Month: December 2015

Тактическият сблъсък на Раниери и Пелегрини

Лестър

Лестър определено са изненадата на сезона. Много хора останаха изненадани от треньорската смяна през лятото, а малко (никой?) очакваха 442-то на Раниери да им донесе първата позиция по Коледа. Ключовете за успеха им са два – страхотната скорост на транзициите им от защита в нападение и от нападение в защита е първият. Вторият е формата на Марез и Варди, които не могат да спрат да бележат. Друг ключов аспект е ролята на дефанзивният полузащитник Канте, който се справя чудесно с предпазването на защитата и пресирането на опонентите. Едва преди два дни дойде първият мач от сезона в който Лестър не успя да отбележи гол – сблъсъкт им с Ливърпул.

Сити

Сити са отбор с впечатляващо офанзивно представяне. Проблемът при тях се намира от другата страна на игрището и е подчертан от отсъствието на Компани. Изглежда белгиецът има ключова роля, която никой засега не може да запълни качествено. Значението му за отбора е пряко свързано с присъствието на ЯЯ Туре, който е известен с това че изумително често се намира извън позиция (подчертано срещу Арсенал) когато Сити загубят топката. Компани често излиза от защитната линия и поправя тази грешка като поставя под напрежение човекът, получил топката необезпокояван в зоната на Туре, и го забавя докато съотборниците му се върнат в защита. Откакто той се контузи обаче, Мангала и Отаменди не се справят с тази тежест. А това може да им донесе проблеми срещу бързината на Лестър.

Първото полувреме

citylesturrr

Мачът започна изненадващо. И двамата треньори заложиха на формации, различни от тези които предпочитат, с цел да се пригодят към силните страни на противника. Лестър изненадващо започнаха с  дефанзивно 4141. В началните минути в пресата им без топка участваше само един човек. Ролята на Марез бе по-свободна от тази на останалите полузащитници. По-често той използваше тази свобода да навлиза навътре в терена, понякога дори заставайки до Варди. В случаите когато топката пък се окажеше в Шмайхел след статично положение, той търсеше с дълъг пас Варди/Марез. Идеята на променената тактика от Раниери очевидно бе насищане на средата на терена и неутрализиране на полузащитата на Сити. Лично предположение е че това бе предпазливост, продиктувана от невъзможността на Лестър да спрат циркулирането на топката на Ливърпул в предишния кръг. Донякъде сработи, защото на Сити им бе доста трудно да преминат тази полузащитна линия.

Пелегрини от своя страна също смени системата си – Сити игра във формация 4222. Тази формация е типична за минали отбори на Пелегрини, както и за някои от ранните му мачове (2013) на чело на Сити. Правилното функциониране на системата лежи основно на плещите на Кевин де Бройне и Давид Силва. Те са двамата централни играчи зад нападателите. В тази позиция Пелегрини обича да разполага основните си плеймейкъри. Повечето от широчината на системата идва от бековете, но ако те са приковани назад, точно на тези двама играчи пада отговорността да се осигурят широчина и да покрият и фланговете. Поради това тази система често бива бъркана с 442. Пред тях действаха Агуеро и Стърлинг. Макар на няколко пъти да смениха позиците си, Стърлинг като че ли намери за по-комфортно да остане от дясната страна. Движението му между линиите през първото полувреме бе забележително. Единствените опасности дойдоха именно от него – невъзможността на Сити да премине през числено превъзхождащата ги халфова линия на Лестър означаваше че най-ефективния начин за атака бяха пасове, преодоляващи я напълно – към Стърлинг. Той от своя страна я стоварваше или към партньора си в атака или към някой от двойката атакуващи халфове. Като характеристика на системата, може би трябва да добавим че във Висшата лига малко отбори използват формации с повече от 1 нападател. Това в случая означаваше че бековете на Лестър трябва да са предпазливи с позиционирането си – бъде ли загубена топката, докато те са в половината на Сити, защитниците зад тях остават в ситуация на числено равенство (2 – 2) срещу нападателите на противника.

Играта навлезе в сравнително елементарен модел – владение на топката на Сити около централната линия. След това следва един от 2 сценария – разрязващ линиите пас към Стърлинг или успешна преса на Лестър и контраатака. С напредването на полувремето Лестър като че ли свикнаха с новите с тактически указания и успяха да пресират по успешно, което доведе и до две опасни контраатаки в интервала 39-41 минута.

Второто полувреме

Второто полувреме започна доста по-динамично от първото. Това е нещо което би трябвало да допадне повече на Лестър. Играта се отвори, отвориха се и повече пространства по терена. Темпото се вдигна, започнаха да се играят все повече спорни топки, изграждането на атаките стана по-прибързано и по-слабо структурирано – всичко това са фактори, които напълно устройват лисиците. Основната сила на Лестър този сезон, както споменахме, са бързината на транзициите им – от нападение в защита и от защита в нападение. Освен това един от проблемите на гостите е енергията на ЯЯ Туре и нежеланието му да се връща бързо в защита, когато Сити загуби топката пред противниковата врата. Опасностите за Лестър обаче останаха същите. Сити все още разполагаше с двама нападатели на терена, което означава че колкото и да не им се иска Лестър трябва да ограничават движението на бековете си. Ако те напреднат прекалено много на терена, централните им защитници могат да се окажат в неприятна ситуация.

Двамата мениджъри забелязаха променените условия и реагираха рано и почти едновременно. Смените бяха подготвени по едно и също време, но първо на терена в 63 минута влезе Уилфред Бони, който замени Агуеро. Това бе донякъде странен избор – с оглед на вдигнатото темпо може би скоростта на Ихиеначо щеше да помогне повече. Само две минути по късно, при следващото спиране на играта, и Раниери направи смяната си – Лео Уйоа влезе на мястото на Инлер. Това промени схемата на Лестър от дефанзивно стабилното 4141 към познатото, ориентирано към бързи транзиции, 442. Играта продължи с бързото си темпо и в 73 мин Пелегрини реши че е време и той да промени тактическата постройка на отбора си. В игра влезе Навас на мястото на Силва и Сити премина от 4222 към по-традиционно 442.

finalna versiq.png

Навас както винаги зае позиция на дясното крило. Кевин де Бройне отиде на лявото. Любопитно е че и ЯЯ и Фернандиньо си смениха местата. Идеята може би бе че Навас по-принцип играе залепен за дясното крило, а ЯЯ Туре е известен с бомбастичните си нахлувания напред в заключителните минути. Тези две неща би трявало да са в по-добър синхрон, отколкото ако ЯЯ бе оставен от страната на по-често навлизащия навътре Кевин де Бройне (където двамата биха окупирали едно и също пространство). Това обаче не се получи, с изключение на един път, довел до блокиран шут на Туре.

В последните 15 минути до края на мача темпото постепенно падна, като си личеше че и в двата отбора има натрупана умора от сгъстеността на коледния цикъл. Така и никой не успя да вземе трите точки.

Заключение

Изключително странен мач, в който и двата отбора смениха предпочитаните си системи на игра да се нагодят към противника… и въпреки това им се получи. Слабостите в защита и на двата отбора не бяха използвани ефективно от противниците им. В началото на второто полувреме Раниери показа завидна смелост, като реши че точката срещу Сити не му стига и се опита да спечели мача – нещо, което трудно бихме си представили в началото на сезона. Системата на Пелегрини пък бе интересна и се надявам да видим повече от нея завбъдеще.

(Не)изненадващо нулево равенство

Юнайтед

Очакванията са това да е последния мач на ван Гаал. Според слуховете, на срещата на ръководството с мениджъра състояла се преди седмица, ван Гаал е получил още 2 мача време. Първият може да бъде определен като колосален провал – не само че загубиха от Стоук, но бяха и категорично надиграни. Вторият е сблъсъкът с Челси. Не всичко обаче е черно за Юнайтед – в игра се завръща Морган Шнайдерлин. Купеният от Саутхямптън халф е реално най-добрата 6ца с която разполага ван Гаал, а защо не и в цялата лига. Поради неизвестни причини обаче той остана да топли скамейката в предишните кръгове (достатъчна причина да бъде уволнен ван Гаал поне според мен). Втората добра новина е…. завръщането на Уейн Рууни. Ако погледнем назад в годините всеки път щом Рууни бъде оставен да поседи на пейката, той реагира добре. Въпреки ужасно слабото начало на сезона за него, след влизането му в игра срещу Стоук изглеждаше по-работлив отколкото преди. Може би трябва да се зачудим защо не беше ”наказан” по-рано от холандеца.

Челси

Случващото се в Челси през този сезон е смесица от много фактори.. и е трудно за обяснение. Два от тях обаче са по-очевидни от останалите – разривът в отношенията на Моуриньо с играчите и… късметът. Първото бе крайно очевидно след мача с Лестър. Моуриньо даде интервю, в което в прав текст каза че е посветил 4 дни на разбори преди мача, в които е индентифицирал 4 различни игрови ситуации от които Лестър вкарват най-често головете си…и въпреки това играчите му го предали като допуснали 2 гола от идентични ситуации на вече разработените. Колкото до късметът – няма две мнения че Челси играе слабо този сезон, но пък и не играе ЧАК толкова слабо, колкото предполага мястото му в класирането. Достатъчно е да погледнем xG таблицата от последните 5 мача на Моуриньо.

12458601_1124429547567498_411793708_o.jpg

XG е модел, който чрез сравняване на предишни данни за изстрели в подобни условия определя възможността за гол на даден шут (expected goals). С други думи, в последните 5 мача на Моу е можело да се очаква Челси да вкарат около 7 гола и да получат около 3-4. В действителност обаче са вкарали 2 и са получили 4 – изключително лош късмет при завършването и пред двете врати.

Първото полувреме

chelsea1.png

Мачът започна бързо с по една опасна ситуация и пред двете врати. Очаквано след Гуус Хидинк реши да не успорва владението на топката и Челси зае силно дефанзивна позиция. Както последните мачове на Юнайтед показаха, те са уязвими на контраатаки, и именно на това бе логично да заложи Хидинк. На пътя на планът му имаше обаче няколко камъчета – Челси не успяха да окажат достатъчно напрежение върху разиграващите халфове на Юнайтед, които получиха цялото време на света да задържат топката и да изберат пас. Вторият очевиден проблем бе дясната зона на отбраната им. Иванович очевидно изпитваше затруднения срещу бързо дриблиращия Марсиал. А атаките на Юнайтед както винаги са концентрирани предимно по крилото, противоположно на влизащия навътре Мата. Освен че Иванович изпитваше затруднения, под въпрос бе и позиционирането на Джон Оби Микел (предимно) и Матич, които спокойно биха могли да се изтеглят малко по-надясно поради простата причина че Мата играе толкова навътре че реално никой освен Йънг не тормози левия фланг на отбраната на Челси. Освен това Рууни и Ерера се връщаха много назад при разиграването на топката, което освобождаваше напрежението от центъра на терена. Двете 6ци на Челси обаче не направиха тази лека корекция и десния фланг се превърна в проблем.

ХИИТМАП

chelsea heatmap.jpg

Юнайтед типично започва мачовете си по-добре отколкото ги завършва. Този период обикновено продължава около 15 мин. Днес, благодарение на Челси, продължи 30 мин. В първия половин час червените изглеждаха категорично по- добрия отбор. След 30 минута обаче, симптоматично за тях, сякаш загубиха способнността си да си подават вертикално и темпото на играта падна значително.

Челси успя да организира 3-4 контри след грешки в разиграването/ изнасянето на Юнайтед. Позиционирането на Шнайдерлин направи обаче така че те да изглеждат крайно безобидни. Позиционирането му принуди атакуващите футболисти на Челси (обикновено Азар) да бъде изолиран и да трябва да върне топката назад, вместо да се стигне до какъвто и да е изстрел.

Като цяло до полувремето пресата на Челси не се получаваше, допускаха и позиционални грешки. Юнайтед пък минаха силния си период без да успеят да отбележат гол.

Второто полувреме

Второто полувреме започна като Челси се изнесоха с няколко метра по-напред. Това означаваше че имат по-голям шанс да поставят под напрежение разиграването на Юнайтед от дълбочина. Това се видя при контраатака, в която на Де Хеа му се наложи да прави двойно спасяване. Пробойната в дясната страна на защита обаче остана – Марсиал се възползва в 55 мин като преодоля Иванович и центрира към Ерера, който направи може би най-големия пропуск в мача като от вратарското поле прати топката в Куртоа. При нова контраатака на Челси в 61 мин обаче Матич донякъде отсрани Ерера като не уцели вратата излязъл сам срещу ДДХ. Макар Челси да се бяха изнесли напред, това не беше достатъчно. Защитата остана на почти същото ниво, което означаваше че един от микел и матич трябва да остане една идея по-назад – следователно един човек по-малко който да помага в пресирането. Резултатът беше че голяма част от владението остана за Юнайтед. Все пак след смяната в 69 мин на Вилиан с Рамирес, най-накрая проблемът в дясната зона на защитата бе решен. Енергията на Рамирес помогна да бъде подсигурен Иванович. Ван Гаал реагира като смени изцяло лявото си крило – Мемфис и Бортуик Джаксън влязоха на местата на Мата и Дармиан. Последва и леко разместване в атакуващите позиции (без тактическа промяна).

chelsea2.png

То обаче не даде резултат. Последните 15 мин Челси се прибра също толкова дълбоко както и през първата част, но след като пробойната вдясно бе запушена не се стигна до кой знае колко опасни положения.

Заключение

Юнайтед бе по-добрият отбор в мача и може би трябваше да го спечели. Това не говори кой знае колко обаче, като се вземе предвид колко слабо играха опонентите им. Въпреки като цяло приличното ниво на Юнайтед, старите проблеми отново можеха да бъдат забелязани. Грешки при изнасянето биха донесли опасност пред вратата им, ако не беше изключителната игра на Морган Шнайдерлин (изборът ми за играч на мача) и ако вратарят им бе друг, а не Дейвид Де Хеа. Макар нещата в нападение да изглеждаха по-добре, това бе по-скоро поканено от слабата игра на Челси, чийто проблеми оечвидно продължават за момента. Това, което бе изненадващо за мен е че представянето им днес бе дори по-слабо от много от тези при Моуриньо.

Юнайтед има късмет дори когато няма късмет.

Юнайтед

Последния път когато писах за Юнайтед предположих че смяната им от 4231 на 3412 по средата на мача с Уотфорд няма да е постоянен вариант. Сякаш нарочно ван Гаал започна следващия им мач срещу Лестър с 3412. Товаа обаче не донесе желаната промяна в офанзивен план за червените, като дори се появиха няколко нови проблема в играта им. Въпреки това си пролича, че ван Гаал е запретнал ръкави и се е заел сериозно да оправи проблемното си нападение, защото днес изпробва и друг вариант – Фелайни като титуляр.

Уест Хем

Когато започнеш сезона със серия от 12+ мача, в които реализираш над 50% от точните си удари можеш да очакваш скорошно ”охлаждане”. Охлаждането на този процент върви ръка за ръка с по-малко точки. А когато към това се добави и контузия на най-креативния ти играч (Дмитри Пайе) може да се охладиш до замръзване. Чуковете бавно се придвижват към по-закономерната си с оглед играта им позиция в средата на класирането. Въпреки проблемите, очевидно Билич не стои с ръце в джобовете и смени системата на 4141.

Първото полувреме

unitedham final1.png

Юнайтед заложи на познатото 4231, но подходът им към мача този път бе променен. Персоналните промении не бяха много, но за сметка на това тактическите инструкции очевидно бяха пипнати. На левият бек започна Дармиан, а на десния – Пади Макнеър. Но човекът-план който промени играта бе Фелайни в ролята на 10ка. Присъствието му очевидно беше придружено от промяна в изграждането на атаките на червените. Вместо безкрайното латерално разиграване между двете 6ци и между бековете и крилата, Юнайтед прие различен подход към мача. Когато отнемеха топката в собствената си половина те приоритизираха 1 от следните 2 опции :

  1. Пас по земя на левия фланг към Лингард/Дармиан, който започва бърза атака.

  2. Дълга топка към Фелайни, който я спира и сваля или подава към съотборник

Юнайтед изпълниха що-годе прилично тази стратегия. Ключово бе навлизането на Мата в центъра на терена, за да представлява опция за пас след като Фелайни спечели първата топка. В резултат десният фланг бе оставен предимно на Пади Макнеър. Ако топката стигнеше до него, той директно я изсипва към преместилия се в наказателното поле Фелайни. Пробивите отляво на Лингард също бяха опасни, но позиционирането на Огбона и Рийд в наказателното поле на Уест Хем бе отилчно и блокира много опасни шутове на Марсиал.

Това поведение на Юнайтед доведе до темпо на игра, което е много нетипично за тях през този сезон. Не съм сигурен дали и ван Гаал е очаквал до такава степен ефектът от Фелайни през първите 25 минути на играта.

Макар атаките на Юнайтед да изглеждаха доста по-опасни в сравнение с обичайните им разигравания, те така и не отправиха точен изстрел към вратата на Уест Хем (макар да имаше няколко блокирани от опасни позиции). Вторият минус, освен неточността на изстрелите, беше стабилността в защита. Безкрайното владение на топката, показано по-рано през сезона, носи със себе си и много по-добра позиционална подредба на футболистите при загуба на топката. По-бързото темпо на игра и промененият начин на изнасяне на топката днес обаче означаваше че Юнайтед по-често от обикновено губи владението без да е заел предварително дефанзивна позиция и съответно контраатаките на Уест Хем бяха много опасни. В една от тях дори Моузес се озова сам срещу Де Хеа, но пропусна.

Играта продължи в същия шаблон през цялото полувреме, макар и да се забави с една идея след началните 25-30 минути. В 43 Шнайдерлин бе принудително заменен от Карик.

Второто полувреме

На полувремето бе извършена още една смяна – Пади Макнеър излезе за сметка на друг младок – Варела. Като цяло неопитността от дясната страна на Юнайтед си личеше и по фаловете, които отборът извърши през мача.

unitedham foulmap.png

Втората част започна подобно на първата. Стилът на Юнайтед остана по-директен в сравнение със зададения по-рано през сезона стандарт. Качеството на шутовете обаче не се повиши кой знае колко. В 59тата дойде и първият им точен изстрел – Фелайни получи шанс да отбележи от границата на вратарското поле, но някакси прати топката точно в Адриан. В същото време опасните контраатаки на Уест Хем продължиха. Чуковете пропиляха и вторият си голям шанс (изключвайки гредите им от статични положения) като Зарате сам срещу де Хеа не успя да уцели вратата.

В 72рата минута ван Гаал вкара Депай като размести малко играчите си.

unitedham final 2.png

Включването на Мемфис върна Фелайни в халфовата линия, до Карик. Въпреки това обаче той игра повече като 8ца, отколкото като 6ца (включваше се напред много по-често от обичайното за тази роля). Депай привлече вниманието като бе много активен в пресата си и направи няколко опасни пробива.

В края на мача Юнайтед бе отправил 21 шута, като само 1 от тях обаче бе точен.

unitedham shotsmap.png

Заключение

Юнайтед реши да изиграе този мач на доста по-високо темпо чрез Фелайни и Лингард. Игрово им се получи, но не се радваха на обичайната успеваемост при изстрелите. Въпреки това, шутовете им бяха значително повече от стандартното за сезона. Дефанзивния недостатък на тази стратегия обаче доведе до много чисти положения за Уест Хем, които могат да съжаляват че не спечелиха мача(тук домакините извадиха голям късмет). В обобщение играта на Юнайтед изглеждаше по-добре офанзивно и по-слабо дефанзивно. Интересно е да се види дали ван Гаал ще продължи с това променено темпо, работейки върху защитата в движение или ще се върне към ”сигурното” бавно разиграване.