Month: January 2021

Какво точно се сбърква,вав,ливарпил

Горещата тема в момента е какво им има на Ливърпул. Червените направиха няколко разочароващи резултата срещу тимове от дъното на таблицата, които окрасиха със загуба от Саутхямптън.

This image has an empty alt attribute; its file name is klop-main.jpg

Попринцип в такива ситуации харесвам най-простите обяснения. Миналогодишния спад на формата на отбора от около месец,месец и малко (по времето на отпадането им от ШЛ) си обясних със слабата форма на Фабиньо, който тогава се разхождаше в средата на терена и оставяше противниковите футболисти да го заобикалят като флагче и да разпират на контри отбора. Многото допуснати положения и голове от началото на този сезон пък си обясних с „мързела“ на тройката халфове да бие опонента с топката, което позволи на противниковите отбори да извеждат лесно хора зад високата защитна линия на Ливърпул. Сега обаче сме в поредната мини-криза на мърсисайдци и колкото и да гледам поне аз не намирам толкова лесен и бърз отговор защо. Затова за мен сегашната ситуация е смесица от няколко фактора. По-надолу ще опитам да ги изредя и да илюстрирам част от тях със снимки и видеа (които има вероятност да бъдат изтрити).

ПЪРВО нека повторя нещо, което съм писал и преди – това, което се случи на Ливърпул в последните 2 сезона е в голяма степен нереалистично и няма как да бъде нормата. Сезонът е дълъг и дори най-добрите футболисти са хора, което значи че ВСЕКИ един отбор има слаби мачове през годината. И естествено ще загубиш повечето от тях. Ливърпул не е изключение и през предходните 2 години също изигра своята порция слаби мачове. Само че… ги спечели почти всичките. Това не е нормално. Има две обяснение, като истината със сигурност е смесица от двете в някакво съотношение – първото е, че Ливърпул са извадили късмет да спечелят тези срещи въпреки че на база на играта не са го заслужавали. Второто, което със сигурност ще се хареса повече на феновете им, е че са измъкнали победите с характер. Аз си имам своя си теория за съотношението между тези два фактора, но няма да я споделям защото не ми се спори после в коментарите. Което и от двете да е обаче приключи – ако е бил късметът, явно са го изчерпали; ако е бил характерът и желанието за победа – явно е намаляло след заветната-чакана-30-години титла.

ВТОРОто е свързано с първата част —- психологическият ефект от загубата на този навик да печелиш дори мачовете, в които играеш слабо. Този сезон когато Ливърпул играе слабо…. взима 1 или 0 точки. Което е нормалното състояние на нещата. Прозрението че не са неуязвими обаче явно удря здраво футболистите на Ливърпул в момента – в началото на годината при първата миникриза писах за „арогантността“ и „надменността“ с която халфовете на Ливърпул подценяват много ситуации и си спестяват тичането и работата в защита. Няма го този ореол на непобедим отбор и вече както футболистите на Ливърпул, така и опонентите им на терена знаят че могат да измъкнат нещо. Психологията и настройката са огромен фактор във футбола.

ТРЕТОто е свързано с втората част. Когато самочувствието и вярата в собствените сили не е на обичайното ниво виждаме и повече индивидуални грешки. Да, грешки винаги има, но толкова груби грешки не бяхме свикнали да виждаме от Ливърпул скоро.

Например тези индивидуални грешки на Хендерсън (позиционална) и Арнолд (техническа):

Или пък тази нетипична  за Алисон, който е много добър в играта с крака, грешка която спокойно можеше да е втори гол, ако Уолкот се беше усетил да подаде на Дженепо вляво:

Или пък това закъснение на Вайналдум да излезе да бие (имаше почти 10 секунди да се придвижи, но го направи без да си дава жега, спокоен все едно му носят бъркани яйца) закъсня и после само лошото решение на Дженепо да върне топката назад вместо да изостри атаката отърва Ливърпул от нови неприятности:

Мога да продължа, но мисля че няма нужда – схванахте идеята. Такива неща се случваха много рядко преди, а напоследък са по няколко пъти в мач. Независимо дали всяко едно от тях бива наказано.

ЧЕТВЪРТО и финално – заради липсата на здрави централни защитници има доста размествания в отбора, които влияят на играта и в други зони. Ясно ми е че се говори постоянно за отсъствието на ван Дайк и как това е причината за проблемите на Ливърпул. И това е едновременно вярно и невярно.

Невярно е, защото Ливърпул се справя прилично и без него – не може да се каже, че мърсисайдци получават повече голове откакто се контузи холандеца, дори напротив. Началото на сезона докато още имаха ван Дайк беше белязано от няколко доста слаби мача в защита и дори загуба с 7 гола от Астън Вила. Естествено, че ще е по-готино да е здрав,но защитата на Ливърпул не се е счупила, защото го няма ван Дайк. Друга популярна теория е, че ван Дайк липсва страшно много на отбора при изнасянето на топката. Не съм съгласен и с нея. Холандеца е добър подавач, но нищо повече от „добър“. Партньорът му в защита Матип винаги е бил по-добрият от двамата в този аспект на играта. Пък да не говорим, че заместник в 90% от времето му е Фабиньо, който е поне две нива над ван Дайк с топката в крака. Така че това обяснение просто не изглежда правилно.

Вярно е обаче по друга линия. Освен ван Дайк ги няма и Гомез и Матип, което оставя Ливърпул без централни защитници. Има разбира се двама младежи на позицията (Уилиамс и Филипс) но изглежда Клоп не им се кефи много и предпочете в последния мач да заложи на Фабиньо и Хендерсън. И точно тук идва проблемът – не че са сгрешили страшно при някой гол, не че не могат да изнесат топката (по-добри са от комбо ван Дайк + 1). А проблемът е, че ги няма в халфовата линия и там влизат хора, които не могат да ги заместят адекватно. В момента проблемът на Ливърпул е в халфовата линия, защото халфовете им покриват дупките в защита и не играят в средата на терена.

Виждаме да се извъртат различни хора в центъра на терена, които на свой ред да заместят колегите си там, но никой честно казано не впечатлява този сезон – Къртис Джоунс изигра 1-2 добри мача, но в останалите не изглеждаше на темпото и на интенизтета на „големите“ батковци; Вайналдум продължава да играе повече слаби мачове, отколкото добри – за него изчезването в някои срещи винаги е било проблем, но напоследък зачестява около слуховете че няма да продължи в клуба; Окслейд-Чембърлейн е типа футболист, който за да играе трябва да е в топ форма и ритъм, а няма как да влезе в такива без да играе и е затворен в омагьосан кръг; Кейта продължава да е чуплив и ненадежден; а новото попълнение Тиаго, макар и несъмнено мегаталантлив, все още има нужда от влизане в игрови ритъм, време да свикне с английския футбол и острата нужда Клоп да спре да го пуска като опорен халф, какъвто няма да може да е във ВЛ. Предварително си знам, че последното твърдение ще предизвика вълна от неодобрение от типа на „Флик пускаше Тиаго като опорен“, „Тиаго си игра опорен в Байерн“ както и както един приятел (поздрави, амиго!) каза „Тиаго има голям процент успешни единоборства и пресечени топки“. Всички тези неща са Ок, но като го гледам в игра виждам различни неща. Байерн така и не впечатли с игра в защита, напротив демонстрираха един доста разграден и рисков стил, а пък ако избягваш единоборства, то няма и как те да влязат в статистиката за спечелени-загубени такива.

Тиаго е човек, чийто първи инстинкт не е като този на Фабиньо да речем. Фабиньо –обича- да влиза в единоборства, да излиза да скъсява навреме и да печели топката докато Тиаго ако може ще спести изначало влизането в единоборство/работата в защита. Ето два примера от първото полувреме срещу Саут.

Тук виждаме открита топка (никой не бие човека който я владее) докато защитата на Ливърпул е високо. Тиаго беше човекът, който трябваше да скъси и да окаже натиск, но вместо това той се разкрачи като баскетболист и реши да изгледа ситуацията отблизо. Последва опит за извеждащ пас, с който Хендерсън успя да се справи.

На долното видео пък виждаме нещо подобно – ситуация, която сме виждали много пъти за Ливърпул. Трите халфа близо един до друг, топката трябва да се натисне, обикновено в подобни ситуации излиза Фабиньо бързо, докато другите двама дърпат малко назад да го покрият. Тук Тиаго реши да не излиза, прехвърли си задачите на Окслейд-Чембърлейн, който позакъсня и виждаме нов проблем в защита за Ливърпул.

Освен тази липса на агресия, която е така нужна за този пост в Ливърпул, както и неумението да печели въздушни дуели, на Тиаго ще му трябва време и да влезе в ритъм с новите си съотборници. Хубав пример има точно в начина, по който Ливърпул изнасят топката. Когато играят срещу 2ма агресивни нападатели в 442 (каквито имат Саутхямптън) опорният халф на мърсисайдци (Фабиньо или Хендерсън) често се връща назад да оформи тройка с централните защитници да улесни изнасянето. Тиаго не го правеше.

Което естествено направи за Ливърпул трудно да изнася топката и в голяма част от първото полувреме техните ЦЗ просто подаваха настрани на бековете, които изсипваха безнадеждна топка напред по тъча.

Ето друга ситуация – погледнете разстоянието между двамата ЦЗ на Ливърпул тук – очевидно е че те очакват Тиаго да влезе между тях, но той не го прави.

Не ме разбирайте погрешно – извадил съм няколко „лоши“ момента на Тиаго, но това не означава че имам лошо мнение за него. Напротив – убеден съм, че Тиаго е феноменален с топката в краката, може да подава топката по всякакви начини и под всякакви ъгли и несъмнено има много качества. И когато му се получават нещата виждаме таланта му – ето и един клип с добра атака, където Тиаго свърши всичко по правилния начин.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЛДР:

Проблемът в Ливърпул в момента е главно психологически – загубата на ореола на непобедим отбор се отразява във формата на играчите, както и подценяването им на някои ключови моменти и работата им в защита. Липсата на ван Дайк не е толкова голям проблем, колкото е липсата на защитници попринцип —- проблемът е загубата на хора като Фабиньо и Хендерсън в центъра на терена. Въпреки всичко все още смятам, че Ливърпул е най-силният отбор в първенството, макар и вече разликата до следващия тим да не е толкова голяма колкото беше миналата година. За мен те остават основния фаворит за титлата, заедно с Манчестър Сити.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/