Month: May 2016

Може ли Англия да спечели европейското?

Остават около 2 седмици до началото на Европейското първенство във Франция. Англия се представи блестящо, поне откъм резултати, в квалификациите и това дава повод за оптимизъм на симпатизантите на Трите лъва.

Англичаните определено не могат да се похвалят с най-надарения индивидуално състав на първенството.. нито пък мениджърът им, Рой Ходжсън, се слави с кой знае какъв тактически нюх. Все пак големият плюс, който дава повод за оптимизъм в английския лагер е, че имат младо и перспективно ядро, което играе заедно.. в Тотнъм. Винаги когато голяма част от играчите играят заедно и на клубно равнище, това е плюс за националния тим. А в този случай дори повече – заради стила на Тотнъм. Ако трябва да опишем само с една дума шпорите през изминалия сезон, тя несъмнено би била „преса“. В същото време, друга част от националите на Англия (тези от Ливърпул) също разчитаха на пресата (макар малко по-различна) като основно оръжие през футболната година. Така футболистите от тези два отбора един вид „говорят на един език“, което за щастие на всички симпатизанти на белите, оставя на Рой по-малко работа за вършене.

Основното ядро на отбора се състои от млади играчи, които имат вече изградено разбирателство поради факта, че играят заедно на клубно ниво. Е, какво по-хубаво от това?

…. Може би истинска защита. Или пък Уейн Рууни да се откаже от националния отбор. Това са основните главоблъсканици, които мистър Ходжсън има пред себе си преди първенството. В последните няколко контроли преди финалите (Германия, Холандия, Турция) трите лъва впечатлиха с играта си в предни позиции без Рууни. Дали обаче Ходжсън има смелостта да остави капитана си на скамейката, в името на целия тим? В същото време защитата носи друг повод за притеснение.

Нека погледнем разширения състав от 26 човека, който Рой обяви:

Вратари – Том Хийтън (Бърнли), Фрейзър Форстър (Саутхямптън), Джо Харт (Манчестър Сити)

Защитници – Райън Бъртранд (Саутхямптън), Гари Кейхил (Челси), Натаниел Клайн (Ливърпул), Дани Роуз (Тотнъм), Крис Смолинг (Манчестър Юнайтед), Джон Стоунс (Евертън), Кайл Уокър (Тотнъм)

Халфове – Деле Али (Тотнъм), Рос Баркли (Евертън), Фабиан Делф (Манчестър Сити), Ерик Дайер (Тотнъм), Дани Дринкуотър (Лестър), Джордан Хендерсън (Ливърпул), Адам Лалана (Ливърпул), Джеймс Милнър (Ливърпул), Рахийм Стърлинг (Манчестър Сити), Андрос Таунсенд (Нюкасъл), Джак Уилшир (Арсенал)

Нападатели – Хари Кейн (Тотнъм), Даниел Стъридж (Ливърпул), Джейми Варди (Лестър), Уейн Рууни (Манчестър Юнайтед), Маркъс Рашфорд (Манчестър Юнайтед)

Хвърляйки бърз поглед на състава, не се забелязват никакви големи изненади. Можем да отбележим няколко основни повода за размисъл все пак:

  • В дните преди официалното обявяване на отбора, се чуха призиви да се включи в състава Анди Керъл. Доводът ЗА това предложение бе, че Керъл се намира в прилична голова серия напоследък за Уест Хем. Доводът ПРОТИВ бе, че… е, Анди Керъл е дърво. Въпросът обаче е, че Керъл всъщност е доста добър в това да е дърво (поне напоследък) и би могъл да предложи резервен вариант, план Б в атаката на трите лъва, с какъвто те понастоящем не разполагат. Нужен ли бе наистина още един бърз нападател, който обича да прави спринтове в празни пространства като Рашфорд, или пък бе по-разумно да се пакетира дървото Керъл? *не ме линчувайте, фенове на Юнайтед*
  • Рууни се завръща в националния отбор, макар отборът да функционираше доста впечатляващо без него в офанзивен план. Ще продължи ли Рой с обещаващата формула или пък ще се опита да намери място в състава за своя застаряващ капитан?
  • Очевидно е, че най-слабата зона на англичаните е защитата. Макар да разполагат с 4 прилични фулбека… централните защитници напрактика отсъстват. Гари Кейхил изигра слаб сезон за Челси и продължи да допуска грешки и в контролите на националите. Крис Смолинг (познат вече като Майк Смолинг, мерси ван Гаал!) започна сезона силно, но постепенно регресира към обичайното си ниво. Джон Стоунс, въпреки очевидния си потенциал, направи невпечатляващ, пълен с дефанзивни грешки сезон (въпреки че това бе характерно за целия състав на Евертън).

Тактиката

Нека поговорим малко за тактиката на трите лъва (yay,tactics! – said no english manager ever). Призивите в момента, които изглежда са чути от Рой и екипът му, са англичаните да използват формация с диамант в полузащита.

england diamond

Основната цел на тази формация е на терена да бъдат едновременно Варди и Кейн, без Варди да бъде пращан на крилото. Вариант с диамант в полузащита бе използван в поне едно от полувремената на последните 3 контроли на Англия. Може да се каже, че ефективността му бе прилична и определено не по-лоша от алтернативите. Формацията дава възможност на Англия да контраатакува централно чрез Варди (нещо, което не може да стане, когато той играе на фланга). Заради склонността на трите лъва да се прибират и да приемат играта в собствена половина срещу по-сериозна опозиция, този вариант може да се окаже най-голямото им оръжие в офанзивен план на европейското.

Какви са минусите? Очевидният проблем е в центъра на защитата, но пък той си остава един и същи във всяка формация. Изключение правят формации с 3ма централни бранители, но пък Рой не е експериментирал с такава скоро, а и едва ли ще го направи точно на финалите.

Основният минус е зависимостта на системата от фулбековете. Поради липсата на естествени крила във формацията, именно на двата бека се пада да носят широчината в атака. А това може да се окаже потенциално голям проблем, особено на турнирен график, когато мачове се играят през 3-4 дни. Рой обаче (предполагаемо) се е подготвил за това като е повикал 4 фулбека – по двама за всяка страна. Остава въпросът дали може и дали ще ги ротира ефективно.

ПП: Оставил съм като единствена възможна позиция за Рууни тази на 10ката. Съзнавам, че в последните няколко мача на Юнайтед той бе използван като халф, но представянето му се състоеше от размятане на холивудски пасове по 20-30 метра, очевидно вдъхновено от Ютуб компилация на Пирло и Чаби Алонсо. Надявам се Рой да не се подведе по призивите на феновете и да не го пусне в игра въобще.. или ако го направи – поне да не е в халфовата линия.

Алтернативната формация – 433

Другата преобладаваща система по време на контролите бе 433. Как би изглеждала тя:

england 433

В основата са предните 6 играча, от които се очаква да пресират опонента и да си отворят възможности за контраатаки, като в същото време въпросната преса да изпълнява и дефанзивна функция. Всъщност това е доста офанзивно 433 заради изпълнителите. Най-вероятно в ролята на титулярни 8ци биха започнали Деле Али и Джак Уилшир – и двамата футболисти, които обичат да се включват често в атаката, което остава Ерик Дайер като единствения изцяло дефанзивно ориентиран полузащитник.

Плюсът е, че за разлика от формацията с диамант, на фулбековете не им се налага да покриват толкова голямо пространство. Минус е, че… Варди играе на крилото, където не е 100% ефективен, а и все още не е дали разполага с нужната дисциплина в дефанзивен план. Разумният избор при 433 на лявото крило би бил Адам Лалана, който е изключително интензивен в пресата си, но в същото време той изглежда като най-малко вероятния кандидат за титуляр. Причината е огромното желание на Ходжсън да използва страхотната форма на Варди, независимо на каква позиция играе. Освен това, това е позиция, която би прилягала на Рууни. Отново отказвам да го сложа като вариант за полузащитата, с надеждата че Рой ще прочете текста (Roy, if you do read this, please do not start Wayne in midfield, thanks!)

Безопасната опция… 4231

england 4231

4231 представлява един сигурен, и съответно скучен вариант. Няма кой знае какво за поясняване, освен че това е може би единствената формация, в която Рууни потенциално би бил приемлив. Проблемът отново е, че няма място за Варди на върха на атаката.

Кой ще отпадне от състава?

Рой е обявил група от 26 човека, но на финалите могат да отидат само 23ма. Първият логичен вариант за отпадане е Даниел Стъридж, който отново се контузи. Това един вид гарантира, че Рашфорд ще замине за Франция. В защитата няма излишни хора, дори има недостиг. Това означава, че трите лъва ще се лишат от 2 халфа – най-вероятните жертви са Андрос Таунсенд и Фабиан Делф, тъй като не предлагат нищо което някой друг вече не прави по-добре.

Заключение

Англия всъщност разполага с един доста приличен, млад и пълен с потенциал състав. За съжаление, не може да се каже същото за мениджъра и защитата им. Потенциално оръжие срещу традиционно големите отбори би било едно прибиране назад, което да позволи  използване на контраатакуващите качества на Варди и да ограничи пространството, което трябва да покриват защитниците. Ако успеят да го приложат, измислят друго решение на проблема в защита или пък просто го игнорират, отбелязвайки абсурдно количество голове, Англия има потенциала да стигне далеч в турнира.

roy-hodgson_2692480b

Вторият дубъл на Макс Алегри

Едва ли бе възможно преди мача двата отбора да са в по-контрастни ситуации. Ювентус тъкмо подпечата официално рекордната си пета поредна титла, докато Милан смени мениджъра си и се нуждае от победа за да играе в Лига Европа.

Първото полувреме

milanjuve.png

Началните формации на двата тима.

Кадровите проблеми в Ювентус се отразиха най-вече на полузащитата на отбора. Отсъстващите Маркизио и Кедира бяха заменени от Ернанес и Лемина. За щастие на Макс Алегри, тимът му разполага с 4 чудесни централни защитника и липсата на Бонучи не бе усетена в същата степен. В същото време Броки заложи на формация хибрид – преливащо 4231/433.

Още с даването на началния сигнал се видя, че Милан са решили да предприемат доста агресивен подход към срещата. Росонерите започнаха да пресират агресивно противниците си, като тази преса бе предимно персонално ориентирана. Попринцип Ювентус не биха се почувствали кой знае колко некомфортно от подобна преса, но (почти изцяло) подменената им халфова линия бе затруднена да намери ритъма си в началото на срещата. В резултат от тези два фактора, след първоначален опит да пресират на свой ред (до около 5та минута), чернобелите предоставиха владението на топката на росонерите.

Когато топката бе притежание на Милан, те заемаха базова 433 формация, като Монтоливо бе човекът оставен да действа като пивот, докато Куцка и особено Поли заемаха по-високи позиции. Очевидно идеята бе когато топката стигне до Монтоливо, той да има повече опции да я продължи централно към някоя от двете 8ци, но проблемът бе, че.. топката рядко стигаше до самия Монтоливо.

Причина за това бе много добре координираната преса на двамата нападатели в чернобяло – Манджукич и Дибала. Макар да не пресираха кой знае колко агресивно играча с топка, те заемаха такива позиции, че да блокират пасовете към центъра на терена (към Монтоливо) от страна на защитниците. Така те ефективно блокираха централната зона като опция за изграждане на атака на противниците си и Милан се оказаха принудени да изнасят топката през крилата / с дълги подавания.

На видеото: Ювентус затваря центъра и принуждава Милан да атакува през крилото.

Принуждаването на противника да атакува през крилата е специалитет на Ювентус под ръководството на Макс Алегри. Главната идея е, че атаките през крилата носят по-малко опасност от тези през централната зона и е ОК да бъде оставен опонентът да атакува от там. Същото се получи и в днешния мач. Милан притежаваше топката в по-голямата част от първото полувреме, но го правеше по крилата – откъдето единствената опция за продължаване на атаката е центриране (нещо, напълно комфортно за защитата на Юве).

В редките случаи, когато Милан успяваха да намерят с пас някой от офанзивните си играчи в центъра, тримата централни защитници на Ювентус използваха типичното си агресивно зонално-персонално пазене. Това означава че макар попринцип те да са зонално ориентирани (всеки от тях пази зона), когато противников играч получи топката в периметъра на тяхната зона, те го атакуват агресивно. Целта на това е да не се позволи на противника да се обърне с лице към вратата, а вместо това или да върне топката назад, или да я пренасочи към крилата.

На видеото: Първо Бардзали (макар неуспешно), после Киелини агресивно пресират опонента, навлязъл в зоната им.

Ювентус на няколко пъти опитаха да приложат една от типичните си стратегии за изнасяне на топката, но не сполучиха. А именно – тримата централни защитници разиграват докато привлекат вниманието и ангажират пресата на Милан, след което с пас търсят съотборник в предни позиции (който теоретично би се намирал в доста голямо свободно пространство, тъй като играчите на Милан пресират високо в този момент). Днес това не се получи, главно заради позиционирането на заместниците на титулярите в халфовата линия на Юве – те не заемаха позиции, които да са открити за пас от централните защитници. Резултатът от това бе, че пасовете, които Ругани и Киелини опитваха бяха по-опасни и съответно с по-малък шанс за успеваемост. Всичко това доведе до още повече владение на топката за росонерите.

На видеото: Централните защитници на Ювентус си подават, канейки пресата на Милан, но бъркат при паса.

Второто полувреме

Второто полувреме започна, приличайки много на първото. В първите няколко минути Ювентус показаха желание да подобрят играта си с топка, но пресата на Милан не им го позволи. Макар владението да се поизравни, ефектът остана същия – нито Милан, нито Юве успяваха да стигнат до опасни ситуации.

В 61 минута Алегри направи първата си промяна. Играта напусна Патрис Евра, а на негово място влезе Алекс Сандро. Смяната бе продиктувана от различните качества на двамата, а не от забележки в представянето на французина (който игра чудесно до напускането си). Сандро и Погба изглежда са една от тези двойки играчи, които са родени да играят заедно и Алегри се надяваше именно тези комбинации между двамата да доведат до така търсеното подобрение на чернобялата атака.

На видеото: Няколко минути след влизането на Сандро, той демонстрира разбирането си с Погба.

Някъде в периода 65 – 68 минута Милан като че ли се поизмори и отслаби пресата си, което доведе до период на продължително разиграване от страна на Юве. По същото време Алегри извърши и втората си смяна – Куадрадо зае позицията на уингбек вместо Лихтщайнер. В този период на мача росонерите се прибраха във формация повече наподобяваща 4231 с Куцка и Монтоливо като двойка 6ци.

Макар реално притежанието на топката да се обърна изцяло, ефектът върху играта бе едва забележим – макар Юве да стигнаха до няколко половинчати положения, нито един от отборите не заплашваше сериозно противника. Така мачът завърши редовното си време с 0:0.

Двете Продължения

Темпото на игра в двете продължения като че ли падна малко, в сравнение с редовните минути. Въпреки това, повечето от футболистите останаха свежи (с изключение на Монтоливо, който сякаш бе пред инфаркт). Изключително впечатление направи свежестта на Погба, който участваше във всяко офанзивно разиграване на тима си и дори му оставаше енергия да спори със съдиите за всяко отсъждане. Когато в началото на втората 15-минутна част изглеждаше, че нещата отиват към дузпи Балотели се появи на терена – предполагаемо поради факта, че е един от най-добрите изпълнители на дузпи на планетата.

По-интересното решение обаче бе взето от Макс Алегри. Изправен пред избора да се подготви за дузпи или да отвори играта, той реши.. да отвори играта. Постигна го като извади Ернанес (6цата на Ювентус) и на негово място пусна Алваро Мората. Пол Погба застана на позицията на дефанзивен полузащитник (втф?) – поне на теория, тъй като реално Ювентус заигра без такъв, докато Мората допринесе като (формално) халф и (реално) трети нападател. Този риск се оправда само 2 минути по-късно, когато при контраатака никой от футболистите на росонерите нямаше нужната енергия да проследи спринт на Мората, който бе намерен от Куадрадо. Резултатът бе и победния гол в срещата.

Заключение

Милан изненада с играта си и трябва да се гордее с един наистина добре изигран мач. Ювентус отново бе на високо ниво дефанзивно, но от отсъствието на ключови играчи пострада играта им в офанзивен план. Все пак мачът и купата бяха решени в продължението с изключително смелия ход на Алегри да отвори срещата в 110-тата и минута.

allegri 2.png