Month: August 2016

Проблемите на Арсенал и Уотфорд

Арсенал отбелязаха 3 гола още през първото полувреме и победиха с 3-1. Не всичко за тях обаче бе розово, както и не всичко за Уотфорд бе черно. Нека разгледаме какво всъщност остана скрито зад головете.

Първото полувреме

arsenal watford formations.jpg

Венгер заложи на типичното за него 4231. Като двете 6ци в системата му започнаха Гранит Джака и Санти Касорла. За никого не е тайна, че Касорла беше офанзивен полузащитник преди години. Талантът на Джака пък се крие в пасовете между линиите на противника, които помагат за разбиването на прибрали се назад опоненти. Като се има предвид, че алтернативите им са Коклен и Елнени може да се заключи, че това бе най-офанзивния възможен вариант пред французина.

В същото време Валтер Мадзари, добре познат с любовтта си към веригите от трима защитници,  заложи на 352.

Началото на мача бе доста хаотично, главно заради дузпата в  8мата минута, която Касорла реализира. След нея отне известно време ситуацията на терена да се нормализира и да се видят тактическите планове на двамата мениджъри. Това започна да се случва чак около 15тата минута. Притежанието на топката бе предимно за Арсенал. Уотфорд се чувстваха комфортно да седят в пасивен блок. Двамата нападатели, Дийни и Игало, заемаха пасивни позиции близо до централния кръг без да пресират владеещият топката футболист на Арсенал. Товао се дължеше не на липса на желание, а на тактически подход. Главната задача на двамата бе да блокират пътищата за пасове през центъра. Така дори и четиримата защитници на Арсенал + Джака да можеха необезпокоявани да си подават помежду си, те изпитваха трудност да намерят наичини да прогресират атаката през центъра. Това доведе до опити да се изгради нападение през крилата. Разбира се, Мадзари бе инструктирал уингбековете си (Амрабат и Холебас) да се прибират в 532, когато топката е в противника с цел числено предимство по крилата – мястото, от което принуждават опонента си да атакува.

Когато Уотфорд имаха топката пък, показаха завидно желание/търпение да изграждат притежанието постепенно, вместо да прибегнат до добре познатия за английските отбори метод от боцене на топката напред към нападателите. Главата идея в контраатаките им пък бе да се възползват от нежеланието на Уолкот и Окслейд-Чембърлейн да се връщат в защита и така често се получаваха ситуации, в които уингбековете на Уотфорд (Амрабат и Холебас) биваха изолирани в ситуации 1 на 1 срещу бековете на Арсенал.

Дотук чудесно, добър план от страна на Мадзари, който на пръв поглед би му донесъл и нескромен шанс да спечели мача. И може би щеше да успее, ако не се бе намесила една малка подробност… Кабаселе, Продл и Кабул си нямат буквално никаква представа как се играе защита от трима човека.

Тактиката на Уотфорд работеше. Дийни и Игало принуждаваха Арсенал да атакува през крилата. Уингбековете Амрабат и Холебас пък осигуряваха числено предимство в тези зони на домакините. Нищо от това нямаше значение обаче, защото бързите комбинации между Санчез Йозил и Окслейд/Уолкот разкъсаха лишената от всякаква координация и адекватност тройка централни защитници на Уотфорд. Така първото полувреме остави не изцяло вярно впечатление за тотална доминация на Арсенал.

Второто полувреме

Второто полувреме започна с по-продължително притежание на топката от страна на Уотфорд. Разбира се, това бе логично с оглед на факта, че Арсенал имаха предимство от 3 гола. Изминаха едва 7 минути от второто полувреме и Мадзари реши да направи радикални промени.  В 52рата минута в игра влезе Дарил Янмаат за сметка на Кабаселе. Няколко минути по-късно в игра влезе и новото попълнение от Юве, Перейра. Това обаче не бе единствената промяна. Цялата система на Уотфорд се смени като те зарязаха варианта с трима централни защитници и се върнаха към по-стандартна линия от 4ма в отбрана. Това бе единственото „стандартно“ нещо във формацията им обаче, която изглеждаше по подобен начин:

arsenal watford 2.jpg

Игровия им план можеше да се опише най-точно като 432… плюс Амрабат, който играе дясно крило. Както може да се види от картинката, схемата на Уотфорд бе асиметрична – на дясното крило оперираше Амрабат, докато на лявото нямаше никой и бе оставено изцяло за Холебас. Целта на този нестандартен ход бе да се атакуват точно липсата на качествена дефанзивна работа от Тио Уолкот и Окслейд-Чембърлейн. По дясното крило това ставаше чрез численото приемущество осигурено от Амрабат, а когато тази зона се напълнеше с футболисти, топката се обръщаше към опразнения ляв фланг и Холебас. Може да се каже, че промените бяха успешни тъй като Уотфорд очевидно бяха по-добрия отбор през второто полувреме и успяха да върнат и гол. На няколко пъти се разминаха и с втори такъв. В същото време атаките на Арсенал не се получаваха и не изглеждаха кой знае колко опасни.

Към края на мача Арсен Венгер реагира на изпускането на инициативата като вкара в игра Джак Уилшир и Елнени за Окслейд-Чембърлейн и Йозил. Смени, очевидно целящи по-голямо присъствие в халфовата линия на отбора и дефанзивна стабилност.

Мадзари отговори като извади играещият дясно крило Амрабат и вкара в игра Съксес. Така формацията на Уотфорд се промени огледално… на 432 като Съксес застана на лявото крило, а на дясното нямаше никой. Макар Уотфорд да останаха по-добрия отбор, не успяха да стигнат до следващ гол.

Заключение

Арсенал не бяха толкова добри, колкото резултата подсказва. Уолкот и Окслейд загърбиха безотговорно дефанзивната част от играта и това имаше потенциал да донесе проблеми. Освен това артилеристите изпитваха проблеми да изграждат атаки през центъра. Когато Касорла и Джака бяха поставени под напрежение пък, изпуснаха контрола над средата на терена.  В същото време и Уотфорд не бяха толкова лоши, колкото резултата подсказва. Те имаха добър игрови план, последван от приличен план Б. В крайна сметка обаче страшно слабата игра на тримата централни бранители на Уотфорд даде възможност на нападателите на Арсенал да отбележат три гола, разчитайки на индивидуалните си качества.

Кой и защо ще влезе в Топ 4

Конте, Гуардиола, Моуриньо, Клоп, Венгер и Почетино. Шест топ мениджъра, шест претендента за титлата и само 4 места, даващи право на участие в ШЛ. Със сигурност поне двама от изброените мениджъри ще се провалят в изпълнението на цел „минимум“, а нищо чудно и някой да си тръгне. Нека хвърлим поглед над представянето им в първия кръг, имайки 2 неща предвид:

  1. Един кръг е нереално малко време за крайни заключения, още повече когато става дума за първия кръг след почивката. Все пак, обаче, би трябвало да даде обща представа за оформящи се тенденции
  2. Ако знаех кой ще влезе в топ4 със сигурност, щях да залагам пари, а не да пиша това

 

По ред на мачовете тази седмица, първи е…

 

Тотнъм

tottenham 4231

Тотнъм се представи впечатляващо през изминалия сезон. Въпреки че шпорите завършиха на едва трето място, до последно бяха единствената конкуренция за традиционните гиганти от Лестър. Почетино отново заложи на 4231 като по всичко личи, че това ще е формацияТА на отбора и през този сезон. Опонента му, Роналд Куман от Евертън, пък излезе с формация 532. Това изненада лондончани в началото на мача и даде предимство на Евертън (както в резултата, така и на терена) до ~60 минута, когато сините се измориха. В резултат на умората на Евертън, смените на Почетино и дебюта на Йенсен, шпорите успяха да стигнат до равенство като дори изпуснаха добри положения да стигнат до пълен обрат.

Плюсове : Тотнъм разполага с млад отбор, който е сработен още от миналата година. Новите попълнения Уанияма и Йенсен са ключови за отбора. Уанияма вече е играл под ръководството на Почетино и е чудесен ъпгрейд на Дембеле. Йенсен пък е втори нападател, който освобождава отговорността от Кейн и дава възможност да се опитат системи с двама нападателя като план Б. Не изглежда вероятно отбора да регресира спрямо миналата година, а тогава успя да събере приличен точков актив.

Минуси : Кейн не е във форма; Всички техни конкуренти за топ4 би следвало да са значително по-силни от миналата година.

Прогноза: 5-6 място

 

Манчестър Сити

city 4231.jpg

Гуардиола не се забави да привлече вниманието като остави извън състава здравите Харт, ЯЯ Туре, Насри, Мангала и Бони. Сити започна с базова формация 4231. Това обаче не продължи дълго, защото в моментите когато небесносините спечелят топката незабавно се случваха няколко ротации:

  • Силва напуска дефанзивната си роля и напредва да играе като втора десятка
  • Фернандиньо се връща назад като трети централен защитник
  • Клиши и Саня влизат навътре и започват да играят като шестици (Inverted fullbacks)

В резултат се получаваше нещо подобно:

city 3241.jpg

Цялото това движение и най-вече прибирането на бековете в центъра на терена изненада крилата на Съндерланд, които не знаеха дали/докъде да ги следват. В началните 15тина минути крилата на Мойс често следваха Клиши и Саня, което остави собствените им бекове изолирани в ситуации 1 на 1 срещу Нолито/ Стърлинг. Ротациите на Пеп освен това помогнаха за задържането на топката и даваха допълнителна сигурност срещу централни контраатаки (по-трудно се контраатакува през центъра, когато трябва да преодолееш 5 човека).

Плюсове : Новите тактики на Гуардиола; голяма дефанзивна стабилност; отборът само ще става по-добър като свиква постепенно с методите на Пеп; суперталантливи индивидуално играчи в нападение; новите тактики на Гуардиола, макар и не идеално приложени изненадват противниците, на които им е трудно да се адаптират навреме

Минуси : Самите играчи на Сити още не са свикнали с методите на Пеп и изпитват трудности да прогресират топката и да изграждат атаки вместо да си подават в защита; липса на качествена разиграваща шестица.

Прогноза : шампиони

Манчестър Юнайтед

united 4231.jpg

Изненадващо през почти цялото първо полувреме Борнемут бе по-добрия отбор на терена. Въпреки това, защитата на Юнайтед бе стабилна и гостите не успяха да създадат нищо опасно. В края на полувремето след комичен троен аксел от грешки на защитникът от Борнемут, Франсис, Юнайтед поведе в резултата. Разбира се, типично за отбор на Моуриньо, голът бе вкаран от.. Хуан Мата. Това даде възможност на червените да останат пасивни и постави под напрежение Борнемут, които започнаха да допускат все повече грешки. След още малко късмет и гениалност, Юнайтед в крайна сметка победи с 3-1. Въпреки вкараните 3 гола атаката на Юнайтед не беше кой знае колко впечатляваща по няколко причини:

  • Рууни не може да свързва ефективно халфовата линия и нападението, защото когато топката попадне в него търси холивудския диагонал към напреднал бек вместо къс пас/обръщане
  • Рууни и Ибрахимович обичат да се връщат назад към центъра на терена и често се дублират
  • Няма никаква скорост в атака, когато трима от четиримата ти атакуващи футболисти са Рууни, Ибрахимович и Мата

Плюсове: Стабилна защита; Вратар от световна класа; Достатъчно играчи способни да вкарват голове – Ибрахимович, Марсиал, Мхитарян; Погба все още не е играл.

Минуси: Никой от шестиците на Юнайтед (Фелайни, Ерера) не може да.. подава топката; Рууни е горе-долу приключил с футбола, но продължава да играе защото е капитан; Все още Моуриньо не е успял да превъзпита отбора изцяло от персоналната защита на ван Гаал на предпочитаната от него зонална.

Прогноза : 4-5-6

Ливърпул

liverpool 433.jpg

По предсезонната подготовка и първия мач на мърсисайдци си личи, че през този сезон Клоп ще залага на 433. Мачът започна с неочаквано силна преса от страна на Арсенал, които имаха и първите няколко възможности да отправят шутове. Ливърпул също изглеждаха опасни в нападение, но изпитваха проблеми да… добутат топката до тримата си офанзивни играча. Главната причина беше позиционирането без топка на Лалана и Вайналдум, които не се откриваха като опция за пас пред съотборниците си и под сравнително интензивната преса на Арсенал, изнасянето на топката на Ливърпул куцаше значително. След гола на Тио Уолкът нещата се промениха, главно защото артилеристите не успяха да приложат същото ниво на преса, когато Ливърпул изнесе играта в половината на артилеристите. Това бе очевидно особено в началото на второто полувреме, когато се видя, че разиграващия Ливърпул е много по-силен през този сезон… и успя да вкара 3 бързи гола. Дефанзивни грешки на Миньоле, Клаван и Ловрен доведоха до лудия 4-3 резултат и познатото за червените инфарктно и хаотично заключение на мача.

Плюсове : Мане носи необходимата скорост в атака + прилично количество голове; по-богат избор в нападение – Ингс се завърна в игра, а Ориги прогресира от началото на миналия сезон когато бе ужасяващ.. което означава,че отборът би се справил по-лесно с евентуално отсъствие на Стъридж;  многообразие от офанзивни халфове; истински централни защитници (Сако, Матип); втори сезон на Клоп (пълна предсезонна подготовка); без европейски футбол

Минуси : Миньоле все още не е истински вратар, а Кариус още е контузен; Морено не е истински футболист; Липсва дефанзивен халф, който да може да изнася топката

Прогноза: изкуших се да кажа „битка за титла“, после се сетих че това всъщност е Ливърпул и ще загубят тъпо много мачове.. 4-5-6 място

Арсенал

arsenal 4231.jpg

Пропускам подробното ревю на мача, тъй като вече бе покрито в частта за Ливърпул. Няколко бързи бележки – причината да започнат с Коклен и Елнени като шестици е, че Джака изигра само 45 минути в предсезонната подготовка и очевидно не бе готов. Бе дадена и почивка на участниците в Евро 2016 като Йозил и Косчелни.

Плюсове: Много от титулярите, които липсват скоро ще се завърнат (Йозил, Косчелни, Джака, Жиру); Пресата им през първото полувреме бе добра; имайки предвид екстремните глупаци, които започнаха мача като централни защитници и силното нападение на Ливърпул.. едва ли много противници ще представляват подобна заплаха, когато артилеристите се приберат назад; Все пак вкараха 3 гола

Минуси: Липсва алтернатива на Жиру; Липсват достатъчно централни защитници –> вероятни контузии на тези позиции биха представлявали голям проблем

Прогноза: Топ4

Челси

chelsea 4141.jpg

Челси изигра доста стабилен мач всъщност като контролираше събитията през по-голямата част. През първото полувреме, започвайки в 4141 формация, сините демонстрираха страхотна преса. Когато топката бе в тях, отборът на Конте се стремеше да изгражда атаките си през крилата като това по-често ставаше отдясно. Един от основните принципи на италианеца е винаги да има поне по един човек, който да е „залепен“ за двете тъчлинии и  така да  се разтяга противниковата защита. Обикновено отдясно това бе Вилиан. След пас към въпросния човек на крилото следва бърза комбинация с подкрепилите го бек и вътрешен халф (Иванович и Оскар в случая). Чрез бързи комбинации между трима души на/около крилата се използват по-големите пространства между защитниците на противника, получили се от споменатото „разтегляне“. Когато резултатът бе изравнен, Конте направи няколко бързи смени, с които показа че има готов план Б – пусна две свежи крила, които са готови да тичат до припадане и вкара втори нападател, променяйки формацията на 424. Смените дадоха резултат и италианецът спечели дебютния си мач.

Плюсове : Стабилни дефанзивно; добра преса; наличие на план Б; без европейски футбол

Минуси : Отборите на Конте попринцип не са много резултатни, което може да доведе до загуба на точки

Прогноза : Топ4

 

Заключение:

Силно вероятно е прогнозите ми да не се сбъднат. Нищо чудно дори Лестър да повторят титлата си, само и само да ми се изплюят в лицето задето не съм ги включил в „списъка на големите“. Най-вероятно обаче именно тези 6 отбора ще окупират челните места, а защитаващия шампион ще се бори за титлата „най-добър от останалите“ с Евертън и Саутхямптън. Причината да оставя някой от отборите извън топ4 не е заради някакъв фундаментален проблем… а защото просто няма как да сложа всички в топ4.