Анализ на едно 3-3

Разочарован съм от мача снощи, защото очаквах да е интересен. Не ме интересува, че свърши 3-3 с късна драма, защото в мачовете на мен са ми интересни не резултатите, а играта. И останах разочарован от предложеното от двата отбора. Евертън излязоха тотално неподготвени за мача и цяло първо полувреме нямаха никаква идея как да играят формацията си – второто последва смяна към по-стандартна тактика и заиграха ОК, което в контраст с представянето им от преди това изглеждаше направо като фурор. Юнайтед пък излязоха неподготвени втората част, получиха два бързи гола преди да се сетят, че мачът не е свършил и след това бяха по-скоро хаотични до финалните минути, когато допуснаха абсурдно изравняване. Не мога да ги похваля много и за играта им през първата част предвид това срещу колко неподготвен отбор излязоха. Сещам се за онзи стар лаф „нито един от двата отбора не заслужаваше да спечели“ и си мисля, че е идеален за случая.

Да започнем с Евертън. Това беше стартовия им състав:

Подредбата е в така наречения диамант за англичани/ромб за българи. Това е система с много отчетливи плюсове и също толкова отчетливи минуси. Идеална е да излезеш на висока преса с нея, защото имаш много хора централно, които могат едновременно да бият агресивно централните защитници на опонента и да затварят центъра. Нещо такова:

Като свободния бек на червените трябва да бъде затворен или от близкия вътрешен халф (черно) или от близкия бек (синьо) – в зависимост от ситуацията и предпочитанията.

Евертън вместо този стандартен прочит на ромба обаче предпочетоха друг вариант, който не проработи.

Типичният начин, по който би се изиграл диамант е например следния:

Нападателите Калверт-Люин и Ричарлисон биха пресирали двамата централни защитници. Хамес е добре позициониран в центъра да затваря опцията там. И може би близкият вътрешен халф (Гомес) би отишъл в зоната на бека в долния ъгъл на снимката (да, знам, че това там е Мактомини, а не бека, но реално той е влязъл на неговата позиция така че няма значение).

Вместо това обаче Евертън по много странен начин беше решил да остави тримата си офанзивни футболисти без подкрепа от халфовете в опитите им за преса:

В този вариант Ричарлисон е в много кофти позиция, в която трябва сам да поркие двама противникови играчи, което естествено няма как да направи. Така футболист на Юнайтед получава доста време и свобода с топката в крака… което е общо взето дефиницията на неуспешна преса.

На Евертън не им липсваше желание в тези първи няколко минути да опитат да пресират, но пък им липсваше координация и ролите не бяха изчистени. Това доведе до неумение да се пресира. Когато Юнайтед се измъкне няколко пъти от пресата просто виждаш, че не работи и прибираш назад. И тук стигаме до следващия проблем на Евертън в мача – Ако не пресираш високо, не можеш да играеш ромб в защита. Причината е елементарна и вече я загатнахме в началото – всички халфове и нападатели са скупчени в центъра. Което е готино за преса, но когато трябва да се защитаваш на среден блок… няма как да стане. Просто нямаш хора с които да защитиш тези пространства (в червено на снимката):

Затова повечето отбори, които пресират с ромб, после се прибират на 442 в защита като обикновено 10кята на отбора се прибира в халфовата линия – или като опорен халф(синята стрелка) или като крило(червената стрелка). В зависимост от качествата на играча:

Така имаш халфова линия от 4 човека, която може да покрие цялата широчина на терена в защита. Само че Евертън отново решиха да са креативни тук и вместо да приберат на 442, те… оставаха подредени на ромб в защита. И имаха огромни проблеми с пространствата до тъчлиниите, за които говорихме малко по-рано.

Eто едно видео, което перфектно го илюстрира – огромното свободно пространство, в което Уан-Бисака получава топката вдясно е очевидно и само неточният му пас после спасява Евертън от опасна ситуация.

Погба прави спринт в празното пространство, който гонещия го Хамес няма шанс да последва. Гомес (близкия вътрешен халф) е излязъл да посрещне Уан-Бисака малко пред наказателното, а Дейвис (опорния халф) е решил да остане и прибере пред защитата. Абсолютно никой не може да си позволи да покрие Погба в момента и само неточния пас спасява много опасна ситуация пред вратата на Евертън. Това е проблем на формацията – не става дума за човек, който не си е свършил работата добре. Става дума за липсата на човек, който може да се справи с този тип опасности. Липсва един човек в центъра на терена (три халфа, вместо четири). Някой може да се поспори, че Дейвис вместо да прибира пред защитата е трябвало да отиде да покрие въпросния спринт, но това всъщност не е добра идея както ще видим при двата гола след малко.

Можем да продължим много с такива моменти от цялото първо полувреме, но наистина няма смисъл. Вярвам, че идеята вече е предадена. Затова искам да скочим директно на двете попадения, които Евертън допусна – две почти идентични ситуации през 20 минути една от друга.

Ето го първото попадение:

Виждаме отново тази подредба – защитната четворка с три халфа пред тях. Недостатъчен брой хора да се справят със ситуацията. Не може срещу отбор с  класата на Юнайтед да се защитаваш с 7 души.

Виждаме, че нещата много бързо се скофтят.

Близкият халф на Евертън (Гомез) е първият, който отива да проследи спринт на човек от Юнайтед. Това оставя Уан Бисака съвсем свободен, ако Рашфорд беше решил да играе с него, вместо да пуска топка по тъча.

Вместо това Бисака решава да заходи от вътрешната страна, което увлича и Дейвис и бека на Евертън и…. оставя около километър празно пространство за Рашфорд.

За играч като него не е проблем да качи топката на главата на Кавани когато има 3 секунди и 6 свободни километра да обработи топката

Ето го и второто попадение.

Все едно гледаме повторение на ситуацията отпреди 20 минути, отново виждаме спринт на играч на Юнайтед, покриване на спринта от халф на Евертън и свободно пространство пред наказателното като за малка къщичка. Единствените разлики в двете положения са че този път това беше Бруно, а не Рашфорд.. и че вместо да центрира, стреля директно.

Финални думи – знам, че е изкушаващо за някой да си каже, че просто Юнайтед са били много добри с движенията си около наказателното поле и е хубаво да похвалим тях, вместо така да критикуваме Евертън, но…. не съм сългасен. Не можеш, просто не можеш да се защитаваш с 7 човека в мач от Висшата Лига. А точно това опита да прави Евертън. Пресата им не работеше; опитаха да се защитават едва със 7 човека и накрая никой от халфовете им не знаеше какво точно трябва да прави в защита. Просто необяснимо и дори срамно за отбор от Висшата Лига и то такъв воден от име като Карло Анчелоти. Точно заради това представяне не мога да си позволя да похваля Юнайтед – просто не е трудно да играеш срещу толкова зле организиран отбор. През втората част, когато Евертън се върна към по-стандартно 442 в защита (все още далеч от перфектно изиграно, но все пак по-добре от опита им с ромба) видяхме веднага как Юнайтед се огънаха и се стигна до 3-3. С  две думи… мач, който никой не заслужаваше да спечели.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Какво точно се сбърква,вав,ливарпил

Горещата тема в момента е какво им има на Ливърпул. Червените направиха няколко разочароващи резултата срещу тимове от дъното на таблицата, които окрасиха със загуба от Саутхямптън.

This image has an empty alt attribute; its file name is klop-main.jpg

Попринцип в такива ситуации харесвам най-простите обяснения. Миналогодишния спад на формата на отбора от около месец,месец и малко (по времето на отпадането им от ШЛ) си обясних със слабата форма на Фабиньо, който тогава се разхождаше в средата на терена и оставяше противниковите футболисти да го заобикалят като флагче и да разпират на контри отбора. Многото допуснати положения и голове от началото на този сезон пък си обясних с „мързела“ на тройката халфове да бие опонента с топката, което позволи на противниковите отбори да извеждат лесно хора зад високата защитна линия на Ливърпул. Сега обаче сме в поредната мини-криза на мърсисайдци и колкото и да гледам поне аз не намирам толкова лесен и бърз отговор защо. Затова за мен сегашната ситуация е смесица от няколко фактора. По-надолу ще опитам да ги изредя и да илюстрирам част от тях със снимки и видеа (които има вероятност да бъдат изтрити).

ПЪРВО нека повторя нещо, което съм писал и преди – това, което се случи на Ливърпул в последните 2 сезона е в голяма степен нереалистично и няма как да бъде нормата. Сезонът е дълъг и дори най-добрите футболисти са хора, което значи че ВСЕКИ един отбор има слаби мачове през годината. И естествено ще загубиш повечето от тях. Ливърпул не е изключение и през предходните 2 години също изигра своята порция слаби мачове. Само че… ги спечели почти всичките. Това не е нормално. Има две обяснение, като истината със сигурност е смесица от двете в някакво съотношение – първото е, че Ливърпул са извадили късмет да спечелят тези срещи въпреки че на база на играта не са го заслужавали. Второто, което със сигурност ще се хареса повече на феновете им, е че са измъкнали победите с характер. Аз си имам своя си теория за съотношението между тези два фактора, но няма да я споделям защото не ми се спори после в коментарите. Което и от двете да е обаче приключи – ако е бил късметът, явно са го изчерпали; ако е бил характерът и желанието за победа – явно е намаляло след заветната-чакана-30-години титла.

ВТОРОто е свързано с първата част —- психологическият ефект от загубата на този навик да печелиш дори мачовете, в които играеш слабо. Този сезон когато Ливърпул играе слабо…. взима 1 или 0 точки. Което е нормалното състояние на нещата. Прозрението че не са неуязвими обаче явно удря здраво футболистите на Ливърпул в момента – в началото на годината при първата миникриза писах за „арогантността“ и „надменността“ с която халфовете на Ливърпул подценяват много ситуации и си спестяват тичането и работата в защита. Няма го този ореол на непобедим отбор и вече както футболистите на Ливърпул, така и опонентите им на терена знаят че могат да измъкнат нещо. Психологията и настройката са огромен фактор във футбола.

ТРЕТОто е свързано с втората част. Когато самочувствието и вярата в собствените сили не е на обичайното ниво виждаме и повече индивидуални грешки. Да, грешки винаги има, но толкова груби грешки не бяхме свикнали да виждаме от Ливърпул скоро.

Например тези индивидуални грешки на Хендерсън (позиционална) и Арнолд (техническа):

Или пък тази нетипична  за Алисон, който е много добър в играта с крака, грешка която спокойно можеше да е втори гол, ако Уолкот се беше усетил да подаде на Дженепо вляво:

Или пък това закъснение на Вайналдум да излезе да бие (имаше почти 10 секунди да се придвижи, но го направи без да си дава жега, спокоен все едно му носят бъркани яйца) закъсня и после само лошото решение на Дженепо да върне топката назад вместо да изостри атаката отърва Ливърпул от нови неприятности:

Мога да продължа, но мисля че няма нужда – схванахте идеята. Такива неща се случваха много рядко преди, а напоследък са по няколко пъти в мач. Независимо дали всяко едно от тях бива наказано.

ЧЕТВЪРТО и финално – заради липсата на здрави централни защитници има доста размествания в отбора, които влияят на играта и в други зони. Ясно ми е че се говори постоянно за отсъствието на ван Дайк и как това е причината за проблемите на Ливърпул. И това е едновременно вярно и невярно.

Невярно е, защото Ливърпул се справя прилично и без него – не може да се каже, че мърсисайдци получават повече голове откакто се контузи холандеца, дори напротив. Началото на сезона докато още имаха ван Дайк беше белязано от няколко доста слаби мача в защита и дори загуба с 7 гола от Астън Вила. Естествено, че ще е по-готино да е здрав,но защитата на Ливърпул не се е счупила, защото го няма ван Дайк. Друга популярна теория е, че ван Дайк липсва страшно много на отбора при изнасянето на топката. Не съм съгласен и с нея. Холандеца е добър подавач, но нищо повече от „добър“. Партньорът му в защита Матип винаги е бил по-добрият от двамата в този аспект на играта. Пък да не говорим, че заместник в 90% от времето му е Фабиньо, който е поне две нива над ван Дайк с топката в крака. Така че това обяснение просто не изглежда правилно.

Вярно е обаче по друга линия. Освен ван Дайк ги няма и Гомез и Матип, което оставя Ливърпул без централни защитници. Има разбира се двама младежи на позицията (Уилиамс и Филипс) но изглежда Клоп не им се кефи много и предпочете в последния мач да заложи на Фабиньо и Хендерсън. И точно тук идва проблемът – не че са сгрешили страшно при някой гол, не че не могат да изнесат топката (по-добри са от комбо ван Дайк + 1). А проблемът е, че ги няма в халфовата линия и там влизат хора, които не могат да ги заместят адекватно. В момента проблемът на Ливърпул е в халфовата линия, защото халфовете им покриват дупките в защита и не играят в средата на терена.

Виждаме да се извъртат различни хора в центъра на терена, които на свой ред да заместят колегите си там, но никой честно казано не впечатлява този сезон – Къртис Джоунс изигра 1-2 добри мача, но в останалите не изглеждаше на темпото и на интенизтета на „големите“ батковци; Вайналдум продължава да играе повече слаби мачове, отколкото добри – за него изчезването в някои срещи винаги е било проблем, но напоследък зачестява около слуховете че няма да продължи в клуба; Окслейд-Чембърлейн е типа футболист, който за да играе трябва да е в топ форма и ритъм, а няма как да влезе в такива без да играе и е затворен в омагьосан кръг; Кейта продължава да е чуплив и ненадежден; а новото попълнение Тиаго, макар и несъмнено мегаталантлив, все още има нужда от влизане в игрови ритъм, време да свикне с английския футбол и острата нужда Клоп да спре да го пуска като опорен халф, какъвто няма да може да е във ВЛ. Предварително си знам, че последното твърдение ще предизвика вълна от неодобрение от типа на „Флик пускаше Тиаго като опорен“, „Тиаго си игра опорен в Байерн“ както и както един приятел (поздрави, амиго!) каза „Тиаго има голям процент успешни единоборства и пресечени топки“. Всички тези неща са Ок, но като го гледам в игра виждам различни неща. Байерн така и не впечатли с игра в защита, напротив демонстрираха един доста разграден и рисков стил, а пък ако избягваш единоборства, то няма и как те да влязат в статистиката за спечелени-загубени такива.

Тиаго е човек, чийто първи инстинкт не е като този на Фабиньо да речем. Фабиньо –обича- да влиза в единоборства, да излиза да скъсява навреме и да печели топката докато Тиаго ако може ще спести изначало влизането в единоборство/работата в защита. Ето два примера от първото полувреме срещу Саут.

Тук виждаме открита топка (никой не бие човека който я владее) докато защитата на Ливърпул е високо. Тиаго беше човекът, който трябваше да скъси и да окаже натиск, но вместо това той се разкрачи като баскетболист и реши да изгледа ситуацията отблизо. Последва опит за извеждащ пас, с който Хендерсън успя да се справи.

На долното видео пък виждаме нещо подобно – ситуация, която сме виждали много пъти за Ливърпул. Трите халфа близо един до друг, топката трябва да се натисне, обикновено в подобни ситуации излиза Фабиньо бързо, докато другите двама дърпат малко назад да го покрият. Тук Тиаго реши да не излиза, прехвърли си задачите на Окслейд-Чембърлейн, който позакъсня и виждаме нов проблем в защита за Ливърпул.

Освен тази липса на агресия, която е така нужна за този пост в Ливърпул, както и неумението да печели въздушни дуели, на Тиаго ще му трябва време и да влезе в ритъм с новите си съотборници. Хубав пример има точно в начина, по който Ливърпул изнасят топката. Когато играят срещу 2ма агресивни нападатели в 442 (каквито имат Саутхямптън) опорният халф на мърсисайдци (Фабиньо или Хендерсън) често се връща назад да оформи тройка с централните защитници да улесни изнасянето. Тиаго не го правеше.

Което естествено направи за Ливърпул трудно да изнася топката и в голяма част от първото полувреме техните ЦЗ просто подаваха настрани на бековете, които изсипваха безнадеждна топка напред по тъча.

Ето друга ситуация – погледнете разстоянието между двамата ЦЗ на Ливърпул тук – очевидно е че те очакват Тиаго да влезе между тях, но той не го прави.

Не ме разбирайте погрешно – извадил съм няколко „лоши“ момента на Тиаго, но това не означава че имам лошо мнение за него. Напротив – убеден съм, че Тиаго е феноменален с топката в краката, може да подава топката по всякакви начини и под всякакви ъгли и несъмнено има много качества. И когато му се получават нещата виждаме таланта му – ето и един клип с добра атака, където Тиаго свърши всичко по правилния начин.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЛДР:

Проблемът в Ливърпул в момента е главно психологически – загубата на ореола на непобедим отбор се отразява във формата на играчите, както и подценяването им на някои ключови моменти и работата им в защита. Липсата на ван Дайк не е толкова голям проблем, колкото е липсата на защитници попринцип —- проблемът е загубата на хора като Фабиньо и Хендерсън в центъра на терена. Въпреки всичко все още смятам, че Ливърпул е най-силният отбор в първенството, макар и вече разликата до следващия тим да не е толкова голяма колкото беше миналата година. За мен те остават основния фаворит за титлата, заедно с Манчестър Сити.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Тактическата изненада на Гуардиола за Артета

Онзи ден на мача между Манчестър Сити и Арсенал имаше нещо много интересно – формацията на Сити. Усети се някъде около втора минута, когато си казах „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“ преди около трета минута да се поправя „не, всъщност играе десен бек“ и на четвърта да видя че „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“.

След мача и вчера последва голяма дискусия в туитер с каква точно система са играли Сити, като най-популярните тези бяха 3313 и 334. Аз попринцип не съм фен на такива сложни цифри и предпочитам по-простичките и традиционни формации като натам се говори за динамики в тях, а не за съвсем различни и нови неща като едно 334 например. За мен Манчестър Сити играха чисто и просто 442, както в защита, така и в атака. С една ротация в него. Това ще се опитам да обясня накратко. Само преди това искам да направя уточнението, че (1) гледах само първото полувреме на мача (след това пуснах Берое-ЦСКА) и е възможно втората част да е имало някакви промени и (2) не съм гледал запис на мача, само първите 5 минути колкото да си снимам снимките за текста. Така че ще говоря само за първото полувреме и само за тази конкретна част от него – системата на Ман.Сити.

Системата без топка

Ще започнем от тук, защото това е горе-долу единствения елемент, по който има консенсус. Сити се защитаваха на 442 като подредбата бе следната:

Защитна линия от Аке(ляв бек) – Диаз (ЦЗ) – Уокър (ЦЗ) – Кансело (десен бек).

Опорни халфове –Бернардо Силва и Родри. По фланговете отляво Фодън и отдясно Марез. В нападение – Стърлинг и Агуеро.

Тази част беше съвсем очевидна и няма нужда от много доказатели дето се вика на футболен жаргон. Затова и не се старах много да намеря добре изглеждащ момент за скрийншот, но този ще свърши работа да го илюстрираме :

С червено е обозначена защитната линия (Аке е излязъл малко по-напред да бие за първа топка тук), с черната линия са показани Бернардо и Родри. Очертани са крилата Фоден и Марез и със зелено – нападателите.

Системата с топка

Тук стигаме до истинската част – как тази подредба се променяше,когато Сити разиграват. Както вече казах в началото на текста, за мен формацията оставаше 442. Само че имаше едно вътрешно разместване в нея. То беше следното:

(1) Уокър (който игра като централен защитник) отиваше на позицията на десен бек

(2) Родри от позицията си на опорен халф се връщаше назад като втори централен защитник за да запълни дупката, оставена от Уокър

(3) Кансело от десния бек (където вече идва Уокър) влизаше в центъра на терена да запълни дупката от Родри

Това е цялата философия. Реално трима човека си сменят позициите, но  формацията остава 442.

Преди ротацията:

И резултатът:

Като разбира се оттам нататък имаше още 1-2 елемента в играта на Сити. Като например честите включвания на Кансело напред – той попринцип си е офанзивен бек и едва ли може да се очаква да играе ролята си в центъра на терена с позиционална дисциплина. Стърлинг и Агуеро (но най-вече Стърлинг) пък имаха свободата да се връщат назад в халфовата линия, като прибирането на Стърлинг добре се съчетаваше с включванията на Кансело.

Ето и две снимки от самия мач, които показват същата подредба. Първата е буквално от първото продължително разиграване на Сити в мача; на втората Сити са на път да забатачат малко нещата, но се вижда ясно подредбата:

Подредбата на Сити докато разиграват. Стрелките показват кой от кой квартал е дошъл. На картинката Стърлинг също се връща назад да поиска топката(червена стрелка).
Замалко да сгафят и да подарят топката на Арсенал, но всичко е добре когато свършва добре.

И те така. Това е моята интерпретация на сложната система, която Гуардиола ни предложи онзи ден. Остава въпросът единствено защо? Ясно е, че е рисково да си играеш на рулетка с това кой да застане централен защитник в различните моменти. Но беше нужен и премерен риск от страна на Гуардиола с цел да обърка и изненада Арсенал. И свърши работа – на артилеристите им отне доста време да се ориентират какво се случва на терена. Някой може да си каже „добре не го ли забелязват тия пичове сравнително бързо“, но отговорът е, че често е по-сложничко от това. Първо от гледната точка долу на терена нещата се виждат по-трудно; второ треньорите имат и други неща за които мислят и които следят в хода на мача; трето и четвърто дори да се усетят това е едно на ръка и съвсем друго е да го предадат на играчите в хода на полувремето. А и дори когато Арсенал успя да се ориентира какво горе-долу се случва, самото движение от ротациите на играчите на Сити внася хаос и отваря тънки моменти на дизорганизация в артилеристите. Като цяло доста хитър и доста рискован ход от Гуардиола, който обаче сработи… а както се казва – победителите не ги съдят. Mastermind

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Приключенията на Манчестър Юнайтед и Ливърпул

Вчера беше исторически ден за Висшата лига. Едва ли някой е станал в неделя сутрин, направил си е чашка кафе и е очаквал нещо да засенчи Берое – Локо Пловдив и после Етър – ЦСКА. Но ето, че се случи! Тотнъм опердаши Манчестър Юнайтед с 6-1, а малко по-късно всички фенове на Ливърпул, още подсмихващи се под мустак на загубата на вечния съперник, получиха звучен шамар с 7-2 от Астън Вила! Иска ми се не толкова да анализираме състоянието на двата клуба… за това съм говорил, още говоря и ще продължавам да говоря (Руси може да потвърди). Има и доказатели, има и свидетели. По-скоро ще погледнем как точно се стигна до тези два резултата.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД – ТОТНЪМ

Резултатът идва прекалено удобен за човек като мен, който е критикувал Солскяер още от самото му назначение. Аз, обаче, съм готин пич и няма да използвам резултата да си придам важност. Бих обобщил нещата така – загубата в голяма степен е заради индивидуални грешки на играчите. Катастрофалния резултат обаче е заради Солскяер.

Реално срещата приключи официално не в 90тата минута, а с червения картон за Марсиал. Така че логично е да я разделим на две точно с това събитие.

Гол от съблекалнята, дето се вика. Тъкмо преключих канала от Берое-Локо Пловдив и виждам как Бруно си намества топката за дузпа в 50тата секунда или нещо такова. После на повторенията се видя, че всичко е редовно – има си нарушение, не може да се спори по дузпата, ено на нула за Юнайтед.  

7 минути по-късно резултатът е 2-1 за Тотнъм. Като индивидуални грешки са виновника и за двете ситуации. При първия гол – комедия от грешки, каквато би накарала дори треньори от полупрофесионалния футбол да крещят обезумели по играчите си. Дори да примижим доста силно можем да оправдаем лошите опити за изчистване на Погба и Баи някакси. Това, което последва обаче… напълно необезпокоявания Хари Магуайър праща топката неадресирано и неадекватно нанякъде:

Люк Шоу се опитва да гардира??? топката в наказателното поле вместо да я изчисти? Или каквото там опитваше?

И през цялото това време Магуайър дърпа съобторника си и му разваля и без това крехкия баланс. Както написа един пичага в туитър – в цялата ситуация Магуайър се движеше както когато играеш видеоигри и ти насича и виждаш движенията отсечени като на комикс. Толкова дървено и сковано.

За следващия гол виждаме бързо изпълнение на фаул и Кейн извежда Сон сам срещу вратаря. Юнайтед просто заспаха групово в ситуацията, явно мислеха че ще получат от две до три предупреждения от съдията, писмено уведомление и ще мине и момичето по бански от „Сблъсък“ с Иван и Андрей да им каже преди да подновят играта.

В този момент резултата вече е 2-1 за Тотнъм и… Марсиал получава червен картон, защото се подаде на провокацията. Има два важни момента – първо, че при подготовката за изпълнение на корнер Ламела вкарва „приятелско лакетче“ във врата на Марсиал:

После Марсиал му отвърна с шамарче:

Последва директен червен за Марсиал и жълт за Ламела. Ситуацията определено е отворена към дискусии кое,какво,защо и как е правилно. Ще дам моя прочит без да имам претенции, че единствената истина на света. Просто така виждам аз нещата – аз съм съгласен с рефера. Нито за секунда не се съмнявам, че удара на Ламела е напълно нарочен, а не е „невинна борба за позиция“. Ламела си е просто такъв мръсник, който го е гледал през годините знае. Само че формално погледнато си е удар в борба за позиция – случва се постоянно. Марсиал отговаря на провокацията с леко шамарче. Реално погледнато шамара по себе си е нищо, повече е като маркиране тип „какво правиш бе“ отколкото нещо сериозно – не му е свалил бузата. Но отново, формално погледнато си е удар без топка (и тук вече го няма дори оправданието, че е било борба за позиция). Така че едното е провокация в борба за позиция, другото е удар без топка. Помогна много и това, че Ламела го изигра като опитен актьор, огледа се леко, сети се че трябва да падне и веднага се хвана за носа в агонизиращо сриване на тревата. Master of the dark arts. Наивно за Марисал, че се подведе по такава провокация – ако беше по-хитър и беше паднал той театрално на тревата вместо да отвръща можеше и да извади късмет и да успее той да изкара червен за противника. Ламела му влезе под кожата обаче. И тук някъде срещата приключи. Вече нямаше как Юнайтед да се върнат в мача.

Резултат 2-1, човек по-малко. Грозна ситуация, губиш почти сигурно. Но смея да твърдя, че при адекватно проведен мач до края не губиш с 6-1. Изоставаш само с един гол, затова логичното е да стегнеш защитата, да не пускаш повече попадения и да се надяваш да изненадаш на контра нещо. Поне 95% от случаите, когато отбор остане с човек по-малко на терена доиграва в 441. Солскяер обаче избра вместо това да опита с 432 и да излезе да се мъчи да спечели топката – с други думи опита с агресивен подход, вместо със защитен с човек по-малко. И това беше пълна катастрофа – играчите на Юнайтед изглеждаха объркани и неориентирани, никой не знаеше точно къде и какво трябва да прави. Останаха огромни пространства за Тотнъм, които не чакаха втора покана, а бутнаха още 2 гола до края на полувремето (и изпуснаха да отбележат още около 3). Това е атаката за един от головете на шпорите:

Свързал съм с червен цвят линиите на Юнайтед. Ако можем изобщо да ги наречем линии. Огромни пространства навсякъде по терена, никой не знае какво трябва да прави.

През второто полувреме видяхме, че Солскяер реши все пак да ограничи донякъде щетите и заигра по-консервативно и прибрано 441. Преди по-късно с влизането на Дони ван де Беек отново да довърши мача в 432.

Сега… напълно разбирам, че е нормално да загубиш мача при толкова ранен червен картон. Както и разбирам, че Солскяер не може да бъде държан (поне изцяло) отговорен за индивидуалните грешки на играчите му за първите 2 гола. Но пак мога уверено да твърдя, че това беше едно от най-лошите преставяния с човек по-малко, които си спомням да съм гледал. Юнайтед изглеждаха по-зле от Локомотив Пловдив, които доиграха с ДВАМА човека по-малко срещу Тотнъм. И това не го казвам за комедийния ефект, а съвсем сериозно. Тотнъм вкараха 6, но можеха спокойно да вкарат и двуцифрено число, ако имаха желанието да го направят. Просто организацията в защита на Юнайтед куца сериозно. И това е вече работа на Солскяер. Критиките ми към него винаги са били главно насочени към това,че не може да тренира разиграване и винаги ще му е трудно в огромен клуб като Юнайтед, който просто го изисква. Но и винаги съм му признавал някои добри неща, които направи за отбора – миналата година често говорех за по-доброто настроение, задружността в отбора и за сравнително добрата им защита. Горе-долу обаче когато влязоха Бруно и Погба в състава, качеството на играта в защита падна драстично. Серия голове и дузпи замазаха проблемите през миналия сезон, но през този си личат зловещо – дотук за 3 мача Юнайтед допусна 11 гола. Като към това добавяме, че и Брайтън удари 5 пъти гредата + още 2-3 звънкания от Палас/Тотнъм. Солскяер ще трябва много бързо да се заеме с този проблем и да върне защитата на нивото, на което беше през първия полусезон миналата година. Ако иска да остане още малко в клуба.

АСТЪН ВИЛА – ЛИВЪРПУЛ

Снощи след мача си писах с един приятел, който изпусна срещите да прекара време със семейството. Веднага му казах, че резултата на Вила е заслужен с оглед на играта. И той отговори нещо много мъдро – „то 7 гола незаслужено не може“. И се замислих колко е прав. Просто няма как да стане. Да, всички знаем, че във футбола винаги може да влезе случаен гол или дори два. Чат пат се е случвало и три да са. Но седем? Няма как, най-малкото въпросният отбор е бил там, пред вратата, в наказателното, че да ги предизвика. Просто Вила изиграха феноменален мач, в който лъснаха проблемите в защита на Ливърпул.

Говорил съм го и в края на миналия сезон и лятото и буквално преди седмица. Ливърпул има един голям проблем в защита – мърсисайдци държат прекалено високо линията на защитата си (думата неслучайно е болдната, хубаво е да е висока, кофти е да е прекалено висока). И в същото време не оказват натиск на противниковия играч с топката. Рецепта за катастрофи. Размина им се доста пъти след подновяването на коронавируса миналата година, но  тогава реално беше и без значение – Ливърпул вече бяха шампиони и не играеха в евротурнирите. Предполагах, че е възможно да е точно това – образно казано „махмурлук‘ от опияняването на спечелената титла и подценяване на този елемент от играта. Но продължава и тази година – виждаше се ясно в мачовете срещу Лийдс, Челси и Арсенал преди това. В някои от тях им създаде проблеми, в други не – но предпоставката за проблеми по тази линия беше там във всички мачове и всеки, който внимава достатъчно можеше да я види.

Очевидно това число е включвало и треньорския екип на Вила, защото те базираха в голяма степен играта си в мача точно на това. Каза си го в прав текст и самия Оли Уоткинс (автора на хеттрика) в интервю след мача – „We saw how high they play and we wanted to get behind them. We fancied ourselves.”

Така, че е излишно натам да анализираме какво и защо, при положение че стана толкова очевидно за всички. Можем само да приложим няколко примера за да сме изчерпателни и шарени.

малко размазан кадър, но преди това оператора блееше. прощавайте.
лошо докосване от Баркли да отиде встрани от вратата и си затвори ъгъла.
извеждащ пас
сам срещу вратаря
извеждащ пас
сам срещу вратаря

Понякога дори по два пъти в една и съща атака! Като например тук:

пас встрани вместо централно този път
и след това се извежда човек.
гредата спасява гола

Това са само част от моментите, не съм гледал мача втори път. Просто нащраках на случайни моменти във видеото за 15тина минути докато намеря достатъчно да извадя – не беше трудно. И все пак съм гледал да извадя ситуации, които завършват поне с удар към вратата. Защото имаше и много такива, които бяха опасни и са дори потенциално голови, но просто го нямаше извеждащия пас, като например в този абсурд от долния кадър:

Мисля, че е очевидно, че високата линия на защитата на Ливърпул е проблем. Не беше обаче единственият им проблем в срещата, нека не се фокусираме само върху това. Имаше изобилие от индивидуални грешки, нека не ги посочваме една по една сега. Както и самите смени на Клоп бяха ужасяващи и всяка следваща стежняваше положението, вместо да помага. Но интересното за мен е не това. Интересното за мен е отборната (и треньорска) надменност при държането на толкова висока линия на отбраната без подходящата за нея преса върху топката. Определено това е нещо, което трябва да се адресира. Ливърпул едва ли ще получи пак 7 гола през този сезон, но пък ако не оправи тези неточности, то доста отбори ще докарат главоболия на мърсисайдци. Особено след като Астън Вила демонстрираха нагледно ЗАЩО трябва да се фокусира тази слабост.

Колкото и странно да звучи след такава катастрофална загуба обаче – не всичко е толкова страшно. Стига Клоп и играчите да покажат достатъчно скромност, да осъзнаят и анализират грешката си, би трябвало да успеят да я отстранят сравнително лесно. Все пак е нещо, което Ливърпул вече правеше успешно доста дълго време преди титлата да вирне носовете им в облаците. А и като познаваме манталитета на мърсисайдци, които са един отбор от горделиви копелета, нищо чудно вече да нямат търпение да си „отмъстят“ за погромната загуба и да запретнат здраво ръкави.

Старта на ВЛ през бендтнерпризмата

Сметнах го и съм изгледал точно 80% от всички мачове във ВЛ тази година. Останалите се засичаха с дербита на efbet лига. Рано е за генерални изводи, но не е рано да нахвърлям малко общи впечатления. Отново нямам достъп до никакво видео, което е жалко защото има доста неща, които биха изглеждали по-убедително и по-шаренко нагледно, но човек работи с това, с което работи. И за съжаление не трябва да съжалява.

Почваме с големите – Сити и Ливърпул. Ясно е, дори на този ранен етап, че битката на върха ще е между тях. Миналата година преди сезона дадох предимство на гражданите и сбърках зловещо по редица причини. Тази година ще го дам на мърсисайдци, главно заради трансферите на МАНЧЕСТЪР СИТИ. Миналата година се оформи нещо като анти-Сити шаблон. Много отбори измъкнаха точки от тях като просто стояха прибрани и компактно в защита и удряха на контри. Това, разбира се, не е никаква новост и беше опитвано многократно (и неуспешно) и в двете години преди това, когато пеповото Сити мачкаше. Разликата дойде главно в персонала отзад за мен – стана нещо като малка смяна на поколенията, предаване на щафетата, и хората отзад вече не даваха достатъчно добра реакция след загуба на топката. И така контрите станаха по-болезнени. Писал съм  специално текст по тази тема, малко по-назад в блога, така че няма да се спирам за дълго. Така тази година пред Гуардиола стояха две задачи.  (1) Да намери точните хора за тази контрапреса и (2) да си намери нападател, защото Агуеро изглежда попривършил, а Жезуз макар и полезен работяга не вкарва достатъчно голове. Струва ми се, че прекалено много усилия отидоха в посока да се измъкне Меси от Барса през лятото и когато това не стана нещата на трансферния прозорец се скофтиха. Взеха се някакви хора, не съм напълно убеден че те са лекарството за Сити, но нека видим в хода на сезона . В първия мач на гражданите (срещу Уулвс) всичко беше идеално (особено първото полувреме) много агресия, бързо спечелени топки, никакви шансове за вълците. Но пък през второто полувреме, както и на мача с Лестър се появиха проблеми и започваме отново да се питаме дали двойка опорни от РодриL и 35-годишен Фернандиньо пред Гарсия/Аке ще им свърши работа. Сигурно ще има промени по-натам в сезона, но ще е приоритет да се реши този проблем преди да изпуснат прекалено много точки.

Така… ЛИВЪРПУЛ. Големите фаворити, няма да се спираме за дълго. Разнообразен тим, който може да те удари по много начини. Пълен със суперзвезди на индивидуално ниво. Играта им си е в основни същата поне трета година и е говорена и анализирана многократно. Силно трансферно лято – пристигна резервен ляв бек; дойде топ разиграващ халф в лицето на Тиаго; най-накрая дойде четвърти адекватен офанзивен човек Диего Жота (въпреки че е доста странно как решиха че 50м за Вернер са много, но 40м за Жота не са…ама айди няма нищо); тръгна си Деян Ловрен. Все хубави неща, като единствен кусур можем да търсим, че не дойде нов ЦЗ при положение, че и Матип и Гомез са доста чупливи, а последният беше и скандален за едно поне 4 месеца от миналия сезон.

Ако все пак трябва да потърсим нещо, което може да им изяде главата в тази надпревара то ще е тактическо. Много пъти е говорено колко е готино да ти е висока линията на защитата, особено когато си добър колкото Ливърпул в пресата. Само че още от края на миналия сезон Клоп малко прекалява в тази насока и бутна линията на защитата няколко метра по-високо, отколкото е практично и разумно… без да извлича по-нататъчни плюсове от тези няколко допълнителни метра, а напротив – само минуси. На моменти линията на мърсисайдци е адски абсурдна и то без достатъчно натиск върху опонента, който владее топката. Видяхме го срещу Лийдс (които използваха това много добре и отбелязаха 3 гола), видяхме го преди червения картон срещу Челси (когато Вернер цяло полувреме правеше страхотни спринтове, но нямаше кой да му хвърли топката над защитата, защото Канте и Ковачич не им е това силата), видяхме го и срещу Арсенал – през първото полувреме когато едно лошо овладяване не позволи на М-Найлс да играе 1 на 1 с Алисон, видяхме го на два пъти и второто с Лаказет (единия път засада, ама айде).

Ето картинка от второто излизане на Лаказет сам срещу Алисон. Никой не притиска Себайос (човека с топка) и линията е абсурдно и ненужно висока. Арсенал нямат играчи между халфовете и защитниците, че да има нужда от такова сбиване, а дори да имаха едни 5-6 метра дърпане назад на защитниците ще направи значително по-труден извеждащия пас + ще държи достатъчна комактност и за евентуални противници между линиите. Накратко високата линия = готино нещо. Прекалено и ненужно високата линия = тъпо нещо. Да видим дали Клоп ще поправи тази грешка по-натам през сезона.

Стига толкова на върха, да идем на другия връх – долния връх. Нека го кажем така – ако бях част от клуб от ВЛ, който си е там от миналата година, бих бил много спокоен, знаейки че този сезон ще трябва да сме по-добри само от ЕДИН друг отбор за да не изпаднем. Защото ФУЛЪМ и УЕСТ БРОМИЧ ще си се върнат веднага в Чемпиъншип. Двата клуба са пуснали съответно 10 и 11 гола за по 3 срещи всеки. И защитите им наистина изглеждат толкова зле. Същевременно не предлагат и нищо кой знае колко вълнуващо в атака (знам, че УБА вкараха 3 на Челси, мерси). Просто сигурна рецепта за изпадане. Евентуална смяна на мениджърите рано през сезона би могла и да спаси някой от тях, но към момента нещата изглеждат от черни по-черни.

Третият новак, ЛИЙДС, влезе като топ фаворит в дивизията и даже четох доста прогнози за светкавична атака на топ 10, че и дори топ 6. Не го виждам честно казано, Биелса е създал изключително готин, интересен, приятен и атрактивен за гледане отбор, но в  същото време и непрактичен. Или поне непрактичен в защита. Колкото са интересни лийдсовци, толкова са и наивни в защита. Показва го и головата им разлика от 8-7. Въпреки 6-те точки към момента не ги виждам по челните позиции. Обикновено с толкова лоша отбрана и оцеляването е трудно, така че нещо в долната част на таблицата от мен като прогноза. Но пък ми се иска да похваля Патрик Бамфорд – не го бях гледал преди, прави ми страхотно впечатление. Няма някакви открояващи се физически характеристики, но пък движението му без топка е топ класа. И е евтин във фентъзито – нападайте, сигурни точки.

ДОБРО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ми направиха още отборите на Кристъл Палас, Брайтън, Евертън и Лестър.

При „кристалния дворец“ дядо Рой е направил тактическа промяна спрямо миналата година – тогава игра 451, сега е минал на 442. Типично в негов стил играта в защита и при тази система е страхотна и Палас могат да легнат спокойно на тази организация и да играят на контри. Като с двама нападатели и две бързи, устойчиви на преса крила би трябвало и те да им се получават добре. Подсилени са и точно на тези позиции през лятото – дойде крилото Езе, който не съм гледал много но има много добра репутация. Дойде и Миши Бачуай, от който се очаква евентуално да измести Аю(МНОГО дефанзивна работа, но нула голов усет) като партньор на Заха в атака. Шлуп и Таунзенд пък също са чудесни опции за дефанзивни крила, които се трепят в защита и после измъкват топката за контри. Ходжсън изглежда за пореден път ще направи нужното за да оцелее, че и да завърши на съвсем прилично място близо до средата на таблицата. Аплодисменти за старото куче.

Брайтън продължават прогреса си при Греъм Потър, който бързо става един от любимите ми мениджъри в дивизията с чудесното намиране на баланс между атакуващ футбол и обръщане на достатъчно внимание на играта в защита. Работи с доста лимитиран състав, но и показва много интересни неща. В първия кръг беше минимум равностоен на Челси (не достигна класа на офанзивните футболисти), след това победи с 3-0 Нюкасъл и надигра зловещо Манчестър Юнайтед да загуби с 3-2 след като удари ПЕТ греди в мача.

Евертън  и Лестър изглежда са свършили добра работа на трансферния пазар. Там не говорим толкова за нещо кой знае колко революционно, колкото просто за стабилна игра с доста добри футболисти. Карлето успя да привлече топ плеймейкър в лицето на Хамес Родригес и използва интересен прочит на 433, в което бековете са много офанзивни, а тройката халфове (Гомес + 2 нови страхотни попълнения – топ разиграващия опорен халф Алан и енергичния Дукуре от Уотфорд) стои по-назад и дава стабилност. Нещо като Ливърпул, само че без ротациите. Формация, която поне за момента изненадва достатъчно противниците им,че да не знаят как да противодействат. Лестър пък след проблемите с липсата на широчина миналата година изглежда удариха джакпота на бековете с Кастене или както там се пише новият им човек от Аталанта. Варди пък продължава да е все същия хищник, врял и кипял с хитрости от дългите години по долните дивизии.

ЛОШО ВПЕЧАТЛЕНИЕ пък засега направиха Манчестър Юнайтед, Челси, Нюкасъл.

Манчестър Юнайтед продължават проблемите си от миналата година – Солскяер не може да тренира притежание на топката. Лошото е, че тази година и защитата (имам предвид на отборно ниво) може би няма да изглежда толкова добре колкото миналата заради присъствието на Бруно и Погба, които не вършат много работа в тази фаза на играта. Хубавото е, че Юнайтед продължават да замерят проблемите с индивидуална класа в предни позиции, което попринцип е един чудесен начин да замаскираш всякакви проблеми. Видя се и в мача срещу Брайтън – няма значение, че цял мач те мачкат, при положение че отпред Рашфорд ще дриблира през 4 човека и ще забие гол от нищото. Към класата в предни позиции бе добавена холандската сензация Дони ван де Беек, който освен елитно име е и елитен играч. Още май се подшушва това и онова и за Санчо. Ще е интересно да видим доколко плашещата им класа в предни позиции ще успее да компенсира проблемите на отборно ниво.

При Челси ситуацията е малко различна, защото (1) те направиха наистина много трансфери накуп и (2) дори още не са имали шанс да разчитат на всички от тях. Затова въпреки слабите мачове дотук ще е хубаво да изчакаме с критиката. И все пак ще си позволя само това – нямам идея как някакси най-слабият централен защитник в отбора, Кристенсен, продължава да играе всяка минута. ФРАНК?????

Нюкасъл изглеждат просто ужасяващо. Мъчно ми е да пиша строго по тази тема, тъй като имам доста приятели, които са фенове на този иначе така симпатичен клуб. Но Стив Брус просто не е кой знае колко добър мениджър. Ако нещата му се получат, пооправи настроението в клуба, вкара малко работна етика и късмета го покрие ще стане като миналата година – ранно спасение. Когато обаче ефекта от мотивационните му умения попресъхне и няма и късмет, който да го покрие… виждаме един отбор, който иска да играе на контраатака, но е доста зле организиран в защита. Кофти комбинация. По-лоша от организацията на Нюкасъл в 541 е само… организацията на Нюкасъл в 442. Тъжно, че се случва и в период, когато поне има някакви що-годе адекватни нови попълнения. И след поредната сага около собствеността.

Наясно съм, че не съм покрил всички отбори от първенството и със сигурност ще останат разочаровани фенове (особено на Арсенал и Тотнъм), но ще има време да си поговорим за всички по-натам. Дотук покрих само тези, които ми направиха най-силно впечатление – и добро и лошо, за да е честно. Няма как да не завърша с една от най-горещите теми обаче. Милионите дузпи. За мен правилото за ръката преди беше по-добро, отколкото е в момента. Някакси е по-добре да седим и да спорим дали има умисъл или няма умисъл, отколкото да свирим всяка ръка като дузпа. Глупаво е и против естествената динамика на движенията на тялото. Може би ще е по-добре нападателите да почнат да целят нарочно защитниците в ръцете, щом всеки път ще се награждава с 0,76 от гол.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Какво се случва с Астън Вила?

Седнал съм и гледам януарския мач между Астън Вила и Брайтън. Не искам да чувам никакви критики към избора ми, защото алтернативата е беларуски футбол (една позитивна новина – бг футболът е по-добър от този на браточките). (more…)

Кратка анатомия на една защита

За Шефилд Юнайтед се говори доста в последно време. Те са симпатяги, които току що се качиха във Висшата лига и въпреки това държат стабилно класиране в дебютния си сезон. Седма позиция с 43 точки. С две по-малко от Ман Юнайтед и с 2-3 повече от Тотнъм и Арсенал. Ебати пичовете.

Мениджър им е Крис Уайлдър и ако не се сещате как точно изглежда няма проблем, ето го отдолу (more…)

Защо Ливърпул центрира топката 62 пъти срещу Атлетико Мадрид.

Снощи Атлетико Мадрид отстрани Ливърпул от Шампионската Лига. Мнения по темата много. Иска ми се да хвърля и моето в купчината. Първо нека кажа, че на мен лично много ми допаднаха и двата сблъсъка – нивото и от индивидуална и от отборна гледна точка беше много високо, а пък и тактически бяха интересно противопоставени опоненти. Няма и как иначе – Ливърпул е настоящият носител на трофея, а пък Атлетико на Симеоне никога не са губили елиминация в ШЛ без в противниковия отбор да има поне един Кристиано Роналдо (това е истинска статистика, проверете я). (more…)