаш движенията отсечени като на комикс. Толкова дървено и сковано.

За следващия гол виждаме бързо изпълнение на фаул и Кейн извежда Сон сам срещу вратаря. Юнайтед просто заспаха групово в ситуацията, явно мислеха че ще получат от две до три предупреждения от съдията, писмено уведомление и ще мине и момичето по бански от „Сблъсък“ с Иван и Андрей да им каже преди да подновят играта.

В този момент резултата вече е 2-1 за Тотнъм и… Марсиал получава червен картон, защото се подаде на провокацията. Има два важни момента – първо, че при подготовката за изпълнение на корнер Ламела вкарва „приятелско лакетче“ във врата на Марсиал:

После Марсиал му отвърна с шамарче:

Последва директен червен за Марсиал и жълт за Ламела. Ситуацията определено е отворена към дискусии кое,какво,защо и как е правилно. Ще дам моя прочит без да имам претенции, че единствената истина на света. Просто така виждам аз нещата – аз съм съгласен с рефера. Нито за секунда не се съмнявам, че удара на Ламела е напълно нарочен, а не е „невинна борба за позиция“. Ламела си е просто такъв мръсник, който го е гледал през годините знае. Само че формално погледнато си е удар в борба за позиция – случва се постоянно. Марсиал отговаря на провокацията с леко шамарче. Реално погледнато шамара по себе си е нищо, повече е като маркиране тип „какво правиш бе“ отколкото нещо сериозно – не му е свалил бузата. Но отново, формално погледнато си е удар без топка (и тук вече го няма дори оправданието, че е било борба за позиция). Така че едното е провокация в борба за позиция, другото е удар без топка. Помогна много и това, че Ламела го изигра като опитен актьор, огледа се леко, сети се че трябва да падне и веднага се хвана за носа в агонизиращо сриване на тревата. Master of the dark arts. Наивно за Марисал, че се подведе по такава провокация – ако беше по-хитър и беше паднал той театрално на тревата вместо да отвръща можеше и да извади късмет и да успее той да изкара червен за противника. Ламела му влезе под кожата обаче. И тук някъде срещата приключи. Вече нямаше как Юнайтед да се върнат в мача.

Резултат 2-1, човек по-малко. Грозна ситуация, губиш почти сигурно. Но смея да твърдя, че при адекватно проведен мач до края не губиш с 6-1. Изоставаш само с един гол, затова логичното е да стегнеш защитата, да не пускаш повече попадения и да се надяваш да изненадаш на контра нещо. Поне 95% от случаите, когато отбор остане с човек по-малко на терена доиграва в 441. Солскяер обаче избра вместо това да опита с 432 и да излезе да се мъчи да спечели топката – с други думи опита с агресивен подход, вместо със защитен с човек по-малко. И това беше пълна катастрофа – играчите на Юнайтед изглеждаха объркани и неориентирани, никой не знаеше точно къде и какво трябва да прави. Останаха огромни пространства за Тотнъм, които не чакаха втора покана, а бутнаха още 2 гола до края на полувремето (и изпуснаха да отбележат още около 3). Това е атаката за един от головете на шпорите:

Свързал съм с червен цвят линиите на Юнайтед. Ако можем изобщо да ги наречем линии. Огромни пространства навсякъде по терена, никой не знае какво трябва да прави.

През второто полувреме видяхме, че Солскяер реши все пак да ограничи донякъде щетите и заигра по-консервативно и прибрано 441. Преди по-късно с влизането на Дони ван де Беек отново да довърши мача в 432.

Сега… напълно разбирам, че е нормално да загубиш мача при толкова ранен червен картон. Както и разбирам, че Солскяер не може да бъде държан (поне изцяло) отговорен за индивидуалните грешки на играчите му за първите 2 гола. Но пак мога уверено да твърдя, че това беше едно от най-лошите преставяния с човек по-малко, които си спомням да съм гледал. Юнайтед изглеждаха по-зле от Локомотив Пловдив, които доиграха с ДВАМА човека по-малко срещу Тотнъм. И това не го казвам за комедийния ефект, а съвсем сериозно. Тотнъм вкараха 6, но можеха спокойно да вкарат и двуцифрено число, ако имаха желанието да го направят. Просто организацията в защита на Юнайтед куца сериозно. И това е вече работа на Солскяер. Критиките ми към него винаги са били главно насочени към това,че не може да тренира разиграване и винаги ще му е трудно в огромен клуб като Юнайтед, който просто го изисква. Но и винаги съм му признавал някои добри неща, които направи за отбора – миналата година често говорех за по-доброто настроение, задружността в отбора и за сравнително добрата им защита. Горе-долу обаче когато влязоха Бруно и Погба в състава, качеството на играта в защита падна драстично. Серия голове и дузпи замазаха проблемите през миналия сезон, но през този си личат зловещо – дотук за 3 мача Юнайтед допусна 11 гола. Като към това добавяме, че и Брайтън удари 5 пъти гредата + още 2-3 звънкания от Палас/Тотнъм. Солскяер ще трябва много бързо да се заеме с този проблем и да върне защитата на нивото, на което беше през първия полусезон миналата година. Ако иска да остане още малко в клуба.

АСТЪН ВИЛА – ЛИВЪРПУЛ

Снощи след мача си писах с един приятел, който изпусна срещите да прекара време със семейството. Веднага му казах, че резултата на Вила е заслужен с оглед на играта. И той отговори нещо много мъдро – „то 7 гола незаслужено не може“. И се замислих колко е прав. Просто няма как да стане. Да, всички знаем, че във футбола винаги може да влезе случаен гол или дори два. Чат пат се е случвало и три да са. Но седем? Няма как, най-малкото въпросният отбор е бил там, пред вратата, в наказателното, че да ги предизвика. Просто Вила изиграха феноменален мач, в който лъснаха проблемите в защита на Ливърпул.

Говорил съм го и в края на миналия сезон и лятото и буквално преди седмица. Ливърпул има един голям проблем в защита – мърсисайдци държат прекалено високо линията на защитата си (думата неслучайно е болдната, хубаво е да е висока, кофти е да е прекалено висока). И в същото време не оказват натиск на противниковия играч с топката. Рецепта за катастрофи. Размина им се доста пъти след подновяването на коронавируса миналата година, но  тогава реално беше и без значение – Ливърпул вече бяха шампиони и не играеха в евротурнирите. Предполагах, че е възможно да е точно това – образно казано „махмурлук‘ от опияняването на спечелената титла и подценяване на този елемент от играта. Но продължава и тази година – виждаше се ясно в мачовете срещу Лийдс, Челси и Арсенал преди това. В някои от тях им създаде проблеми, в други не – но предпоставката за проблеми по тази линия беше там във всички мачове и всеки, който внимава достатъчно можеше да я види.

Очевидно това число е включвало и треньорския екип на Вила, защото те базираха в голяма степен играта си в мача точно на това. Каза си го в прав текст и самия Оли Уоткинс (автора на хеттрика) в интервю след мача – „We saw how high they play and we wanted to get behind them. We fancied ourselves.”

Така, че е излишно натам да анализираме какво и защо, при положение че стана толкова очевидно за всички. Можем само да приложим няколко примера за да сме изчерпателни и шарени.

малко размазан кадър, но преди това оператора блееше. прощавайте.
лошо докосване от Баркли да отиде встрани от вратата и си затвори ъгъла.
извеждащ пас
сам срещу вратаря
извеждащ пас
сам срещу вратаря

Понякога дори по два пъти в една и съща атака! Като например тук:

пас встрани вместо централно този път
и след това се извежда човек.
гредата спасява гола

Това са само част от моментите, не съм гледал мача втори път. Просто нащраках на случайни моменти във видеото за 15тина минути докато намеря достатъчно да извадя – не беше трудно. И все пак съм гледал да извадя ситуации, които завършват поне с удар към вратата. Защото имаше и много такива, които бяха опасни и са дори потенциално голови, но просто го нямаше извеждащия пас, като например в този абсурд от долния кадър:

Мисля, че е очевидно, че високата линия на защитата на Ливърпул е проблем. Не беше обаче единственият им проблем в срещата, нека не се фокусираме само върху това. Имаше изобилие от индивидуални грешки, нека не ги посочваме една по една сега. Както и самите смени на Клоп бяха ужасяващи и всяка следваща стежняваше положението, вместо да помага. Но интересното за мен е не това. Интересното за мен е отборната (и треньорска) надменност при държането на толкова висока линия на отбраната без подходящата за нея преса върху топката. Определено това е нещо, което трябва да се адресира. Ливърпул едва ли ще получи пак 7 гола през този сезон, но пък ако не оправи тези неточности, то доста отбори ще докарат главоболия на мърсисайдци. Особено след като Астън Вила демонстрираха нагледно ЗАЩО трябва да се фокусира тази слабост.

Колкото и странно да звучи след такава катастрофална загуба обаче – не всичко е толкова страшно. Стига Клоп и играчите да покажат достатъчно скромност, да осъзнаят и анализират грешката си, би трябвало да успеят да я отстранят сравнително лесно. Все пак е нещо, което Ливърпул вече правеше успешно доста дълго време преди титлата да вирне носовете им в облаците. А и като познаваме манталитета на мърсисайдци, които са един отбор от горделиви копелета, нищо чудно вече да нямат търпение да си „отмъстят“ за погромната загуба и да запретнат здраво ръкави.