Month: February 2016

Различните полувремена на Рома- Реал

Преди мача

Зидан вече започна трансформацията си в Реал. Под негово ръководство се забелязват подобрения в сравнение с периода на Бенитез, макар и не всичко да е розово за белите. В Рома ситуацията е подобна – след смяна на треньорския пост Спалети се завърна в клуба и започна да използва формации с трима и четирима бранители, често сменяйки ги дори в хода на мачовете.

Първото полувреме

romareal.png

И двата отбора започнаха мача със система 433. Разликата в игровите планове обаче бе очевидна. За Рома Джеко бе оставен на скамейката за сметка на Пероти, който започна като фалшива деветка. От самото начало на мача стана ясно, че отборът който ще доминира владението на топката е Реал, докато противниците им ще разчитат на контраатаки.

Когато топката бе у гостите, Рома се защитаваше с формация 451. Самотния отпред Пероти нямаше голям шанс сам да постави под напрежение разиграването на Реал, затова и римляните изчакваха възможността си по-скоро да пресекат пас, отколкото да пресират активно.

За тяхно щастие в ранното разигравне на Реал имаше проблем. В началото на изнасянето на топката от дълбочина, двата бека на мадричани (особено Марсело) напредваха много нависоко в игрището, заемайки позицията почти на крила. Докато това ставаше Кроос се връщаше назад и влизаше между двамата централни бранители за да формира стандартната линия от трима, нужна да се покрие широчината на игрището. Проблемът обаче бе че Рамос и Варан не се изтегляха достатъчно към крилата при връщанията на Кроос. В резултат тримата играчи бяха прекалено близо един до друг, което намаляваше вариантите за продължаване на атаката и намаляваше ефективността на изнасянето. В допълнение към това позиционирането на 8ците Модрич и Иско не бе особено добро и те не заемаха позиции между линиите на Рома. В същото време формацията 451 без топка на римляните насищаше плътно центъра. Комбинацията от тези фактори остави на Реал пасовете към фланговете като единствена опция за изнасяне на топката.

Всеки път когато някои от тези пасове към крилата се окажеше неточен или пресечен, Рома започваше контраатака. Атаките им бяха концентрирани предимно през дясната страна. Съображенията за това бяха две:

  • скоростта на Салах

  • силно изнесеното позициониране на Марсело оставяше празно пространство при загуба на топката в което Салах може да спринтира

Това бе търсен ефект в играта на Рома и се повтори на няколко пъти през първото полувреме. Салах обаче не успя да се възползва от открилите се пред него възможности – на няколко пъти това стана заради негови лоши докосвания и на няколко пъти му попречи Рамос, който се справи страхотно с покриването на зоната на Марсело.

Второто полувреме

Рома започна второто полувреме по-открито, отколкото първото. Римляните се осмелиха да задържат топката в по-продължителни периоди от време. Разиграванията им бяха прилични и те показаха няколко добри комбинации в половината на Реал. Проблемът обаче дойде оттам че задържането на топката от тяхна страна дава въможност на мадридчани да използват скоростта си в атака. А когато Реал атакуват на скорост са значително по-опасни, отколкото показаха през първото полувреме.

В 57та минута точно след по-бърза атака на Реал, която не би била възможна през първото полувреме, Кристиано Роналдо реализира.

Голът постави Рома в изключително неизгодна позиция. Да се върнат към игровия си план от първото полувреме и да се приберат дълбоко изглеждаше като неефективен вариант, когато губиш с гол на собствен терен. Вариантът с повечето владение на топката и постепенните атаки от първите 15 минута на второто полувреме пък също не изглеждаше достатъчно ефективен да пробие защитата на Реал + фактът че остава заплахата от контраатаки. Спалети взе единственото логично решение. В 62 минута той замени Ел Шараауи с Джеко. Така той показа че ще търси постепенно организиране на атаки, а няма да се прибере назад. В същото време обаче смени и формацията на отбора си от 433 в 4231. Пероти отстъпи мястото си на върха на атаката на Джеко, и застана в позицията на ляво крило. Салах остана вдясно, а зад Джеко заигра Наинголан.

Решението на Спалети изглежда постигна желания от него ефект. Наличието на истински централен нападател вместо на фалшива деветка значително подобри постепенните атаки на Рома. На няколко пъти Джеко успя да свали топката за играчите около себе си, като впечатление направи изключително лошата игра на Салах на няколко пъти. Смяната на тактиката от първото полувреме обаче бе двуостър нож. Макар да донесе повече голова заплаха, тя остави Рома уязвима към контраатаките на Реал.

Мачът се отвори. След всяка добра постепенна атака на Рома, следваше добра контраатака на Реал. Стана ясно че съвсем скоро в мача ще падне гол. Той се оказа отново във вратата на Рома, когато Хесе реализира в 85тата минута.

Заключение

Макар никой от отборите да не създаде нищо опасно през първото полувреме, Рома изненада приятно с игровия си план. Насищането на центъра успя да неутрализира организирането на атаките на Реал достатъчно че те да са сравнително безопасни. За съжаление на римляните обаче и собствените им контраатаки не сбяха особено успешни. В началото на второто полувреме Рома направи грешка с опита си за продължително разиграване във формация с фалшива деветка и бе наказана от Роналдо на контраатака. След гола Спалети взе единственото правилно решение в кофти ситуация и успя да подобри играта на домакините. Късметът при няколко съдииски отсъждания и изключително слабата игра на Салах им попречи да достигнат до изравнителен гол. Вместо това получиха втори такъв, което ефективно ги оставя без особени шансове за реванша.

ПСЖ диктува играта, Челси измъква приличен резултат

Преди мача

Ситуацията в Челси е позната – нито розова, нито черна. След неочаквания старт на сезона Гуус Хидинк пое отбора. Той не направи големи промени, а продължи да предлага стил на игра подобен на този под ръководството на Жозе. Системата не се промени, както липсва и значителна промяна при изпълнителите. През последните няколко седмици сините започнаха да намират формата, която така им убягваше в първата половина на сезона. ПСЖ от своя страна вече напрактика са спечелили титлата в Лига 1. Лоран Блан залага на система 433, на която не изневери и този път.

Първото полувреме

psgchelsea

Мачът започна с пълна доминация на ПСЖ в центъра на терена. 433-то на Лоран Блан бе изключително компактно в центъра, като широчината във формацията им се осигуряваше само от двата бека (Максуел и Маркиньос). Ди Мариа и Лукас, които по принцип са крилата в системата прекарваха повече от времето си в централна роля. Освен това петимата играчи в центъра за ПСЖ имаха свободата да сменят позиците си един с друг (най-често това правеха Мота-Верати и Лукас-Ди Мариа). Това насищане от играчи в центъра има две основни проявления:

  • наличието на много играчи в центъра означава и наличие на много опции за пасове. Чрез бързи пасове на късо разстояние халфовете на парижани разтеглят линиите на полузащитата на Челси и освобождават човек, който оставен необезпокояван може да прогресира с топката.
  • от дефанзивна гледна точка, когато ПСЖ загубят топката наситеността в центъра на терена означава че има много играчи които могат да пресират веднага (кънтърпреса или както стана известна заради Клоп-гегенпреса) да си върнат топката.

Ключов аспект за успеха тази тактика на ПСЖ е присъствието на Верати. Младият италианец е нещо като преродения Пирло – имунизиран е към пресиране и отваря по изключителен начин пространства за съотборниците си със залъгващи движения на тялото в противоположна посока преди да подаде.

Челси не можа да намери никакъв отговор за играта на ПСЖ, което доведе и до тотална доминация на парижани в началните минути на мача. Ситуацията бе допълнително усложнена от факта че крилата в отбора на Челси бяха прекалено концентрирани върху спирането на Максуел и Маркиньос, което допълнително създаваше числено неравенство в центъра.

В моментите когато ПСЖ загубеха топката, те много бързо си я връщаха заради споменатата вече изключителна структура при разиграване → водеща до контрапреса. В 20тата минута дойде първия период на малко по-продължително разиграване от страна на Челси. По принцип ПСЖ използват персонална защита когато са без топка – всеки един от халфовете и защитниците се залепя за противник, което е доста различно от зоналната защита която повечето отбори използват в съвременния футбол. Въпреки това Челси успя да направи 5 минутно разиграване, в което на 2-3 пъти успя да преодолее man marking-а на парижани, чрез индивидуалните умения на играчи като Вилиан и Азар. Един такъв момент доведе и до първата реална опасност в мача – удар на Коща с глава от наказателното поле.

След това мачът продължи както бе започнал. Играта на ПСЖ обаче също имаше свойте проблеми. Макар те да доминираха изцяло центъра и темпото на игра, нещата рухваха когато стигнат пространството пред наказателното поле на Челси. Наличието на много хора от страна на гостите, както и сравнителната статичност на Ибрахимович затрудниха търсенето на завършващия пас. Този им проблем обаче бе решен в 38та минута, когато именно шведът реализира от пряк свободен удар.

Челси успя да изравни резултата в последната минута чрез корнер и Микел.

Второто полувреме

С началото на второто полувреме ситуацията на терена се промени малко. ПСЖ, очевидно стреснати от получения гол като домакини, започнаха да търсят вратата на Чеси по-настоятелно. Сините видяха това като възможност да започнат да играят на контраатака и успяха да организират 2 прилични такива в периода 45-55 минута. Позиционирането на играчите на Челси за евентуални контраатаки, комбинирано с факта че Златан се събуди (за разлика от първото полувреме, което прекара напълно статичен) обаче се оказаха последните парчета в пъзела на парижани.

Играта се изтегли една идея по-близо до централната линия, за разлика от първото полувреме когато разиграванията бяха дълбоко в половината на Челси. Моделът на игра на ПСЖ бе очевидно по-успешен и забележим така – поредица от 5-6 бързи паса между играчите в центъра на терена изтеглят извън позиция защитник на Челси, след което топката бива изпратена в току що освободеното пространство. Това донесе няколко изключително опасни ситуации за домакините, като на 3-4 пъти дори Куртоа трябваше да се намесва.

Около 70тата минута двамата треньори започнаха да правят промени в съставите си. За Челси напусна Азар и влезе Оскар – директна смяна, която по никакъв начин не промени основния им план. За ПСЖ играта напусна Лукас Моура и влезе Кавани. Поради вече установената доминация в центъра на терена за ПСЖ, вече нямаше нужда от влизането в централни позиции на Моура. Кавани съответно не продължи с тези навлизания, ами започна да прави точно обратното – да се опитва да тича зад гърбовете на защитниците на Челси. Само 6 минути след влизането му, смяната на Блан проработи – Ди Мариа намери Кавани зад защитата и той реализира.

Две минути по-късно в 80тата терена напусна играча на мача – Верати. В игра влязоха Рабио и Пасторе, като Матюиди също напусна терена. Промените донякъде дестабилизираха играта на ПСЖ в центъра, макар те да останаха по-добрия отбор.

Заключение

ПСЖ бе по-добрия отбор на терена. През първото полувреме те диктуваха ритъма на играта и владееха центъра, но не успяха да преобразуват предимството си в някаква реална заплаха за вратата на Челси. През второто време успяха да добавят и този последен елемент в играта си и само могат да съжаляват че не отбелязаха повече от 2 гола. Макар да бяха по-добрият отбор на терена, играта им не бе перфектна – Челси на няколко пъти организираха опасни контраатаки, главно благодарение на индивидуалната техника на Вилиан и Азар, които преодоляха персонално ориентираната защита на парижани и ги поставиха под напрежение.

Само Лестър може да спре Лестър

Преди мача

Лестър започват мача с 5(!) точки предимство на върха. И двата отбора започват без каквито и да е изненади в съставите си. Лестър бележат 6ти пореден мач без промяна в титулярите, а за Арсенал се връща в игра ключовият Коклен. Едно от очевидните притеснения за Арсенал може би е Мертезакер, който е пословично бавен – недостатък, който може да се окаже фатален срещу бързите нападатели на Лестър.

Първото полувреме

arsenallestur.png

Арсенал започна мача на изненадващо висока скорост. Типично за Лестър когато се защитават, те приоритизират затварянето на централната зона на терена. Раниери разбира много добре че никой не може да покрива цялото игрище постоянно, затова оставя свободно място на фланговете за опонентите си, тъй като това е по-безопасна зона. Арсенал обаче се възползваха от това през първите 10 минути. На няколко пъти артилеристите наситиха зоната на Фукс отдясно, само за да бъдет това последвано от смяна на посоката на атаката към Санчез в последния момент. Това доведе до 1-2 обещаващо изглеждащи атаки. Въпреки това първото истинско голово положение дойде в 15 минута и беше за Лестър – пас зад защитата към Варди, който бе атакувал зоната на Белерин и игра с глава, но Чех спаси.

Лестър обаче страдат от подобен на Арсенал проблем – бавни централни защитници. Възможните опасности от това си проличаха в 12та минута, при пас зад защитата им, когато се наложи Шмайхел да излиза да пресича на 30 метра пред вратата си.

До 20та минута Арсенал успяха да организират още 2 хубави комбинации по крилата, предимно благодарение на Алекс Окслейд Чембърлейн. Едната от тях дори доведе до много опасен шут от точката на дузпата, който обаче бе блокиран.

След 20та минута нещата за Арсенал се усложниха. Позиционирането им докато владееха топката не бе особено добро. Много от играчите заставаха на една линия, което означавше че топката трудно се циркулира и когато бъде загубена е много лесно да бъдат преодоляни с един пас. Това доведе до разменяне на атаки от страна на Лестър и Арсенал. Интересно е да се отбележи че Санчез не се връщаше назад при много оттях – очевидно тактическо указание на Венгер, защото чилиеца обикновено тича много. Целта му бе да има повече футболисти на Арсенал при евентуалната контраатака. На пръв поглед това изглеждаше смело и добро решение, но Канте имаше какво да каже по въпроса. Французина бе най-добрия футболист на терена през първото полувреме като пресече абсурдно количество пасове с изключителното си позициониране. През последните 10 минути на полувремето Чембърлейн и Санчез си размениха позициите в опит да потърсят разнообразние, но това не оказа особен ефект. В самия край на полувремето Лестър поведоха чрез дузпа изработена и реализирана от Варди.

Второто полувреме

На полувремето Чеймбърс замени контузения Косчелни. Въпреки че Лестър водеха с гол на почивката, мачът продължи от там откъдето спря… Поне до 53та минута, когато Дани Симпсън си изкара глупав втори жълт и съответно червен картон. Раниери реагира веднага с две бързи смени. Първо играта напусна Марез за сметка на Василевски. Василевски попринцип е централен защитник, но сега застана на десния фланг на защитата на Лестър. Втори напусна играта Оказаки, заменен от Демарай Грей. Грей застана на лявото крило, а Олбрайтън се премести отдясно. Лестър заиграха с формация 441.

Венгер също реши да направи промяна в отбора си. Коклен излезе, влезе Уолкот. Окслейд Чембърлейн се върна да партнира на Рамзи в полузащитата.

Лестър показаха огромно желание да продължат да играят по начина по който играеха и през първото полувреме и забележително успяха да го направят за около 15 минути. В 70 минута дойде обаче изравнителното попадение за Арсенал след страхотна игра на Жиру в наказателното поле.

Оттам мачът тръгна надолу за Лестър. Появиха се проблеми в десния фланг на защитаа им, където Василевски очевидно не се справяше много добре с новата си позиция. Последваха поредица опасни положения за Арсенал, които обаче не успяха да реализират.

Мачът бе решен в 83 минута, когато на терена влезе Уелбек и на всеки му стана ясно, че той ще реализира победното попадение (направи го в последната минута).

Заключение

Арсенал започанаха мача силно, но с развитието на първото полувреме играта попадна по-скоро в комфортно за Лестър ложе. За това допринесе и много лошото позициониране на играчите на Арсенал, когато са във владение на топката. Вероятно второто полувреме би протекло по същия начин, ако се съди по началните 10 минути. Картонът на Дани Симпсън обаче остави Лестър без особен шанс в оставащите 35 минути и потенциално може да им струва титлата. Also…

lestur 15 -16