Month: April 2016

Тактическият сблъсък на Симеоне и Гуардиола

Байерн – Атлетико е сблъсъкът, който всички очакват. Офанзивният звяр на Гуардиола се изправя срещу дефанзивния гений на Симеоне. Никой не може да предвиди точно как ще се развие мача и кой ще продължи…

Първото полувреме

atletibayern

Началните формации на двата тима.

Мачът започна като Атлетико опитаха да приложат същия модел преса, който използваха в двете си срещи с Барселона. Началната им формация  бе 442, но когато те пресираха, близкото до топката крило напредваше, помагайки агресивно в пресата, докато далечното крило се прибираше като допълнителен халф, формирайки временно 433.

На четвъртфиналите срещу Барса, това им помогна да забранят пасовете към Бускетс, който да изгради атака през центъра. Днес, същото се случи с Чаби Алонсо – до него топки не стигаха и баварци, подобно на каталунци, бяха принудени да започват разиграването си от крилата. Гуардиола обаче очакваше и бе подготвен за подобно развитие на събитията. След като той знаеше, че ще се налага да изгражда атаките си от крилата, Тиаго бе инструктиран да заема позиция близо до тъчлинията. Така баварците получаваха допълнителен човек на фланга (Бернат – Тиаго – Коста), което им позволяваше чрез бързи комбинации да се измъкват от пресата на Атлетико край тъчлинията. В резултат на това, немците не бяха ограничени до разигравания в собствената половина между 4мата защитници, както се случи с Барселона преди тях. В началните минути обаче имаше необичайно много брак в пасовете СЛЕД измъкването от пресата, което доведе до 2-3 (неочаквани) периода, в които Атлетико задържа топката продължително.

В 11тата минута на срещата се случи нещо, което не би могло да бъде предвидено от какъвто и да е тактически план – нечовешки добър дрибъл на Нигез през 6(?) противникови футболиста донесе преднина за Атлетико.

След гола, Атлетико продължи със своята преса в половината на Байерн. Двамата нападатели (Гризман и Торес) свършиха чудесно задачата си да изолират Алонсо от играта и съответно да спрат прогресирането на топката през центъра. За гостите, подобно на Тиаго отляво, колегата му от дясната страна – Артуро Видал – бе инструктиран да заема същата позиция на другото крило. Оттам триото Лам-Видал-Коман изнасяше топката по идентичен начин. Проблемът за баварците бе, че макар те да успяваха да изнесат топката от собствената си половина с този похват… това че я изнасяха през фланговете, вместо през центъра, означаваше че има по-големи разстояния между играчите им – нещо което прави пасовете по-трудни. Поради това те не успяха да затруднят (изключителният) блок на Атлетико кой знае колко.

Интересен елемент в играта на баварците все пак бе движението на Тиаго в противниковата половина – на няколко пъти той спринтира навътре към игрището/ наказателното поле на Атлетико, ангажирайки вниманието на крилото и вътрешните халфове на противника. Целта на това движение бе Коста да се озове в ситуация 1 на 1 на фланга срещу Хуанфран… нещо, от което бразилецът обаче не успя да се възползва.

tiago run

Тиаго спринтира към наказателното поле на Атлетико, привличайки със себе си крилото и вътрешния халф на противника. Това негово движение оставя Коста (извън кадъра) в ситуация 1 на 1 срещу Хуанфран.


На клипа: Бернат и Тиаго временно са си разменили местата. Принципът обаче остава същия – диагонален спринт навътре към терена, осигурява ситуация 1 на 1 на фланга за Коста.

Второто полувреме

С началото на второто полувреме Пеп Гуардиола направи две промени, които оказаха значително влияние върху играта. Той забеляза големите разстояния между играчите си, което затруднява подаванията и реши да адресира причината като си върне центъра на терена. Това бе постигнато с 2 малки промени – първата бе че Алаба се изтегли да играе в доста по-агресивна позиция.. почти като допълнителен халф (смел ход, защото оставя баварците значително по-уязвими на контраатака). Втората бе инструкцията Видал да се връща централно. Така Байерн получи допълнителни хора в центъра на терена, с които да заобиколи пресата на Торес и Гризман. Резултатът бе че Байерн изнесоха играта в половината на противника, съответно разстоянията между играчите им намаляха и пасовете станаха по-лесни. Изключително компактния дълбок блок на Атлетико обаче остана труден за пробиване.

В 63-тата минута Гуардиола направи и първата си смяна – на мястото на Коман влезе Рибери, който веднага размени позицията си с Коста (който бе надигран от Хуанфран през първото полувреме). Байерн се концентрира изцяло на първоначалния си план – да залее с центрирания наказателното поле на Атлетико. Целта на тези центрирания обаче не е задължително да бъде реализиран гол след засичане на топката, а по-скоро баварците да са първите стигнали до втората топка, след като тя бъде изчистена. Точно такива обрани топки доведоха до няколко опасни изстрела на немците. За да помогне с тази стратегия, скоро в игра влезе и Мюлер, човекът наследил позиционирането на Индзаги. Макар да стигнаха до няколко нелоши положения, баварците така и не успяха да реализират гол.

Заключение

Дори бърз поглед към стартовите състави подсказваше, че Гуардиола ще разчита сериозно на играта по фланговете.Целта бе да се търсят ситуации 1 на 1 по крилата. Затруднени с изнасянето на топката, заради пресата на Атлетико, Байерн успя да създаде много малко такива ситуации, а когато го направи – не успя да се възползва. През второто полувреме няколко малки промени от Гуардиола подобриха значително играта на немците, но не бяха достатъчни за гол. Единственото попадение в срещата дойде след брилянтно индивидуално изпълнение на Нигез. Въпреки резултата, всичко може да се случи в реванша и интригата се запазва за след седмица.

Фиорентина – Ювентус

Макар и все още неофициално, Ювентус е новият стар шампион на Серия А. Единственото притеснение за Алегри преди срещата бе отсъствието на Маркизио. Съперникът им, борещият се за европейските места тим на Фиорентина, пък бе принуден да започне с Борха Валера изтеглен назад в полузащита.

Първото полувреме

juvefio.png

Стартовите формации на двата тима.

Фиорентина започна полувремето с агресивна преса дълбоко в полето на Ювентус. Това затрудни сериозно изнасянето на топката от страна на торинци и в началните минути те трудно напускаха собствената половина. За трудностите при изграждането на атаките на Ювентус допринесе и отсъствието на Маркизио. Заместникът му Лемина, макар и нелишен от качества, определено изпитваше трудности с позиционирането си и всеки път когато топката стигнеше до него, той просто я връщаше назад поради невъзможност да се обърне. За да се справи с тази липса Алегри очевидно бе инструктирал Пол Погба да се връща дълбоко в собствената половина в началната фаза на разиграването и да поема топката в лявото полупространство. Оттам той търсеше или хоризонтален пас между линиите на Фиорентина, или дълъг диагонален такъв към дясното крило (най-често Лихтщайнер).

pogba position

Погба се връща назад за да започне атаката от лявото полупространство.


На видеото: Погба разпределя топката от позицията си дълбоко в лявото полупространство.

Макар на няколко пъти Ювентус да успяха да прогресират разиграването по този начин, този стил не се оказа особено успешен за тях в срещата. По принцип торинци изнасят топката като двата уингбека (обикновено Лихтщайнер и Евра) заемат позиции много дълбоко в противниковата половина, принуждавайки бековете на противника да останат назад. Осмиците (Погба и Кедира) също се позиционират близко до двете тъчлинии, което разтегля полузащитата на противника и създава пространства между играчите им. В същото време Бардзали-Бонучи-Ругани разиграват продължително помежду си, “канейки” опонента да ги пресира и когато това стане един от тримата веднага се възползва от разстоянията между линиите на противника (отворени от позиционирането на съотборниците им) и с вертикален пас намира Дибала/ Манджукич. Днес, заради връщането на Погба назад да помага с изнасянето, това нямаше как да се случи и разигравнето на торинци страдаше.

Фиорентина бе отборът, който владеше топката повече. Това притежание на топката обаче не им донесе кой знае какви дивиденти заради чудесната компактност и дефанзивна организация на Юве. Както винаги, торинци се стремяха да наситят максимално централната зона на терена и да принудят домакините да атакуват през фланговете. Черно-белите бяха посветени в такава степен на този стремеж за контрол над центъра, че дори когато Фиорентина атакуваха по някое от крилата, тримата вътрешни халфа на Ювентус (Погба, Лемина, Кедира) оставаха в центъра на терена, вместо да се изместят към крилото. За да компенсира за това близкият уингбек напредва значително и се включва в пресата, докато далечният такъв се прибира назад за да осигури временна 4ка в защита за торинци.


На видеото: Лихтщайнер пресира агресивно; Кедира, Лемина и Погба запазват централната си позиция, а Евра се прибира да формира временна 4ка в защита.

Макар играта без топка на Ювентус да бе безупречна, в 19 минута грешка в разиграването доведе до опасна контраатака на Фиорентина и несправедливо отменен гол за засада. За съжаление на виолетовите обаче, контраатаките бяха рядкост и не представляваха надежден похват за атака.

В самия край на полувремето пък Ювентус след продължително разиграване успя да стигне до гол.

Второто полувреме

Мачът не се промени изобщо с началото на второто полувреме. Голът преднина за Ювентус им позволи да продължат да седят в собствената си половина, блокирайки центъра. Резултатът от това бяха 20-30 минути непрекъснато обхождане на Фиорентина около блока на торинци. Моделът на разиграването бе във формата на конска подкова  или U – от едното крило назад към защитниците, оттам пас към другото крило.. обратно към защитниците и така до безкрай. Смените, които Пауло Соуса извърши, не успяха да разчпят модела на игра, тъй като не промениха начина, по който домакините атакуваха изобщо, а по-скоро само подмениха персонала.

Статуквото напълно устройваше Ювентус и този сравнително скучен модел на игра бе прекъснат само на няколко пъти от опасни контраатаки на торинци. Срещата изглеждаше като че ли ще продължи така до самия край и това наистина бе така…. или поне до последните 10 минути, когато мачът просто избухна. Грешка на Бонучи позволи на Фиорентина да изравнят резултата в 80тата минута. Още при корнера от последвалата атака обаче Ювентус възстанови равенството. В 89тата минута пък Фиорентина получи спорна дузпа (компенсираща донякъде първото полувреме), която обаче бе спасена от Буфон.

Заключение

Това определено не бе най-силния мач на торинци през сезона, като дори може да се каже че е един от най-слабите им през календарната 2016г.  Макар да бяха типично дисциплинирани и компактни в защита, те допуснаха няколко нетипични грешки, които доведоха до голове на Фиорентина. Все пак, дефанзивната организация + Буфон се оказаха достатъчни за трите точки.

pogba beast.jpg

Диего и Голиат

Диего Симеоне знае чудесно, че няма шанс срещу Барса с традиционния си стил на игра. В предишните два сблъсъка между тези опоненти той започна мача с много висока преса в половината на Барса. И в двата предшестващи случая това даде ефект.. до определен момент. Във втория им мач за първенство футболистите на Атлетико получиха 3-4 жълти картона още преди полувремето, което ги принуди да се откажат от началната си тактика и последва загуба. В първата среща от четвъртфиналите пък Симеоне започна по същия начин и пресата му отново проработи… до момента в който Торес бе изгонен и Атлетико отново загуби. Днес е време за трети опит.

Първото полувреме

barcaatletico.png

Първоначалните формации на двата тима.

Съвсем очаквано Атлетико започна да пресира ранното разиграване на Барса дълбоко в половината им. Ролята на двамата нападатели в системата на Симеоне (Караско и Гризман) бе да пресират топката, атакувайки я под такъв ъгъл, че да поставят в сянка Бускетс. Бускетс е дефанзивния полузащитник на Барселона и най-ключовият им играч когато каталунците биват пресирани, заради качеството му никога-през-живота-си-да-не-губи-топката. След като той е Краят на всяка преса, единственото решение е… да не се оставя топката дори да стига до него. Караско и Гризман се справиха чудесно с тази си задача.

Резултатът от изолацията на Бускетс бе, че Барселона бяха принудени да изграждат разиграванията си покрай тъчлиниите. В този момент крилото на Атлетико, което се намира по-близо до топката, напредва агресивно и участва в пресата почти като трети нападател. Неговият колега (крилото от далечната страна) пък се връща назад и заиграва като трети халф пазещ някоя от 8ците на Барса (Ракитич/ Иниеста). Резултатът е формация наподобяваща 433. През цялото първо полувреме Атлетико продължиха да пресират чрез тази 442/433 преливаща система.

На клипа: преливащата преса на Атлетико.

В по-голямата част от полувремето пресата им бе успешна и Барса рядко преминаваше центъра. Единствените изключения бяха няколко индивидуални проблясъка на гениалност покрай тъчлинията на Меси или Иниеста, които обаче също не постигнаха нищо повече от това да се разходят малко зад центъра.

На клипа: Барса изнася топката чрез Меси на фланга.

Макар пресата на Атлетико да бе успешна и да не позволяваше на Барса да прогресира разиграването извън собствената си половина… те рядко печелеха топката. А когато това се случеше, я печелеха на крилата и това затрудняваше контраатаките им. Все пак стратегията им се увенча с пълен успех в 35 минута, когато успяха да реализират първото попадение в мача. До края на полувремето Симеоне взе правилното решение и вместо да прибере отбора си в защита, продължи с високата преса.

Второто полувреме

Второто полувреме започна от там, от където първото приключи. Атлетико продължиха с агресивната си тактика. Към 60-тата минута обаче започнаха да се забелязват първите признаци на умора в домакините. Трябва да споменем, че дори такава продължителност е нетипична за толкова изтощаващ стил на игра.

И двамата мениджъри със сигурност са знаели, че този момент ще настъпи рано или късно. Атлетико се прибра в типичното си 4420 (нулата просто индикира колко дълбоко играят дюшекчиите). Като по сигнал, Енрике направи 2 промени наведнъж. Играта напуснаха Дани Алвес и Ракитич, а  техните места заеха Арда Туран и Серхи Роберто.

Смените не промениха 433 системата на Барса, но това което промениха бяха.. двамата изпълнители, които играят вдясно – десния бек и десния полузащитник. Така изведнъж дясната страна на атаката на каталунците бе изцяло подновена и готова да покрие много терен. Тази повишена работоспособност даде възможност на Меси да се измести в центъра на терена – където по старо правило винаги трябва да играе най-добрия ти играч, когато имаш нужда от гол.

Messi central.jpg

Централната позиция на Меси.

В 72рата минута Симеоне реагира на тази промяна като замени Караско с Томас и промени системата на отбора на 451. Коке отстъпи позицията си на лявото крило именно на Томас, влизайки по-навтъре в терена. Това даде допълнителен човек на Атлетико в центъра на терена, помагайки да бъде неутрализирана променената позиция на Меси. Фактът че директно излиза нападател за халф не повлия кой знае колко на плановете на Атлетико, защото на този етап те вече бяха посветени изцяло на защита и рядко опитваха контраатаки.

atletico 451.jpg

Петимата в полузащита за Атлетико.

При една от редките си контраатаки в 86 минута Атлетико получиха дузпа, която реализираха и това бе последния вълнуващ момент в двубоя, ако изключим спорно отсъждане в продължението.

Заключение

Тактиката на Симеоне не е нещо ново, тъй като бе опитана и в предишните сблъсъци с Барселона. Този път обаче той успя да укроти отбора си и да ги опази от картони, които биха принудили смяна на тактическия план. В същото време Барселона не бе в най-добрата си форма и не успя да се възползва от 20-минутния прозорец, който имаше когато отборът на Симеоне се умори.

Битката на шейховете

Първият мач завърши с равенство 2:2 даващо предимство на Сити, благодарение на правилото за голове на чужд терен. Днес за парижани, освен Верати, отсъства и друг титулярен халф – Блейз Матюиди. Домакините пък бяха без капитанът си Венсан Компани.

Първото полувреме

psgcity tactic.png

Първоначалните формации на двата тима.

Още в първите минути видяхме първата изненада. За първи път през сезона Лоран Блан не заложи на любимото си 433. Вместо това, парижани излязоха във формация 343. Възможните причини за това са две. Първата е че Блан не вярва достатъчно на ДиМариа за да го пусне като директен заместник на Матюиди в халфовата линия. Втората е, че французинът е видял колко нестабилен в защита и уязвим на контраатаки бе неговия тим в първаия мач (а защо не и в двата с Челси). Каквато и да го е мотивирало, експериментът му не сработи.

Идеята очевидно бе че с трима централни защитници и два дефанзивни халфа пред тях, ПСЖ са по-защитени от контраатаките на Сити (които обикновено са с не повече от 3 играча). На няколко пъти след изгубена топка в средата на терена се видя че тази част от игровия план върши някаква работа. Минусите обаче се оказаха повече от плюсовете.

Първият голям минус бе представянето на Серж Ауриер. Играта му бе ужасяваща и си личеше липсата му на опит като централен защитник в система с 3ма бранители. В избраната днес от Блан система, точно на него и Маркиньос се пада да изнасят топката от дълбочина. Не само че Ауриер не се справяше с тази си задача (подари топката на Сити за дузпата), но и позиционално почти никога не беше там трябва да е. Много често той се изтегляше в позиция подобна на десен бек, откъдето а) затваря голяма част от ъглите за изнасяне на топката; б) се намираше далече от където би трябвало да е при евентуална контраатака на домакините. В 18 минута той и Маркиньос си размениха местата в опит да коригират това, но се отказаха и само 4 минути по-късно се върнаха на първоначалните си позиции.

aurier position

С прекалено изнесената си вдясно позиция Ауриер ефективно прави невъзможно изнасянето на топката от ляво и намаля размера на игрището почти наполовина – нещо което винаги е плюс за защитаващият се тим.

Друго странно решение на Блан бяха позициите на самата тройка централни бранители. Вместо да се стремят да държат една линия, Тиаго Силва очевидно бе инструктиран да играе няколко метра ЗАД двамата си партньори – в роля подобна на вече изчезналото либеро. Поради липсата на контраатаки от страна на Сити, това остана ненаказано.

silva position

Позицията на “либерото” Силва спрямо линията на колегите му в защита.

Най-големият проблем обаче бе липсата на каквато и да е идея в билдъпа на парижани. През по-голямата част от първото полувреме те изглеждаха като отбор, на който е съобщено че ще играе с 3ма в защита час преди мача. Липсваше какъвто и да е модел на изнасяне на топката. Прекалено много играчи се намираха близо един до друг (тримата защитници, Мота, Рабио + някой от халфбековете) вместо да търсят позиции между линиите на Сити, където да получат топката и да прогресират разиграването.

psg buildup

7 играча на ПСЖ в собствената половина няма как да бъде оптимално за изнасяне на играта. В същото време липсват играчи между халфовете и защитниците на Сити и топката няма как да прогресира.

psg buildup 2

Отново половината отбор на ПСЖ е в собствената половина и липсва каквато и да е структура за прогресиране на топката. Всички пет играча на снимката се намират в реално идентична позиция.

В същото време Сити, макар попринцип да започнаха с формация 4231, прекараха по-голяма част от полувремето в 442, което беше тяхната система без топка. Гражданите бяха по-скоро лежерни в пресата си. Те образуваха две линии от по 4 играча, като Агуеро и Де Бройне “пресираха” лежерно топката. Реално повечето от “работата” беше свършена от самите парижани и невъзможността им да образуват структура, позволяваща изнасяне на топката.

Резултатът бе едно скучно полувреме, в което ПСЖ разиграваха предимно в собствената си половина, а Сити бяха доволни да наблюдават, да не бъдат атакувани и да не опитват кой знае колко да отнемат топката.

В края на полувремето нещата станаха още по-лоши за френските гости, тъй като Мота се контузи. Това означавше че те ще започнат второто полвуреме без нито един от титулярните си халфове (Мота, Верати, Матюиди).

Второто полувреме

На мястото на Мота влезе Лукас Моура и ПСЖ започна полувремето с формация 4231. Защитната четворка се състоеше от Максуел-Ауриер-Тиаго Силва- ван дер Вил. Ролята на дефанзивни полузащитници приеха Рабио и Маркиньос, а пред тях застанаха Кавани, ДиМариа и Лукас Моура.

Някой от проблемите в първоначалната фаза на изнасяне на топката за ПСЖ изчезнаха. Най-накрая те успяваха да прекосят централната линия сравнително често. Стигането до каквато и да е ситуация за шут обаче остана проблем. Макар вече да разиграваха в половината на Сити, парижани не можеха да се доберат до наказателното.

Тъй като гостите се нуждаеха от поне един гол за да продължат, Блан предприе сравнително ранна смяна. В 60-тата минута в игра влезе Пасторе.. на мястото на Ауриер. Това бе поредната тактическа преподредба на френския мениджър. Тя върна парижани в най-познатата им формация 433.

psgcity 433.png

433-то на ПСЖ през второто полувреме.

Не може да се каже че третата за днешния ден формация на гостите донесе повече ползи от предишните две. Макар отново да владееха топката в по-голямата част от времето, не се стигна до каквито и да е опасности и дори възможности за шут. Освен това, присъствието на ДиМариа и Пасторе като 8ци отвори още повече дефанзивните нестабилности във френския тим. В 75 минута след дълъг хаос пред и около наказателното поле, Кевин де Бройне реализира с удар малко извън наказателното поле. Това бе и последния интересен момент в мача.

Заключение

Лоран Блан предприе риск с началната си формация. Той се оказа неуспешен, тъй като играта на парижани очевидно не вървеше и те не се чувстваха комфортно изнасяйки топката. Контузията на Мота като че ли окончателно реши двубоя, тъй като дори завръщането към традиционния стил на игра на парижани не бе ефективно без нито един член от титулярната халфова линия. Сити пък от друга страна, макар да спечелиха мача също не впечатлиха с нищо и по-скоро оставиха опонента си да се победи сам.

El pressico

Преди мача

Мачът е от изключително значение за Тотнъм, които все още тайно или не чак толкова таят надежди за титлата. Освен това сблъсъкът противопоставя двата най-добре пресиращи отбора във Висшата лига….

Първото полувреме

liverpool formation.png

Началните формации на двата отбора.

Още от началото можеха да бъдат забелязани типичните за  двата отбора модели на игра. Както се очакваше, противниците в днешния ден започнаха да пресират агресивно още от началото на срещата. Резултатът от това бе мач, който много хора биха определили като пълен с грешни отигравания. Истината обаче, е че почти липсваха грешни отигравания в истинския смисъл на думата. Загубите на топката почти винаги биваха предизвикани от добра преса и преса-капани заложени от противниковия отбор.

Спърс заложи на характерните си за сезона тактически похвати. Дайер подпомагаше разиграването като в ранната му фаза се връщаше да играе като централен защитник – посредата между Алдервайрелд и Вимер или пък вдясно от двамата.

Dier position

Дайер (номер 15) е заел позиция типична за десен защитник в схема с 3ма бранителя.

В началните 10тина минути Ливърпул бе отборът с по-ефективна преса. Ключов елемент в защитата на шпорите бе Алдервайрелд, който превъзходно се справяше с дълбоката преса на Ливърпул и запазваше притежанието на топката посредством отлични пасове.

След 10та минута играта се изравни напълно и навлезе в ритъма, в който щеше да продължи през по-голямата част от остатъка от мача. Отборите се редуваха да предизвикват грешки на противника в центъра на терена и при изнасянето на топката. В малко по-редките случаи когато това се случеше високо в половината на противник – се стигаше и до опасно положение.

Макар и двата отбора да са известни с пресата си, те упражняват различни нейни разновидности. Без да навлизаме в подробности в настоящия текст ще посочим само в общи линии разликите:

Tottenham press 1

Основният принцип в пресата на Спърс е блокирането на всички опции за вертикален пас. На картинката Морено реално не може да подаде безопасно на никой съотборник в предна позиция.

Tottenham press 2

Морено е принуден да върне към Ловрен, чийто вертикални опции също биват затворени и той също е принуден да направи хоризонтален пас вдясно към Клайн.

Liverpool press

Пресата на Ливърпул е по-агресивна от тази на Спърс като освен блокиране на пътищата за пас, повече от един играч на червените притиска противника.

Liverpool press 2

Въпреки различните подходи резултатът е подобен – топката е върната назад без опция за вертикален пас (и съответно без възможност за контра/бърза атака).

Като ключов играч през първото полувреме можем да отличим Адам Лалана. В този мач, поради отсъствието на Фирминьо, именно на него бе поверена позицията на 10ка. Влиянието на тази позиция в подобен мач е огромно, тъй като когато Ливърпул са без топка те се подреждат във формация 4411/442 и независимо от коя страна на игрището пресират, 10ката винаги участва активно. Адам Лалана е един от футболистите, които се справят най-добре с този аспект от философията на Клоп, и бе ключов за играта на червените.


Във видеото Лалана прави спринта си под такъв ъгъл, че принуждава Дембеле да подаде към тъчлинията. След това продължава отново в арка затваряйки едновременно двама играчи на Спърс и провокира грешка.

Второто полувреме

В 50-тата минута резултатът бе открит в полза на Ливърпул. Макар повечето от вниманието да отиде за Коутиньо и Стъридж, Лалана изигра не по-малка роля в атаката на отбора. Неговият спринт към фланга изтегли Вимер от позиция, създавайки пространство за Коутиньо да шутира.


След гола Ливърпул се прибра в собствената си половина и остави на Тотнъм разиграването. Противно на всеобщото мнение проблемът на мърсисайдци не е в начина по който се защитават, а в чисто индивидуалните грешки на защитници (плюс Миньоле, който подобно на Пинокио си мечтае някой ден като порастне да стане истински вратар). Все пак нещо подобно се случи за изравнителния гол на Спърс, дошъл 12 минути по-късно. Грешка на Ловрен, който тръгна в грешната посока (вероятно очаквайки Кейн да тръгне към аутлинията?) и феноменално отиграване на англичанина възстановиха равенството.


Три минути по-късно Почетиньо направи първата си смяна. Игра напусна Сон и на негово място влезе Шадли. Единствената цел на смяната бе вливането на нова енергия в пресата на Тотнъм. Не може да се каже че това сработи обаче, защото след изравняването Ливърпул изглеждаше като по-енергичния от двата отбора и установи в по-голяма степен контрол върху мача. Това бе подпомогнато и от смяната в 71 минута на Стъридж с Ориги, който е доста по-агресивен в пресирането (макар да му липсват качествата на Стъридж с топка в краката). До края на мача Ливърпул остана по-енергичен (с изключение на заключителните 5 минути). Въпреки това положения за Тотнъм също не липсваха и мачът завърши заслужено наравно.

Заключение

Макар мачът може би да не бе най-зрелищния и да изглеждаше че двата отбора допускат много грешки, това не бе напълно вярно. Повечето от грешките бяха предизвикани в сблъсъка на двата най-добре пресиращи отбора в Англия. Положения не липсваха и пред двете врати и резултатът бе най-логичния изход от срещата. За съжаление той донякъде убива интригата в първенството, тъй като Тотнъм изостават още повече от Лестър.