Uncategorized

Анализ на едно 3-3

Разочарован съм от мача снощи, защото очаквах да е интересен. Не ме интересува, че свърши 3-3 с късна драма, защото в мачовете на мен са ми интересни не резултатите, а играта. И останах разочарован от предложеното от двата отбора. Евертън излязоха тотално неподготвени за мача и цяло първо полувреме нямаха никаква идея как да играят формацията си – второто последва смяна към по-стандартна тактика и заиграха ОК, което в контраст с представянето им от преди това изглеждаше направо като фурор. Юнайтед пък излязоха неподготвени втората част, получиха два бързи гола преди да се сетят, че мачът не е свършил и след това бяха по-скоро хаотични до финалните минути, когато допуснаха абсурдно изравняване. Не мога да ги похваля много и за играта им през първата част предвид това срещу колко неподготвен отбор излязоха. Сещам се за онзи стар лаф „нито един от двата отбора не заслужаваше да спечели“ и си мисля, че е идеален за случая.

Да започнем с Евертън. Това беше стартовия им състав:

Подредбата е в така наречения диамант за англичани/ромб за българи. Това е система с много отчетливи плюсове и също толкова отчетливи минуси. Идеална е да излезеш на висока преса с нея, защото имаш много хора централно, които могат едновременно да бият агресивно централните защитници на опонента и да затварят центъра. Нещо такова:

Като свободния бек на червените трябва да бъде затворен или от близкия вътрешен халф (черно) или от близкия бек (синьо) – в зависимост от ситуацията и предпочитанията.

Евертън вместо този стандартен прочит на ромба обаче предпочетоха друг вариант, който не проработи.

Типичният начин, по който би се изиграл диамант е например следния:

Нападателите Калверт-Люин и Ричарлисон биха пресирали двамата централни защитници. Хамес е добре позициониран в центъра да затваря опцията там. И може би близкият вътрешен халф (Гомес) би отишъл в зоната на бека в долния ъгъл на снимката (да, знам, че това там е Мактомини, а не бека, но реално той е влязъл на неговата позиция така че няма значение).

Вместо това обаче Евертън по много странен начин беше решил да остави тримата си офанзивни футболисти без подкрепа от халфовете в опитите им за преса:

В този вариант Ричарлисон е в много кофти позиция, в която трябва сам да поркие двама противникови играчи, което естествено няма как да направи. Така футболист на Юнайтед получава доста време и свобода с топката в крака… което е общо взето дефиницията на неуспешна преса.

На Евертън не им липсваше желание в тези първи няколко минути да опитат да пресират, но пък им липсваше координация и ролите не бяха изчистени. Това доведе до неумение да се пресира. Когато Юнайтед се измъкне няколко пъти от пресата просто виждаш, че не работи и прибираш назад. И тук стигаме до следващия проблем на Евертън в мача – Ако не пресираш високо, не можеш да играеш ромб в защита. Причината е елементарна и вече я загатнахме в началото – всички халфове и нападатели са скупчени в центъра. Което е готино за преса, но когато трябва да се защитаваш на среден блок… няма как да стане. Просто нямаш хора с които да защитиш тези пространства (в червено на снимката):

Затова повечето отбори, които пресират с ромб, после се прибират на 442 в защита като обикновено 10кята на отбора се прибира в халфовата линия – или като опорен халф(синята стрелка) или като крило(червената стрелка). В зависимост от качествата на играча:

Така имаш халфова линия от 4 човека, която може да покрие цялата широчина на терена в защита. Само че Евертън отново решиха да са креативни тук и вместо да приберат на 442, те… оставаха подредени на ромб в защита. И имаха огромни проблеми с пространствата до тъчлиниите, за които говорихме малко по-рано.

Eто едно видео, което перфектно го илюстрира – огромното свободно пространство, в което Уан-Бисака получава топката вдясно е очевидно и само неточният му пас после спасява Евертън от опасна ситуация.

Погба прави спринт в празното пространство, който гонещия го Хамес няма шанс да последва. Гомес (близкия вътрешен халф) е излязъл да посрещне Уан-Бисака малко пред наказателното, а Дейвис (опорния халф) е решил да остане и прибере пред защитата. Абсолютно никой не може да си позволи да покрие Погба в момента и само неточния пас спасява много опасна ситуация пред вратата на Евертън. Това е проблем на формацията – не става дума за човек, който не си е свършил работата добре. Става дума за липсата на човек, който може да се справи с този тип опасности. Липсва един човек в центъра на терена (три халфа, вместо четири). Някой може да се поспори, че Дейвис вместо да прибира пред защитата е трябвало да отиде да покрие въпросния спринт, но това всъщност не е добра идея както ще видим при двата гола след малко.

Можем да продължим много с такива моменти от цялото първо полувреме, но наистина няма смисъл. Вярвам, че идеята вече е предадена. Затова искам да скочим директно на двете попадения, които Евертън допусна – две почти идентични ситуации през 20 минути една от друга.

Ето го първото попадение:

Виждаме отново тази подредба – защитната четворка с три халфа пред тях. Недостатъчен брой хора да се справят със ситуацията. Не може срещу отбор с  класата на Юнайтед да се защитаваш с 7 души.

Виждаме, че нещата много бързо се скофтят.

Близкият халф на Евертън (Гомез) е първият, който отива да проследи спринт на човек от Юнайтед. Това оставя Уан Бисака съвсем свободен, ако Рашфорд беше решил да играе с него, вместо да пуска топка по тъча.

Вместо това Бисака решава да заходи от вътрешната страна, което увлича и Дейвис и бека на Евертън и…. оставя около километър празно пространство за Рашфорд.

За играч като него не е проблем да качи топката на главата на Кавани когато има 3 секунди и 6 свободни километра да обработи топката

Ето го и второто попадение.

Все едно гледаме повторение на ситуацията отпреди 20 минути, отново виждаме спринт на играч на Юнайтед, покриване на спринта от халф на Евертън и свободно пространство пред наказателното като за малка къщичка. Единствените разлики в двете положения са че този път това беше Бруно, а не Рашфорд.. и че вместо да центрира, стреля директно.

Финални думи – знам, че е изкушаващо за някой да си каже, че просто Юнайтед са били много добри с движенията си около наказателното поле и е хубаво да похвалим тях, вместо така да критикуваме Евертън, но…. не съм сългасен. Не можеш, просто не можеш да се защитаваш с 7 човека в мач от Висшата Лига. А точно това опита да прави Евертън. Пресата им не работеше; опитаха да се защитават едва със 7 човека и накрая никой от халфовете им не знаеше какво точно трябва да прави в защита. Просто необяснимо и дори срамно за отбор от Висшата Лига и то такъв воден от име като Карло Анчелоти. Точно заради това представяне не мога да си позволя да похваля Юнайтед – просто не е трудно да играеш срещу толкова зле организиран отбор. През втората част, когато Евертън се върна към по-стандартно 442 в защита (все още далеч от перфектно изиграно, но все пак по-добре от опита им с ромба) видяхме веднага как Юнайтед се огънаха и се стигна до 3-3. С  две думи… мач, който никой не заслужаваше да спечели.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Какво точно се сбърква,вав,ливарпил

Горещата тема в момента е какво им има на Ливърпул. Червените направиха няколко разочароващи резултата срещу тимове от дъното на таблицата, които окрасиха със загуба от Саутхямптън.

This image has an empty alt attribute; its file name is klop-main.jpg

Попринцип в такива ситуации харесвам най-простите обяснения. Миналогодишния спад на формата на отбора от около месец,месец и малко (по времето на отпадането им от ШЛ) си обясних със слабата форма на Фабиньо, който тогава се разхождаше в средата на терена и оставяше противниковите футболисти да го заобикалят като флагче и да разпират на контри отбора. Многото допуснати положения и голове от началото на този сезон пък си обясних с „мързела“ на тройката халфове да бие опонента с топката, което позволи на противниковите отбори да извеждат лесно хора зад високата защитна линия на Ливърпул. Сега обаче сме в поредната мини-криза на мърсисайдци и колкото и да гледам поне аз не намирам толкова лесен и бърз отговор защо. Затова за мен сегашната ситуация е смесица от няколко фактора. По-надолу ще опитам да ги изредя и да илюстрирам част от тях със снимки и видеа (които има вероятност да бъдат изтрити).

ПЪРВО нека повторя нещо, което съм писал и преди – това, което се случи на Ливърпул в последните 2 сезона е в голяма степен нереалистично и няма как да бъде нормата. Сезонът е дълъг и дори най-добрите футболисти са хора, което значи че ВСЕКИ един отбор има слаби мачове през годината. И естествено ще загубиш повечето от тях. Ливърпул не е изключение и през предходните 2 години също изигра своята порция слаби мачове. Само че… ги спечели почти всичките. Това не е нормално. Има две обяснение, като истината със сигурност е смесица от двете в някакво съотношение – първото е, че Ливърпул са извадили късмет да спечелят тези срещи въпреки че на база на играта не са го заслужавали. Второто, което със сигурност ще се хареса повече на феновете им, е че са измъкнали победите с характер. Аз си имам своя си теория за съотношението между тези два фактора, но няма да я споделям защото не ми се спори после в коментарите. Което и от двете да е обаче приключи – ако е бил късметът, явно са го изчерпали; ако е бил характерът и желанието за победа – явно е намаляло след заветната-чакана-30-години титла.

ВТОРОто е свързано с първата част —- психологическият ефект от загубата на този навик да печелиш дори мачовете, в които играеш слабо. Този сезон когато Ливърпул играе слабо…. взима 1 или 0 точки. Което е нормалното състояние на нещата. Прозрението че не са неуязвими обаче явно удря здраво футболистите на Ливърпул в момента – в началото на годината при първата миникриза писах за „арогантността“ и „надменността“ с която халфовете на Ливърпул подценяват много ситуации и си спестяват тичането и работата в защита. Няма го този ореол на непобедим отбор и вече както футболистите на Ливърпул, така и опонентите им на терена знаят че могат да измъкнат нещо. Психологията и настройката са огромен фактор във футбола.

ТРЕТОто е свързано с втората част. Когато самочувствието и вярата в собствените сили не е на обичайното ниво виждаме и повече индивидуални грешки. Да, грешки винаги има, но толкова груби грешки не бяхме свикнали да виждаме от Ливърпул скоро.

Например тези индивидуални грешки на Хендерсън (позиционална) и Арнолд (техническа):

Или пък тази нетипична  за Алисон, който е много добър в играта с крака, грешка която спокойно можеше да е втори гол, ако Уолкот се беше усетил да подаде на Дженепо вляво:

Или пък това закъснение на Вайналдум да излезе да бие (имаше почти 10 секунди да се придвижи, но го направи без да си дава жега, спокоен все едно му носят бъркани яйца) закъсня и после само лошото решение на Дженепо да върне топката назад вместо да изостри атаката отърва Ливърпул от нови неприятности:

Мога да продължа, но мисля че няма нужда – схванахте идеята. Такива неща се случваха много рядко преди, а напоследък са по няколко пъти в мач. Независимо дали всяко едно от тях бива наказано.

ЧЕТВЪРТО и финално – заради липсата на здрави централни защитници има доста размествания в отбора, които влияят на играта и в други зони. Ясно ми е че се говори постоянно за отсъствието на ван Дайк и как това е причината за проблемите на Ливърпул. И това е едновременно вярно и невярно.

Невярно е, защото Ливърпул се справя прилично и без него – не може да се каже, че мърсисайдци получават повече голове откакто се контузи холандеца, дори напротив. Началото на сезона докато още имаха ван Дайк беше белязано от няколко доста слаби мача в защита и дори загуба с 7 гола от Астън Вила. Естествено, че ще е по-готино да е здрав,но защитата на Ливърпул не се е счупила, защото го няма ван Дайк. Друга популярна теория е, че ван Дайк липсва страшно много на отбора при изнасянето на топката. Не съм съгласен и с нея. Холандеца е добър подавач, но нищо повече от „добър“. Партньорът му в защита Матип винаги е бил по-добрият от двамата в този аспект на играта. Пък да не говорим, че заместник в 90% от времето му е Фабиньо, който е поне две нива над ван Дайк с топката в крака. Така че това обяснение просто не изглежда правилно.

Вярно е обаче по друга линия. Освен ван Дайк ги няма и Гомез и Матип, което оставя Ливърпул без централни защитници. Има разбира се двама младежи на позицията (Уилиамс и Филипс) но изглежда Клоп не им се кефи много и предпочете в последния мач да заложи на Фабиньо и Хендерсън. И точно тук идва проблемът – не че са сгрешили страшно при някой гол, не че не могат да изнесат топката (по-добри са от комбо ван Дайк + 1). А проблемът е, че ги няма в халфовата линия и там влизат хора, които не могат да ги заместят адекватно. В момента проблемът на Ливърпул е в халфовата линия, защото халфовете им покриват дупките в защита и не играят в средата на терена.

Виждаме да се извъртат различни хора в центъра на терена, които на свой ред да заместят колегите си там, но никой честно казано не впечатлява този сезон – Къртис Джоунс изигра 1-2 добри мача, но в останалите не изглеждаше на темпото и на интенизтета на „големите“ батковци; Вайналдум продължава да играе повече слаби мачове, отколкото добри – за него изчезването в някои срещи винаги е било проблем, но напоследък зачестява около слуховете че няма да продължи в клуба; Окслейд-Чембърлейн е типа футболист, който за да играе трябва да е в топ форма и ритъм, а няма как да влезе в такива без да играе и е затворен в омагьосан кръг; Кейта продължава да е чуплив и ненадежден; а новото попълнение Тиаго, макар и несъмнено мегаталантлив, все още има нужда от влизане в игрови ритъм, време да свикне с английския футбол и острата нужда Клоп да спре да го пуска като опорен халф, какъвто няма да може да е във ВЛ. Предварително си знам, че последното твърдение ще предизвика вълна от неодобрение от типа на „Флик пускаше Тиаго като опорен“, „Тиаго си игра опорен в Байерн“ както и както един приятел (поздрави, амиго!) каза „Тиаго има голям процент успешни единоборства и пресечени топки“. Всички тези неща са Ок, но като го гледам в игра виждам различни неща. Байерн така и не впечатли с игра в защита, напротив демонстрираха един доста разграден и рисков стил, а пък ако избягваш единоборства, то няма и как те да влязат в статистиката за спечелени-загубени такива.

Тиаго е човек, чийто първи инстинкт не е като този на Фабиньо да речем. Фабиньо –обича- да влиза в единоборства, да излиза да скъсява навреме и да печели топката докато Тиаго ако може ще спести изначало влизането в единоборство/работата в защита. Ето два примера от първото полувреме срещу Саут.

Тук виждаме открита топка (никой не бие човека който я владее) докато защитата на Ливърпул е високо. Тиаго беше човекът, който трябваше да скъси и да окаже натиск, но вместо това той се разкрачи като баскетболист и реши да изгледа ситуацията отблизо. Последва опит за извеждащ пас, с който Хендерсън успя да се справи.

На долното видео пък виждаме нещо подобно – ситуация, която сме виждали много пъти за Ливърпул. Трите халфа близо един до друг, топката трябва да се натисне, обикновено в подобни ситуации излиза Фабиньо бързо, докато другите двама дърпат малко назад да го покрият. Тук Тиаго реши да не излиза, прехвърли си задачите на Окслейд-Чембърлейн, който позакъсня и виждаме нов проблем в защита за Ливърпул.

Освен тази липса на агресия, която е така нужна за този пост в Ливърпул, както и неумението да печели въздушни дуели, на Тиаго ще му трябва време и да влезе в ритъм с новите си съотборници. Хубав пример има точно в начина, по който Ливърпул изнасят топката. Когато играят срещу 2ма агресивни нападатели в 442 (каквито имат Саутхямптън) опорният халф на мърсисайдци (Фабиньо или Хендерсън) често се връща назад да оформи тройка с централните защитници да улесни изнасянето. Тиаго не го правеше.

Което естествено направи за Ливърпул трудно да изнася топката и в голяма част от първото полувреме техните ЦЗ просто подаваха настрани на бековете, които изсипваха безнадеждна топка напред по тъча.

Ето друга ситуация – погледнете разстоянието между двамата ЦЗ на Ливърпул тук – очевидно е че те очакват Тиаго да влезе между тях, но той не го прави.

Не ме разбирайте погрешно – извадил съм няколко „лоши“ момента на Тиаго, но това не означава че имам лошо мнение за него. Напротив – убеден съм, че Тиаго е феноменален с топката в краката, може да подава топката по всякакви начини и под всякакви ъгли и несъмнено има много качества. И когато му се получават нещата виждаме таланта му – ето и един клип с добра атака, където Тиаго свърши всичко по правилния начин.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЛДР:

Проблемът в Ливърпул в момента е главно психологически – загубата на ореола на непобедим отбор се отразява във формата на играчите, както и подценяването им на някои ключови моменти и работата им в защита. Липсата на ван Дайк не е толкова голям проблем, колкото е липсата на защитници попринцип —- проблемът е загубата на хора като Фабиньо и Хендерсън в центъра на терена. Въпреки всичко все още смятам, че Ливърпул е най-силният отбор в първенството, макар и вече разликата до следващия тим да не е толкова голяма колкото беше миналата година. За мен те остават основния фаворит за титлата, заедно с Манчестър Сити.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Топ филмите на 2019 с bendtnerfan

Вчера имах рожден ден и изпуснах и двата мача от Англия. Принципно нищо не ме спира отново да повдигна темата за Оле, както другите пъти когато нямам материал… но реших да поразчупя. Ще поговорим за филми. В момента отварям IMDB профила си и преглеждам на кои заглавия съм дал най-виока  оценка през календарната година. Правя уточението, че още не съм изгледал The Irishman, както и още няколко заглавия, които излизат по нашите кина края надекември/януари.Ето ги фаворитите: (more…)

Оле Гунар Солскяер и подводните камъни

Следващото, така де, настоящото текстче, приятели, ще е за Манчестър Юнайтед и по-специално за новия им мениджър, Оле Гунар Солскяер, наследил отбора след тежкия, изпълнен с раздори, кавги и противоречия, феноменални интервюта период на Жозе Моуриньо. Освен това от многото запетайки в оплетеното първо изречение може да познаете, че в момента чета книга на Габриел Гарсия Маркез. В нея липсват картинки обаче и реших да балансирам като напълня моя текст с такива. Та….

Ole-Gunnar-Solskjaer-Manchester-United.jpg (more…)

ШОК! СЕНЗАЦИЯ!! КОЛЕДЕН ПОСТ! (СНИМКИ)

Имам намерението да пиша повече текстове за блога през зимния период. За съжаление първият такъв кръг го изпуснах в голяма част, тъй като в петък вечер все още работех, а вчера имах рожден ден и съответно проверявах колко торта мога да изям преди да припадна. И все пак – нека нахвърляме няколко думи за малкото, което успях да погледна. (more…)

Как работи Ливърпул: или (мърсисайдци срещу кристалния дворец)

Ливърпул гостува на Кристалния Дворец (да, това означава името им). А на нас ни е време да направим сефтето на анализите за тоя сезон. Айде към Селхърст парк… (more…)