Тен Хаг срещу вълците

Толкова отдавна не съм писал за блога, че имам чувството, че трябва да започна с поздрав.

Добре, покрихме формалностите.

Тази (футболна) година не успях да гледам много английски футбол. Всъщност най-вероятно е годината, в която съм гледал най-малко английски футбол в последната декада. Така се случи просто, работя твърде много (шефовете ако случайно прочетат това – вдигнете ми заплатата). А това е година, в която се случват доста интересни неща – Арсенал отново са истински отбор, Челси пък отново не са, Ливърпул се колебаят да-бъдеш-или-да-не-бъдеш, Тен Хаг дойде в Юнайтед и напрактика изгони бате Рони, който имплодира в топ интервю с топ палячото Пиърс Морган; Конте избухна в нещо което напомня монолога на Киелини “Its the history of the Tottenham” и се раздели с отбора (https://www.youtube.com/watch?v=qUhuIV-Nptw). Абе въобще прекалено много готини неща за да ги опиша сега.

Манчестър Юнайтед при Тен Хаг са ми много интересни. Обичам да гледам мачовете им. За съжаление съм изгледал прекалено малко от тях – може би ако се захвана да ги преброя ще са 8 или 9. Въпреки това при него е налице много отчетлив стил, който се набива агресивно в окото. Тук искам да изпозлвам мача от снощи срещу Уулвс за да покажа някои от типичните неща за отбора при 10Хаг.

Преди да започнем искам да изкарам една статистика. Тя не е съвсем актуална, защото я преписвам от източник към 22 април, но за 30те секунди които вложих в ресърча не намирам по-обновена такава, а нямам желание да смятам на ръка.

Юнайтед – точки спечелени срещу отборите от долната 10ка – 40 от 48 възможни

Юнайтед – точки спечелени като домакин срещу отборите от горната 10ка – 16 от 21 възможни

Юнайтед – точки спечелени като гост срещу отборите от горната 10ка – 3 от 21 възможни

Мисля, че заключението е доста лесно – Юнайтед са супер срещу по-слаби отбори, а успяват и да взимат точки вкъщи от силните. Стигне ли се обаче до гостуване на сериозен отбор – олелемайко. За мен това има много лесно обяснение – стилът футбол на Тен Хаг е много рисков. Има доста интересни и добри идеи, има и някои не-толкова-добри идеи (например когато изкара Бруно Фернандеш като сам опорен халф при изнасянето на топка под преса), но общото между едните и другите е… че са рискови. High risk = high reward е ситуацията. И рисковете най-често се отплащат когато имаш по-добрите футболисти от опонента. Ако обаче рискуваш на гости на силен отбор… ами доста вероятно е да се опариш, така да го кажем. И това и се случва. Дали Тен Хаг ще спре да си завира ръката в огъня? Като гледам най-вероятно не, човекът си мисли че има огнеупорни тухли за пръсти. Но това са добри новини за нас неутралните наблюдатели, които искат да гледат интересни мачове. ОК, стига толкова приказки, нека погледнем няколкото момента от мача. Подбрал съм ги специално, така че да са такива, които отразяват концепции във философията на Тен Хаг, а не да са просто случайни моменти от случаен мач. Разбира се, няма да разгледаме цялата философия на 10ХАГ, но поне една малка част.

Нека погледнем структурата на Юнайтед когато атакуват. Има най-грубо казано два варианта. Първият е нещо такова:

Виждаме няколко неща често при Юнайтед. Първо – “зад топката” остават само трима човека – двамата централни + един опорен халф (розово на чертежа). Другите два халфа се качват между линиите (черно на чертежа), а крилата влизат навътре (червените стрелки). Това оставя широчината за бековете – Люк Шоу и ЧастОтГлаватаНаБисака долу на кадъра.

ОК, попринцип понякога има и разлики – например Уан-Бисака ще влезе вътре, за да може да остане широко Антъни, който е по-силен един на един ако получи топката на фланга. Или пък още един халф ще слезе за малко да помогне с изнасянето, преди да се включи пак в атаката. Или пък често опорния слиза да направи “тройка” с двамата централни защитника при изнасянето. Но това е без значение, реално, тук говорим за идеите зад играта, няма чак толкова да задълбаваме в конкретиката.

Идеите са основно три – (1) Тен Хаг иска да има много хора между линиите в централни зони. Тук например има 5 човека (2 халфа + нападател + 2 крила). Това често принуждава опонента да се събере, да се сбие, да търси компактност в центъра във фаза защита.

Което пък (2) оставя пространства по фланговете – за хората които държат широчината за Тен Хаг.

Разбира се, футбол се играе с 11 човека и за да успее да комбинира горните две идеи (хем да има много хора между линиите, хем хора които държат широчина) то това означава, че някъде не стигат футболисти – зад топката. Тен Хаг обича да рискува като държи малко на брой хора зад топката. Само по себе си това е нож с две остриета, но както вече говорихме – треньорът на Юнайтед в предишен живот е бил гълтач на саби докато ходи по въже. Явно обаче си го е бивало в работата, защото за да балансира поне донякъде риска Тен Хаг има няколко метода. Един от тях е, че често се търси първо по-безопасният пас на фланга, използвайки “сбитият” към центъра защитен блок на опонента (ако вместо това опита пас между линиите, който е пресечен… следва контраатака срещу 3ма човека от Юнайтед, ОХ)

Тук вече се използват многото хора между линиите – те могат както да подкрепят човека на фланга с опции за комбинации, така и да атакуват наказателното поле:

Хората зад топката пък трябва по най-бързият начин да бутнат напред и да подкрепят атаката – това е ключово. Ако закъснеят и останат прекалено назад, дори изгубена топка в тази зона би била потенциално опасна контраатака.

(оставям на линка видео от цялата ситуация, за който иска да го види “в движение”)

И тук някъде идва големият талант на Тен Хаг – отборите му играят със страшен интензитет и голямо темпо. Което в случая включва бързото бутане напред на целия отбор и подсигуряването на атаката по този начин. Няма как да ви покажа на картинки движение, затова оставям кратък клип на който можете да го видите:

Нека погледнем още един пример, същият мач, дори не съм си играл да го търся кой знае колко. Просто за да ви убедя че не приказвам приказки, а става дума за търсена организация.

И разбира се краткото видео за да го видим в екшъна:

Можем да продължим доста, но вярвам че идеята вече е ясна. Тен Хаг поема доста рискове с разиграването си. Има някои предпазни мерки, че да ги минимизира (има още, освен споменатите), но накрая си остава една стратегия тип “рискуваме много за да спечелим много” която може да даде в резултат супер футбол с който да биеш Борнемут, но може и да паднеш 7-0 от Ливърпул на Анфилд. Каквото такова, човек трябва да живее с изборите си. За да сме напълно честни трябва задължително да споменем друг характерен за отборите на Тен Хаг елемент – страхотните бързи комбинации на тесни късо/тесни пространства от играчите му, които лъхат на тоталния футбол на Аякс. Можем да ги видим чудесно и при гола, който спечели на Юнайтед срещата (оставям видео долу, за който не е гледал мача). Безспорно тези атаки на Юнайтед са едни от най-красивите в първенството и хубавото им е, че освен комбинациите има и много директност от хората, които НЕ участват в тях – демек не е само красиво разцъкване, но има и скорост в атаката и се търси завършек. Тен Хаг е майстор да тренира такива неща и това е нещо директно пренесено от неговия Аякс:

Искам обаче да погледнем още един елемент от идеята рискуваме-за-да-рискуваме на Тен Хаг. Погледнахме един такъв с топката, нека видим и един без. А именно – пресата на Юнайтед. Която е същата като тази която Тен Хаг правеше в Аякс, същата като тази която Тен Хаг правеше и в Утрехт (не ме питайте откъде знам,ще ви затапя) и същата която Станимир Стоилов правеше в Левски (не се ебавам).

Идеята е грубо казано следната:

На горната картинка виждаме, че топката е в единия централен защитник на Вълците. Трите халфа на Юнайтед си намират трите халфа на опонента и играят с тях. Централният нападател (Марсиал) пресира топката, а крилото от далечната страна (в случая ще се падне Антони) отива на втория централен защитник за да спре играта с него. Идеята е да се “затвори” опонента от едната страна на игрището, без превъртане към другата. Там вече трябва да се търси агресия и спечелване на топката или принуждаване на противника да я изрита напред.

Разбира се, това оставя една очевидна слабост, а именно – напълно свободният бек на противника от далечната страна:

Идеята е, че дори топката да се играе към него с дълъг пас/копване ще има време бекът на Юнайтед да излезе да го бие, а зад него останалите трима от защитната четворка да сбият за баланс. Демек така:

Добре, това е теорията. Сега съм подготвил два примера – не са перфектни, но напомням че в момента работя само с моменти от последния мач на Юнайтед, а довечера имам резервация за кино.

Има две неща, които трябва да споменем – (1) за да се получи този тип преса е ключово да не се оставя опонента да направи “спокойно” паса към бека от далечната страна. Ако този пас все пак се играе, задължително трябва да е прибързан, пас даден под преса – така може да е неточен или дори да не бъде опитан. Следователно за да се получат нещата трябва много бягане от хората отпред. А и от хората отзад, защото ако пасът все пак бъде игран, това излизане на бека не е никак лесно, нито пък бързото сбиване на хората зад него. Въобще трябва много тичане. За късмет на Юнайтед – Тен Хаг е човек, който определено може да накара футболистите си да се скъсат от тичане (опа, подсказка защо нямаше абсолютно никакъв шанс Кристиано Роналдо да играе редовно за Тен Хаг). Така че тази преса се получава доста пъти.

Проблемът е, че…. няма как да се получава винаги. Всичко е изпипано на теория. На практика обаче понякога агресията отпред не е достатъчна, понякога бекът закъснява, понякога опонентът има техническите качества да изиграе обръщането достатъчно бързо, понякога е предварително подготвен (няма да влизаме в детайли тук) с тактически отговор че да си осигури паса достатъчно често. Въобще един милион неща, които главно произтичат от това, че Юнайтед просто не могат да изиграят толкова изискваща преса 100% от времето когато я опитват. Което отново се вписва в HIGH RISK HIGH REWARD майндсета на Тен Хаг. Ето все пак и двата обещани примера. В първият, да, ОК, имаме подхлъзване, но важното е че Антъни беше там и готов да се възполвза от него:

Ето го и вторият. Виждаме начертатана горе организация на пресата:

Виждаме и последвалото обръщане към свободния бек:

Пускаме, разбира се и видеото, за да го видим цялото нещо в движение:

И така затапваме днешният блог пост. Покрай Тен Хаг и Юнайтед има наистина още поне 10 интересни детайла. Но генерално всички се вписват в същата идеология. Един изключително интересен треньор, с интересни и рискови идеи… който изглежда няма никакво намерение да се промени и ще продължи докато или си разбие главата в стената или разбие стената. Ще видим кой кого. А дотогава със сигурност ще е интересно. И накрая един съвет – ако сте треньор, моля ви не опитвайте да копирате стила на Тен Хаг. Няма да можете. Или пък ако скоро имате мач срещу Локо Пловдив – давайте, много хубава идея е!

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/