Month: March 2016

Cruyff : A genius in quotes

cruyff image.jpg

“Реших да стана мениджър едва когато ми казаха, че не мога”

“Веднъж Ромарио дойде да ме попита дали може да пропусне 2 дни тренировки  за да се прибере до Бразилия; сигурно е имало карнивал в Рио. Казах му “ако утре вкараш 2 гола, ще ти дам 2 допълнителни дни почивка”. На следващия ден той вкара втория си гол в 20тата минута. И ми показа с жестове, че иска да си ходи. Каза ми “тренер, самолета ми излита след час”. Оставих го да си тръгне и изпълних обещанието си”

“Да побеждаваш не е всичко, важно е как го правиш. Световното първенство през 1974та направи холандския футбол известен, а тогава ние загубихме. Бяхме по-известни от когато и да е било заради загубата. Всички казваха, че е трябвало да спечелим и дори 30 години по-късно се питаме същото”

“Винаги изпълнявах тъчовете, защото ако топката после се върнеше до мен.. бях единственият футболист, който не го пазят”

“Никога не ми е допадало да играя с два халфа. Ще ги преодоляват твърде лесно. Винаги използвам трима. Доста по-защитно настроен съм, отколкото си мислят хората”

“Знаете ли защо Барселона си връща топката толкова бързо? Защото никога не им се налага да тичат повече от 10 метра.. защото никога не си подават на повече от 10 метра”

“Ако някой от нападателите ми се окаже в ситуация 1 на 1 с противник винаги казвам “Оставете го да се справи сам”. Тогава играчите ми възкликват “Можем да му помогнем!”. Отговорът ми винаги е: Първо, има приличен шанс само да изтичаш пред пътя му, и второто като втори атакуващ футболист ще привлечеш със себе си и втори защитник. А двама срещу двама винаги е по-сложно от един срещу един.”

“Изобщо не ме интересува Златната топка. Тя е просто медиен цирк. Какви са критериите изобщо? Всеки гласува за приятелите си”

“Журналистите си мислят, че всичко е лесно. Печелиш 5 мача и си най-добрият на света, губиш 5 и си най-слабия”

“Какво е защита? Обикновено давам следния пример – с Барселона спечелих ШЛ и 4 титли на страната с Гуардиола и Куман. Сега, ако някъде съществува пример за двама човека, които не могат да се защитават.. то са тези двамата. Но въпреки това те играеха в сърцето на защитата. Е, какво е защита? Единственото от значение е това колко метра имаш да защитаваш. Ако трябва да защитавам цялата градина, ще съм най-лошия защитник на планетата. Ако обаче трябва да защитавам само малка част около мен, съм най-добрия. Всичко е в метрите, нищо повече.”

“Много малко футболисти знаят какво трябва да правят, когато никой не ги пази. Затова понякога казвам: да, този играч е много добър, но не го пазете”

“Защитаването при корнери? Решението ми беше “игра на нерви”. Включваше риск. Казах на нападателите ми да останат в напредналите си позиции. Със Стоичков-Лаудруп-Ромарио на високи позиции.. ще посмееш ли да пратиш защитниците си в наказателното ни? Едва ли. Така намалявах опасността чрез нападателите си.”

“Ако им дадеш достатъчно пространство, могат да направят всичко с топката. Всеки може да играе футбол ако има 5 метра свободно пространство около себе си.”

“Високата преса ограничава разстоянието, което трябва да пробягаш. Когато си върнеш топката имаш да тичаш само 30 метра до противниковата врата, вместо 80.”

“Всички треньори говорят за движение, за много тичане. Аз казвам: не тичайте толкова много. Футбол се играе с главата. Трябва да си на правилното място в правилния момент. Не прекалено рано, не прекалено късно.”

“В живота си имах 2 порока – футболът и пушенето. Футболът ми даде всичко, което имам. Пушенето почти ми го отне.”

“Всеки недостатък си има своето предимство”

“Защо да не биеш по-богат отбор? Никога не съм виждал торба пари да вкарва гол.”

“Сравненията между Меси и Роналдо? Има голяма разлика между това да си велик футболист и велик голмайстор”

“Защо подписах със Стоичков? Трябваше ни, имахме прекалено много добри момчета.”

“Могат да те контраатакуват само ако направиш грешка преди това. Затова си имаме правила. Хоризонтални пасове? Забранени са в моя отбор. Футболистите ми трябва да застават на различни линии. Защото винаги трябва да имаш възможността да подадеш топката напред.. ако ще да е само метър напред. Така имаш възможост да компенсираш разстоянието като загубиш топката. След хоризонтален пас обаче, това е невъзможно.”

“Най-трудното нещо в “лесните мачове” е да накараш опонента да играе слабо. Слабият футболист не е слаб, защото рита топката в собствената си мрежа. Слаб е, защото когато го поставиш под напрежение, губи контрол. Затова трябва да вдигнеш темпото на играта и тогава той сам ще загуби топката”

“Техниката не е това да можеш да жонглираш с топката 1000 пъти. Всеки може да го направи след като се упражнява достатъчно. Готов си за цирка. Техниката е да подаваш топката с едно докосване, с точната скорост и на правилния крак на съотборника ти.”

 

 

Ако текстът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

 

 

 

Гражданите и дяволите си разделят по полувреме, Юнайтед измъква победата

Преди мача

Освен че е дерби, мачът е ключов за топ4 амбициите на червените дяволи. И двата отбора, учудващо донякъде (кхъ-Фелайни-кхъ) започнаха с най-добрите си състави. И така..

Първото полувреме

united city fella.png

И Пелегрини и Ван Гаал заложиха на 4231 формация – добре позната и за двата тима. Мачът започна привидно спокойно, с борба за надмощие в центъра на терена. Сити бе отборът, който излезе победител в първите 15 минути от срещата. Юнайтед опитаха да приложат висока преса, поставяйки под напрежение разиграването на Сити още в неговия зародиш. Светлосините обаче имаха отговор за това – всеки път когато в следствие на преса топката биваше върната към Харт, той търсеше (и намираше) с дълги подавания Стърлинг и Агуеро – което доведе до няколко опасни атаки. В резултат Сити изглеждаше комфортно в началото на срещата. Това обаче се промени внезапно в 15та минута.

След положение пред вратата на Юнайтед, ЯЯ Туре отказа да се върне бързо в собствената си половина. Де Хеа изрита топката точно към пространството, което той би трябвало да охранява. Последва много лоша намеса на Демикелис, който бе преодолян с лекота от Рашфорд – 1:0 за Манчестър Юнайтед.

След този момент играта се обърна напълно. Внезапно по-добрият отбор на терена се оказаха именно червените. Главните причини за това бяха две. На първо място Марсиал постоянно навлизаше навътре, оставяйки крилото празно. С това си навлизане той създаваше числено преимущество в така проблемното за Сити дясно полупространство (зоната на ЯЯ и зад него Демикелис). Това пренасищане направи разиграванията на Юнайтед сравнително опасни.

Другият фактор бе именно високата преса на Юнайтед. След 15та минута тя стана значително по-ефективна и координирана в сравнение с началото на мача. ЯЯ започна да се позиционира по-дълбоко в собствената половина именно за да избегне нуждата да тича назад при евентуални контри на юнайтед (или по-скоро да остава където си е, защото едва ли някой вярва че ЯЯ ще тича наистина). От тази си по-дълбока позиция той се опита да гради изнасянето на топката на Сити. Не му се получи обаче защото бе много ефективно персонално пазен/ пресиран (man-marked) от Морган Шнайдерлин. Всичко в тези минути изглеждаше подчинено на пълния контрол на червените.

В 24тата минута Стърлинг се контузи и бе заменен от Фернандо. Това означаваше че Силва се премести на фланга, ЯЯ зае позицията на 10ка и Фернандо застана до Фернандиньо.

Изнасянето на топката остана проблем за Сити, тъй като Юнайтед продължи с чудесната си преса. Фернандо обаче е по-дисциплиниран дефанзивно играч от ЯЯ и от своя страна ограничи количеството на опасности идващи от Юнайтед в тази зона на дясното полупространство (най-ефективната за Юнайтед до този момент).

В същото време Силва е играч, който играе значително по-навътре към центъра на терена от Стърлинг и това означаваше че всички възможности на Сити да изнесат топката бързо се концентрираха отдясно. Така играещият на дясното крило Навас получи няколко възможности да стреля. За съжаление на феновете на Сити, испанецът е пословичен с неефективността на изстрелите си и не се стигна до нищо опасно.

Второто полувреме

Още в началото на второто полувреме Демикелис допринесе още към слабия си мач, връщайки спорна топка към Джо Харт, който се контузи чистейки я. На негово място влезе резервния вратар Уили Кабайеро.

Проблемите при изнасянето на Сити продължиха и Пелегрини предприе смел ход. Още в 52рата минута той използва и третата си, последна смяна. Тъй като вече бе извършил 2 принудителни смени това означаваше че за оставащите 40 минути той ще има значително по-малко контрол над отбора си. Освен това чилиецът имаше само един опит да промени играта…

Така той реши да замени Демикелис с Уилфред Бони в 52рата минута. Това се оказа рядък случай на едновременно офанзивна и дефанзивна смяна. От една страна определено главната цел бе да се подобри разиграването на отбора, от друга – терена напусна най-големия проблем в защитата на Сити.

ЯЯ се върна да партнира на Фернандо, а Фернандиньо зае позицията на централен защитник. Бони съвсем логично застана на върха на атаката, а Агуеро заигра като 10ка зад него. Разместването на позициите обаче не бе единствената промяна, която Пелегрини направи. Едновременно с връщането си в позицията на 6ца ЯЯ Туре бе инструктиран да…. остане в половината на противника. Така персоналното пазене (man-marking) което Юнайтед използваха срещу него държеше полузащитниците на червените далеч от централните защитници на Сити. Това на свой ред даде на централните защитници на Сити значително повече пространство да изнесат топката спокойно – нещо което не се случваше през първото полувреме. Това подобри забележимо играта на Сити и изведнъж те отново бяха способни да изнасят топката с късо разиграване, а не само с дълги топки.

След като светлосините стигнаха до няколко изстрела, очевидно това бе забелязано и от ван Гаал, който извади от игра Рохо (който правеше слаб мач) за допълнителна дефанзивна стабилност в 61 минута. Осем минути по-късно холандецът направи още една дефанзивна смяна – играта напусна мата за сметката на Швайнщайгер. Макар германецът да зае формално позицията на 10ка, той бе значително по-активен в защита от Мата (нещо, което не е особено трудно). Това донякъде ограничи лекотата в разиграването на Сити. Сините обаче останаха по-добрия отбор през второто полувреме в остатъка от мача и стигнаха до няколко положения, които обаче не съумяха да реализират.

Заключение

Още с обявяването на началните състави стана ясно че Юнайтед ще изиграят по-силен мач от сблъсъците им с Ливърпул поради отсъствието на Фелайни. Ван Гаал остава може би единствения човек на планетата, който не вижда контраста в мачовете които Фелайни започва срещу тези, в които Шнайдерлин е титуляр. Сити започнаха мача по-добре, но след като дефанзивните слабости на ЯЯ Туре и Демикелис доведоха до изоставане в резултата, Юнайтед пое контрола. Пресата им бе персонално ориентирана и изключително добре координирана. През второто полувреме Пелегрини успя да стабилизира играта на отбора си с изваждането на Демикелис и влизането на Бони. Две контузии обаче ни лишиха от възможността да видим какво би могъл да направи чилиецът с две допълнителни смени.

Защо Тотнъм – а не Лестър, заслужават да са шампиони

Тезата ми, която звучи така странно за неутралния фен, е всъщност елементарна – Тотнъм са най-добрия отбор в Англия за сезон 2015/2016 и заслужават титлата. Лошият им късмет и невероятният такъв на Лестър обаче допринасят за всеобщия хаос във временното класиране.

Лестър

Нека се върнем месец назад към един от ключовите моменти в сезона. Може би моментът, в който всички започнаха да вярват че приказката Лестър наистина ще се сбъдне – двете седмици в които лисиците победиха в последователни кръгове Ливърпул и Манчестър Сити. Когато запишеш победи над два от съперниците си за топ4 с три гола в два мача от Робърт Хут е ясно че имаш доста късмет. Но колко точно?

Нека се върнем още по-назад – в началото на сезона. Мачовете на Лестър все още бяха синоним за голово шоу и в двете врати. Лисиците не бяха особено добри в това да спират опасните атаки към собствената си врата. За сметка на това пък формата на офанзивните им играчи (Марез и Варди) в комбинация с изключително висок conversion rate (успеваемост при ударите) ги доближи до челните места. До края на ноември Лестър реализираха 15% от всичките! (не само точни, а всички) удари към противниковата врата. Именно това, а не някаква страхотна игра или тактическо откритие на Ранеири, бе причината да започнат сезона с 8-4-1 (победи-равенства-загуби).

След летящото начало дойде ред на традиционно по-трудният коледен период (съчетан с кофти програма за Лестър). В следващите 12 мача Лестър продължи да реализира с почти същите темпове (14% ). Само това обаче не би било достатъчно с оглед на сложните съперници (Сити х2, Ливърпул х2, Челси и Тотнъм). За тяхно щастие обаче точно през този период боговете на късмета в защита им се усмихнаха – Лестър допуснаха едва 7 гола от 40 точни удара в очертанията на вратата си (изключително висок процент на спасени положения – 82,5%). Ако погледнем пък всички удари, а не само точните – през този период Лестър допускаха по 1 гол от средно 20 удара – ДВА пъти по-рядко от средното за лигата веднъж на 10 удара. Комбинацията от тези два фактора им гарантира 7-4-1 през трудния коледно-новогодишен период.

Трябва да се отбележи, че е всеприето разбирането конкренто тези показатели да зависят предимно от късмета и поддържането на много високи или много ниски стойности за тях няма как да продължи в дълъг период от време. Е, все пак за Лестър може би продължи достатъчно дълго.

В последните 10тина кръга на играта на Лестър се вдигна значително (с други думи лисиците заиграха като отбор, който наистина заслужава да е в топ4) и цифрите в представянето им започнаха да се нормализират.

Нека споменем и Марез, Варди и Канте. Типично, всеки път когато някой от малките отбори открие че разполага в ръцете си с претендент за титлата играч на сезона това води до няколко спечелени позиции в калсирането. Но да намери не един а трима такива играчи в един сезон? Е, определено въпросният отбор не може да се оплаче от липса на късмет.

Не искам по никакъв начин да отнемам от признанието, което Раниери безспорно заслужава. Той безспорно вдигна значително нивото на отбора. Според наблюденията ми обаче Лестър играе на ниво отбор на 5-6 място, който се бори за топ4 (силно впечатляващо само по себе си постижение). Благодарение на късмет едно-на-сто-сезона обаче лисиците се намират на първото място в класирането.

Тотнъм

Тотнъм пък от своя страна категорично е най-силно представящият се отбор в Англия през този сезон. Работата, която Почетиньо свърши за два сезона там е феноменална. Тотнъм е тимът с най-силна преса в първенството (сори поне за сега, Клоп) и най-стабилна защита. Дори нападението им е доста добре функциониращо. Като погледнем отстрани Тотнъм очевидно притежава достатъчно от всички парчета на пъзела за да е шампион…. освен едно – късмет.

За да си спестим много цифри (вече има достатъчно в текста, втф) ще погледнем само едно от най-очевидните. През миналия сезон отборът записа 14-7-7 (победи-равенства-загуби) в мачове, които биваха решени с 1 гол разлика. Сиреч, мачовете които са били успорвани, мачовете в които нито един от отборите не е доминирал с разлика. Тази година постижението им в такива мачове е…. 6-10-4. Резултатът, доста очаквано, са много загубени точки.

Въпреки сравнително лошия късмет, който преследва отбора този година, представянето на Тотнъм е достатъчно силно да им гарантира втората позиция само на 5 точки зад Лестър. А съм твърдо убеден че тазгодишната версия на Тотнъм е достатъчно силна да бъде в топ4 (а защо не да се бори и за титла?) в който и да е от предишните 5 сезона на ВЛ.

Тъжното за лондончани е че подобно на Лестър.. едва ли ще имат друг шанс за титла в близко бъдеще. Всъщност, едва ли някой освен Сити ще има. Тенк ю, Гуардиола.

Обобщение:

  • Тотнъм са най-силния отбор през този сезон във Висшата Лига, но са преследвани от лош късмет

  • Лестър играят на ниво 4-5-6 място, като поддържаща роля за класирането им играят боговете на късмета

  • Вероятно нито един от двата тима няма да има друга възможност за титла в близките години

  • Смятам че израстването на Тотнъм при Почетиньо е по-голямо (и доста по-вероятно да е постоянно, а не чудо за един сезон) от израстването на Лестър при Раниери

  • Предпочитам титлата да отиде при по-заслужилия треньор, а не да бъде решена от веднъж-на-сто-години късмет. Топ4 би бил достатъчна награда за труда на Раниери.

Пояснение: НЕ съм фен на Тотнъм, а Лестър всъщност са ми симпатични. Текстът е базиран изцяло на наблюдения и цифри, не на пристрастия.

Тотнъм доминира мача, но не и резултата

Преди мача

И двата клуба се изправят пред нещо по-голямо от лондонско дерби. Може да се каже че мачът представлява директен сблъсък за титлата – все пак 2 от 3те фаворита застават един срещу друг. На пръв поглед отборът на Почетиньо е този във форма, като Арсенал загубиха последните си мачове, при това с не особено убедителна игра. Въпреки това победа за Арсенал би изравнила позициите на двата отбора за атака на титлата.

Първото полувреме

spursarsenal.png

И двата отбора започнаха с предпочитаната от тях формация 4231. В състава на Тотнъм нямаше никакви изненади що се отнася до изпълнителите. Венгер обаче заложи на нещо малко по-различно – първия си старт във Висшата Лига получи Елнени, а Рамзи отстъпи позицията си на 6ца (централен полузащитник), за да отиде на дясното крило. Решение, най-вероятно продиктувано от слабата игра на Рамзи в тази позиция, търсещо допълнителна дефанзивна стабилност срещу пресата на Тотнъм.

Началните минути на мача се оказаха бурни, типично за дерби което освен това има и голямо влияние върху борбата за титлата. Отборите си размениха няколко атаки, без особена тактическа организация. Арсенал сбъркаха на няколко пъти при изнасянето, което доведе до контраатаки на Тотнъм, които обаче се оказаха ограничени до няколко изстрела от разстояние, така типични за стила на Почетиньо.

След 10та минута играта се поуспокои. Хаосът отстъпи мястото си на по-подредената игра, като и двата отбора започнаха да изпълняват указанията получени от треньорите. Логично, повече от владението на топката бе за Тотнъм. Те заиграха типичната си игра, подчертана от типичната им позиционална игра. Ерик Дайер започна да се връща назад, заемайки позицията на десен бек, докато Кайл Уокър се изнасяше в далеч по-напреднали позиции, почти като допълнително крило. Ериксен пък, макар ляво крило в системата на Тотнъм, почти не можеше да бъде забелязан там, а навлизаше към центъра на терена, осигурявайки на Спърс числено превъзходство в средата. Лявото крило бе оставено изцяло за Дани Роуз който изпълняваше ролята на уингбек (крило+бек).

Спърс очевидно бяха по-добрия отбор на терена като успяха да установят контрол върху топката. Към него добавиха и така характерните за играта им изстрели от далече. Никой от тях не успя да затрудни Оспина, но въпреки това си личеше че домакините се чувстват по-комфортно.

Арсенал се опитаха на няколко пъти да пресират високо защитниците на Тотнъм, с цел да затруднят изнасянето на топката. Двама от играчите на Спърс обаче – Тоби Алдервейрелд и Муса Дембеле – собственоръчно се справиха по чудесен начин с тази преса. Всеки път когато Арсенал опиташе висока преса, Тоби просто изпращаше дълга топка в пространството между защитата и изнесената напред халфова линия на арсенал, където дори Тотнъм да загубеха борбата за първата топка, винаги печелеха втората заради численото си превъзходство. Това доведе до няколко опасни атаки на домакините. Муса Дембеле пък изпълняваше ролята на гъба, попиваща всякакво напрежение от страна на Арсенал – белгиецът е известен с това че са нужни около 12 противникови футболиста да му отнемат топката.

През този период на мача Спърс упражниха добра вертикална преса – всеки път когато артилеристите опитваха да изнесат топката, започвайки от Оспина (често след аут, последвал някой от далечните изстрели на Тотнъм) той биваше атакуван под такъв ъгъл, че да подаде към някой от бековете. А когато топката стигнеше до бек на Арсенал, домакините затваряха всичките му опции за вертикален пас, оставяйки го с единствената възможност да търси дълга топка.

Въпреки добрата игра на Тотнъм, Арсенал реализираха от буквално първото си създадено положение – макар дори и в него да имаше доза късмет. След изпълнение на тъч и кофти рикошет, топката попадна в Белерин, който асистира на Рамзи в 38мата минута. След това играта на Спърс стана една идея по-хаотична, определено повлияна от попадението и не се случи нищо интересно до края на полувремето.

Второто полувреме

Второто полувреме продължи от там откъдето първото приключи. Поне до 54та минута, когато Коклен си изкара страшно глупав втори жълт картон, фаулирайки Хари Кейн в центъра на терена и остави Арсенал с човек по-малко. В резултат Рамзи се върна назад и зае мястото на Коклен, а Спърс се оживиха.

Още в първата атака след изгонването, домакините стигнаха до корнер, при който милиметри разделиха Хари Кейн от това да изравни резултата. Само две минути по-късно при следващия корнер това успя да направи Тоби Алдервейрелд. Трябва да се отбележат 2 неща за тези ситуации :

  • Спърс използваха възможността моментално да окажат напрежение върху Арсенал, преди гостите да са имали време да се адаптират към новата ситуация на терена
  • Изгонването на Коклен очевидно повлия на организацията при статичните положения на Арсенал, тъй като от 2 корнера спърс почти реализираха 2 пъти. За сравнение допреди този момент в мача, нито едно от статичните положения на домакините не бизглеждаше опасно.

Още 2 минути по-късно, Кейн реализира феноменално попадение, с което даде на Тотнъм преднина.

В ’66та минута Почетиньо направи изключително странна смяна. В игра влезе Мейсън за сметка на Ламела. Мейсън зае позицията на десятка, докато Деле Али се премести на левия фланг. Това бе подчертано дефанзивна смяна, тъй като основната функция на току-що влезлия Мейсън бе да се връща назад и да изпълнява ролята на трети централен полузащитник. Смяната обаче не проработи, а и Тотнъм очевидно свалиха оборотите след като поведоха.

В ’74мин и Венгер предприе първата си промяна. Играта напусна Елнени, а влезе Жиру. Макар това да не промени формацията на Арсенал, все пак бе офанзивна смяна, защото означаваше че Йозил се връща да партнира на Рамзи като централен полузащитник. А Йозил, както знаем, е доста по-офанзивно ориентиран от Елнени.

spursarsenal 2.png

Спорно е дали голът отбелязан около 40 секунди след смяната имаше нещо общо с промяната, но въпреки това неочакваното се случи – Санчез изравни резултата.

В ’81 Почетиньо се опита да поправи неуспешната си смяна, като извади Дембеле за сметка на Сон – това означавше че Мейсън се връща в ролята на 6ца (за която е по-пригоден) заедно с Ерик Дайер и Тотнъм отново има 3 подчертано офанзивни полузащитника на терена.

Венгер реагира 2 минути по-късно, като вкара Фламини в игра за сметка на Уелбек. Многото смени и заряда донякъде направиха последните 5-10 минути от мача хаотични и не се случи нищо кой знае колко интересно до края.

Заключение

Тотнъм бе по-добрията от двата отбора през първото полувреме и може да съжалява за голът, който получи. Глупостта на Коклен в началото на втората част ни лиши от възможността да видим дали играта на Арсенал в дефанзивен план щеше да се окаже достатъчна да задържат победата. Почетиньо със сигурност може да съжалява и за смяната, която извърши веднага щом Тотнъм взеха преднината в мача и му остава само да се надява, че този мач не му коства историческа титла.