Month: November 2015

Ювентус по-завършеният отбор, въпреки индивидуалните грешки

Преди мача

Представянето на Ювентус този сезон e изненада за всички. През лятото бяха продадени Видал и Пирло. Разбираемо, липсата им остави дупка в полузащитата на торинци. Дупка, която трябваше да бъде запълнена от новопривлечените Лемина, Ернанес и Кедира. Поради комбинация от фактори (контузии, множество ротации, изпробвани различни тактически схеми) Алегри не успя да напипа точния баланс. Това доведе до по-голямо напрежение върху защитата на отбора. Ювентус започна да допуска в пъти по-голямо количество изстрели от далечно разстояние в сравнение с който и да е от предишните им 4 шампионски сезона. Неприятните резултати продължиха. Това накара Алегри да се върне към изпитаното 352. Връщането на може би най-познатата система за отбора през последните години, комбинирано със завръщането от контузия на Маркизио и успешния дебют на Кедира доведе до постепенен прогрес. Трябва да се отбележи обаче, че и в исторически слабото си начало на сезона Юве не бяха толкова слаби колкото резултатите им предполагаха. Необичайно големи проценти от ударите на противниците им се превръщаха в голове, комбинирано с необичайно малки еквивалентни проценти За нападението на Ювентус – числа, който са непостоянни и говорят за доза лош късмет.

Сити от своя страна загубиха последния си мач за първенство. В сблъсъка им с Ливърпул си пролича един от познатите до болка за тях проблеми – отборът изпитва огромни затруднения срещу опоненти, които пресират агресивно. За тяхно щастие опонентите им днес рядко използват този похват. Лошите новини за гражданите обаче са че защитата на Юве е светлинни години пред тази на който и да е от отборите в Англия. Дори през слабия си период от началото на този сезон Ювентус допускат в пъти по-малко удари от опасни позиции от английските си колеги.

Първото полувреме

final tactic city.png

Системата на Ювентус означаваше че численото предимство в средата на терена е на тяхна страна. Това не даде възможност на ЯЯ Туре да играе като типична 10ка и го накара често се връща назад за да играе с топката. Навас както винаги бе залепен на тъчлинията, където флангът му бе затворен от Алекс Сандро. Евентуалният му път за навлизане навътре към центъра на терена пък бе блокиран от енергичния Погба, който игра голяма част от полувремето като бокс ту бокс мидфилдър (полузащитник, сновящ от едното наказателно до другото, характеризиран с покриването на много терен). Изграждането на атаките на Сити бе бавно и трудно прогресираше към последната третина на домакините.

Очаквано Ювентус не бяха агресивни в пресата си. Затваряха обаче по чудесен (и трениран в последните 4 години) начин пространствата в собствената си половина. Ключова роля бе тази на Маркизо, който се позиционираше така че да поставя в сянката си Туре и да отрязва потенциалните пътища на топката от фланга към центъра на терена. Истинските проблеми за Сити идваха когато загубят топката. Отдавна, най-вече в европейски мачове, си личи слабото позициониране на играчите им, докато са в притежание на топката. Точно от това се възползва и Пол Погба при гола на Ювентус – пробивайки си със сила път централно през игрището.

Когато пък Ювентус владееха топката, притежанието им изглеждаше по-обещаващо от това на гостите, главно защото имат голямото предимство в отбора им да играе Киелини. Той, както и Бардзали са изключителни в изнасянето на топката от защита. Пресата без топка на гостите не се получаваше. От една страна заради численото предимство в защита на Ювентус. А от друга заради пасивността им. Когато се защитаваха Сити се позиционираха във формация 451. Нито ЯЯ Туре, нито Агуеро обаче бяха достатъчно активни в това да поставят под напрежение разиграването на топката. Опитите им за преса бяха сякаш произволни и некооординирани.

Макар владението на топката да беше 44%-56% в полза на Сити, Ювентус изглеждаха като категорично по-добрият отбор. Все пак Сити успяха да стигнат до две добри положения за гол. Причината обаче и двата пъти бяха груби индивидуални грешки (Маркизио втф?) на футболисти на Ювентус, а не добра игра от страна на гостите.

Второто полувреме

Второто полувреме започна с размяната на няколко бързи атаки от едната врата към другата. Това обаче поне на теория изглеждаше по-добре за Ювентус, защото защитниците им са изключително добри в ситуаиции на числено равенство. Този период продължи около 10 минути, след което играта се нормализира.

На няколко пъти защитата на Сити се пропука, като примерът който най-ярко илюстрира проблемите им в защита беше в 55 минута. Пас на Киелини, който изнасяше топката от защита, проби 2 линии от играчи на Сити и изведе Мората сам срещу Джо Харт. Фрапиращата грешка в позиционирането беше предимно на Отаменди, който остави огромно разстояние между себе си и партньора си в отбрана. Резултатът беше че на 5 метра от Мората като че ли нямаше човек. За тяхно щастие това не се оказа фатално.

План Б

final city 2.png

В 60 минути Пелегрини реши, че се е нагледал достатъчно на безпомощността в атака и е време да промени тактическата постройка на отбора си. От игра излезе Фернандиньо и на негово място влезе Фабиан Делф. Сити заигра във формация 442. ЯЯ Туре се върна назад за да си партнира в центъра с Фернандо. Току що влезлият Делф застана на левия фланг, а Навас остана на десния. Като двойка нападатели заиграха Кевин де Бройне и Агуеро. За разлика от предишната ”пресираща двойка” Де бройне бе далеч по-енергичен и агресивен от ЯЯ Туре.

Като комбинация от този фактор и фактът че просто така им е удобно, Ювентус отстъпи владението на топката. Торинци се прибраха назад и чакаха възможности да увеличат преднината си на контраатаки. Това им отстъпване е тренирано многократно, още от миналия сезон, когато Алегри в края на всеки голям мач в Европа използваше тази система за последните 15-20 минути.

8 минути по-късно, в 68-та, Агуеро освободи мястото си за Стърлинг. Сити остана във формация 442. Стърлинг е футболист, който може да се включи към по-агресивната преса наложена от Кевин де Бройне. Нямаше много възможности обаче за това, тъй като Ювентус вече се бе прибрал назад и рядко задържаше топката продължително. В този момент Пелегрини вероятно е съжалил за контузията на Уилфред Бони, защото нито един от двамата му нападатели в момента нямаше физическите данни да представлява заплаха във въздуха при евентуални центрирания или изсипани топки. Сити получиха обаче още един голям шанс – отново след индивидуална грешка в отбраната на Ювентус, Стърлинг имаше възможност да стреля от границите на вратарското поле- изстрелът му обаче излезе извън очертанията на терена.

Заключение

Заслужена победа за Ювентус. Домакините имаха по-добрите възможности за отбелязване на гол. Допуснаха някои индивдиуални грешки в защита, което показва че още не са загърбили съвсем слабото си начало на сезона. Дори това обаче не им попречи да изглеждат като по-добрия отбор в мача. Пред Сити остават същите проблеми за разрешаване – позиционирането на играчите когато владеят топката предразполага отбора към уязвимост на контраатаки. Допълнителна трудност пред тях се оказаха и отсъстващите играчи. Контузиите на Бони и Силва ги оставиха със значително по-малко опции за план Б, след като план А се провали.

(Не)Типичен Юнайтед отново взима точките

Преди мача:

Слонът в стаята е нападението на Юнайтед – те са вкарали 3 гола в последните си 6 мача за първенство. Това няма как да е знак за здравословно функциониращо нападение. Играта на Юнайтед се характеризира със смазващо владение на топката спрямо противниците им. Циркулирането и в полузащита обаче е пословично бавно и те рядко стигат до удобни позиции за шутове. Това е и основната критика на феновете към ван Гаал – липсата на положения, придружена от безкрайни хоризонтални пасове. Юнайтед имат и най-високият процент на реализирани точни удари в цялата лига – 20%. Този показател обаче е доказано ненадежден и рядко може да се разчита поддържането му в по-дълъг период от време. В същото време Юнайтед имат най-малко отправени удари (85) към противниковата врата в цялата дивизия, ако изключим Съндерланд (79). Всичко това закономерно води до поставянето под съмнение на някои от изборите на ван Гаал:

  1. Коя е точната позиция на Марсиал? Французинът започна обещаващо, реализирайки 5 гола в първите си мачове на върха на атаката. После дойде обаче загубата с 3-0 от Арсенал. Тя изплаши ван Гаал и го накара да размести офанзивната си четворка. В състава влезе Ерера, който макар да играе на позицията на 10кат, често се връща назад и помага на двойката 8ци. Потърпевши бяха Рууни който отиде на върха на атаката, и Марсиал който се премести на фланга. Очевидно стана че това не е оптимално в офанзивен план, но пък донесе 5 сухи мрежи.

  2. Време ли е Рууни да седне на пейката? Неефективността му като централен нападател в последните мачове е очевидна. Съответно се повдигна въпросът и не е ли време всъщност капитанът да седне на резервната скамейка?

Външни фактори взеха тези решения вместо ван Гаал преди този мач – Рууни и Марсиал пропускат мача заради контузии.

Уотфорд пък е отбор, който срещу противници от топ 6 се чувства комфортно да седи в половината си и да предоставя на опонента владението на топката (33% срещу Арсенал, 41% срещу Сити). В нападение отборът разчита предимно на дълги топки към нападателите. Те са отборът, които опитва най-много пасове на голямо разстояние във Висшата лига (средно 79 на мач). Досега не може да се каже обаче че този стил им носи успех, защото Уотфорд загуби и двата мача с общ резултат 0-5.

Първото полувреме:

Началните 10 минути бяха добри за Уотфорд. Вместо да се затворят в зоната около наказателното си поле подобно на Уест Бромич, те приложиха персонално ориентирана зонална защита. Това означаваше, че основната им ориентировъчна точка е противникът. Въпреки че всеки играч пазеше своята зона, когато в нея навлезе противник, защитаващият футболист се придвижваше леко към него, осигурявайки си по-лесен достъп за единоборства. Юнайтед владееха повече от топката, но бяха принудени да го правят в собствената си половина, което е нетипично за тях. Обикновено техните мачове протичат като червените монополизират топката около централната линия, но в чуждата половина. Заради добрата преса на Уотфорд тук обаче това не се случи. Ясно се виждаше че Етиен Капу е едновременно най добрия и най- ключов играч за домакините, координиращ движенията на цялата им полузащитна линия.

starting system

Късметът обаче се усмихна на Юнайтед – те вкараха гол при първата си атака в 11тата минута (подчертаване отново на високият им процент на реализирани шутове). Голът беше донякъде особен, защото бе реализиран след изключително добре технически изпълнено воле от Мемфис Депай, който не се слави особено с качеството на ударите си.

След гола Юнайтед овладяха в по-голяма степен положението. Мата навлизаше все по-често към централната зона на терена, оставяйки крилото изцяло на Блинд. В същото време Депай теглеше Катхарт към фланга. Юнайтед успяха да придвижат играта до комфортната им зона в чуждата половина, около централната линия. Формацията без топка на Уотфорд беше стандартно 4411 – две линии от по 4, като Дийни и Игало оставаха свободни да оказват напрежение върху разиграващият топката полузащитник на Юнайтед.

Въпреки че не се стигна до каквито и да е опасни положение движението без топка на Юнайтед беше видимо по-разчупено без Рууни и те показаха някои обещаващи комбинации. Този период обаче свърши с…

Контузията на Ерера

Това се оказа първото значимо събитие за мача. Макар преди това да падна гол, поведението на двата отбора не се различаваше кой знае колко от началото на мача. В 25 минута Андер Ерера получи контузия и се наложи да бъде принудително заменен. Очевидният избор на пейката бе Перейра – той щеше да позволи играта да продължи без тактическа промяна. Не на този вариант обаче се спря ван Гаал – той вкара в игра Маркос Рохо и Юнайтед смениха тактическата си постройка на 3412. В центъра на отбраната застанаха Джоунс, Смолинг и Рохо. Блинд и Йънг станаха уинг-бекове. Триъгълникът в центъра беше с 2 основи – Швайни и Шнайдерлин и връх Мата. Нападателите – Депай и Линдегард.

system after change

Уотфорд се опитаха да разнообразят играта си като размениха на няколко пъти местата на външните полузащитници Абди и Хурадо. Това не доведе обаче до какъвто и да е видим ефект.

Второто полувреме

Кике Флорес извърши смяна още на полувремето. Хурадо излезе и на негово място влезе Аке. Аке застана на левия бек, което означаваше че Аня се премества на дясното крило, а Абди – на лявото. С това спряха и размените на позициите на външните полузащитници.

Започна период на малко по-стабилно владеене на топката от Уотфорд. Стигна се обаче само до няколко опасности след корнер – защитата на Юнайтед се оказа прекалено добре подредена за тях. Тримата централни защитници означаваха и по-концентрирано присъствие на играчи в полупространствата между фланговете и центъра на терена. Опциите на домакините за разиграване бяха малко и ограничени.

Това не се хареса на Кике Флорес и той побърза със следващата си смяна. В 68та минута десният бек Нийон напусна играта. Това означаваше че на Аня му предстои да играе на трета различна позиция за деня – той се премести от дясното крило на десния бек. Влезлият Паредес застана пред него.

Същата минута се наложи и втора принудителна смяна за ван гаал – Джоунс се контузи и бе заменен Пади Макнеър. Това бе директна смяна и не оказа влияние върху стратегията на отбора.

Каквото и да опитваше, Уотфорд просто нямаше класата да преодолее защитата на Юнайтед. Подаванията им се разпадаха преди пренаселената последна третина на гостите. Редките им опасности бяха постигнати чрез корнери и центрирания. Юнайтед пък имаше проблеми с изнасянето на топката, очевидно породени от системата, която е непозната за много от играчите. Централните защитници не знаеха как да изнасят топката, което принуждаваше Швайнщайгер и Шнайдерлин да се връщат назад. Това им движение на свой ред оставаше единствено дълги пасове като опция за продължаване на атаката. Въпреки това Депай и Лингард се справиха сравнително добре с обирането им и изглеждаха като добра двойка – и двамата са бързи играчи, което винаги е полезно в система с 3ма защитници.

В 78 мин ван Гаал най-накрая получи възможност да извърши непринудителна смяна. Извади от игра Мата за сметката на Перейра. Отново това бе персонална смяна, без тактическо отражение.

В 85 мин Рохо допусна абсурдна грешка и подари дузпа на Уотфорд. Защитникът извърши недопустимо нарушение срещу обърналия гръб на вратата Игало в момент, в който му беше физически невъзможно да достигне топката. С това Рохо за пореден път показа че не може да му бъде поверена ролята на централен защитник. Тази негова нетърпеливост е донякъде допустима на фланга, но не и в центъра.

В минутите след изравнителния гол Уотфорд се върнаха назад да пазят преднината си. Трой Дийни изостави позицията си на 10ка и се върна назад да играе като трети централен полузащитник. За негово разочарование обаче си вкара автогол в 91 минута след разбъркване в наказателното.

Заключение

Юнайтед стигнаха до типична за тях напоследък победа. Владееха топката в по-голяма част от времето. Въпреки това рядко стигаха до възможности за отбелязване на гол. А когато това все пак се случеше – ги реализираха. Уотфорд не се представиха лошо в дефанзивен план и макар да нямаха късмет че не си тръгнаха с точка си личеше че нападението им (въпреки ротациите на Кике Флорес) не е способно да затрудни кой знае колко защита като тази на ван Гаал. Най-значимото събитие в мача бяха двете допълнтиелни контузии към вече дългият списък на такива в Юнайтед. Връщането на отбора към 3412 бе по-скоро продиктувано от контузията на Ерера и нежеланието на ван Гаал да се довери на младия Перейра за 70 минути, отколкото на дългосрочен план за смяна на системата.