Срещата, както всички от Висшата лига, бе важна и за двата отбора. Въпреки това спокойно можем да кажем, че бе от по-голямо значение за Ливърпул. Мърсисайдци продължават упоритата си битка за класиране в ШЛ догодина, въпреки равнеството 2-2 с Борнемут в предишния кръг. Стоук от своя страна, макар да се намират в долната половина на таблицата, са сравнително далеч от зоната на изпадащите, а и ги чака лесна програма до края. С тези неща наум, нека хвърлим поглед върху това, което се случи на стадиона с благозвучното име bet365 Stadium…
Първото полувреме
Юрген Клоп изненада както с 352 формацията си, така и с оставянето на Роберто Фирмино на пейката. Марк Хюз пък заложи на 442.
Стартовите формации на двата тима.
Срещата започна с бурно темпо като и двата отбора опитаха да контролират събитията. Донякъде изненадващо в началните минути играчите на Стоук бяха тези, които по-често играеха с коженото кълбо, опитвайки няколко атаки по крилата, които завършиха с центрирания в наказателното поле на Ливърпул.
През тези първи минути сякаш липсваше характерната супер висока преса от страна на възпитаниците на Клоп. Вместо това мърсисайдци предпочетоха малко по-пасивен подход, разполагайки се около центъра на игрището. В защита двамата уингбека (Клайн и Трент Алекзандър-Арнолд) се прибираха назад и заиграваха повече като типични крайни защитници. Останалата част от пресата се развиваше по следния начин:
Топката е в Бруно Мартинс-Инди. Уудбърн се грижи за Камерън, докато близкия до топката халф на Ливърпул (в случая Вайналдум) пресира другия опорен халф на Стоук. Така Стоук не могат да изградят атака през центъра и са принудени да играят през крилата.
С напредването на времето обаче постепенно започна да се обръща и динамиката в срещата. Стоук от своя страна също не демонстрира кой знае какво желание да пресира (поне не и след ‘10тата минута) и така Ливърпул започна да се радва на все повече притежание на топката. Някъде около ‘20тата минута този процес завърши и мърсисайдци вече бяха тима, който разполага повече с коженото кълбо. Не всичко за тях обаче бе цветя и рози като станаха очевидни някои проблеми, които те изпитваха при изграждането на атаките си. А най-вече в динамиката на халфовата линия.
През първите 45 минути Емре Джан се справяше сравнително добре със задълженията си на позицията на опорен халф, но същото не може да бъде казано за двамата му партньори. Джини Вайналдум например е доста особен тип халф. Холандецът играе изключително рядко (за полузащитник) с топката и почти не участва в разиграването ѝ. Вместо това обичайната му роля е просто да заема високи позиции, малко пред противниковото наказателно поле, и да увлича със себе си защитници… както и понякога да прави спринтове зад гърбовете им. Това оставя отбора му с човек по-малко в средната линия, но пък рядко е проблем тъй като холандецът обичайно играе от страната на Филипе Коутиньо, който обича да се връща назад и да участва в разиграването. Така между двамата има един особен вид химия и допълване. Днес обаче любимият му бразилски партньор… не бе на терена. Съответно нямаше кой да се връща да го „замества“ в изнасянето на топката и за Ливърпул стана по-трудно да организира добри атаки. За да влоши положението, позиционирането на Джеймс Милнър също не бе оптимално, като английският национал твърде често заставаше прекалено близо до тъчлинията. В резултат Ливърпул често нямаше никакви опции да продължи атаката си и Джан и Матип безсилно изсипваха дълги топки към Ориги и Уудбърн.
Топката е в Емре Джан. Вайналдум е заел прекалено висока позиция и не е опция за пас. Милнър пък е прекалено изнесен към тъча. За Ливърпул няма никакъв начин да продължи разиграването през центъра.. защото няма кой да поеме топката. Джан няма избор освен да пробва дълъг пас към Ориги.
Така, макар Ливърпул да владееше топката повече, нито един от двата отбора не разполагаше с надежден начин да организира опасни атаки. Все пак две такива се случиха към самия край на полвуремето – първо Бен Уудбърн падна в наказателното поле на Стоук в спорна ситуация, но дузпа не бе отсъдена… и после от последвалата атака домакините от Стоук поведоха, благодарение на комична игра в защита от страна на мърсисайдци
Второто полувреме
Реакцията на Клоп не закъсня и германецът направи 2 промени още на почивката. В игра се появиха Фирмино и Коутиньо, на местата на младоците Трент Алекзандър-Арнолд и Бен Уудбърн. Формацията на мърсисайдци остана същата, но въпреки това имаше огромна положителна промяна в играта на тима, благодарение на разместването в халфовата линия.
Подредбата на Ливърпул след смените. Милнър се върна на позицията си на фланга, докато халфовата линия се размести.
Двойката „по-напреднали“ халфове се промени от Милнър-Вайналдум на Коутиньо-Джан. Така изведнъж описаните по-горе проблеми се изпариха като и бразилецът и германецът се справиха много по-добре с позиционирането си. Нито един от двамата не заемаше прекалено високи позиции и нито един от двамата не се изнасяше прекалено много към фланга. Така Ливърпул отново получи възможността… да си подава топката в центъра на игрището. Вече нямаше нужда да се търсят нападателите с дълги топки, а беше възможно и по-постепенно изграждане на атаките.
В същото време Джини Вайналдум замести Емре Джан в ролята на опорен халф. Това бе чудесен ход от страна на Клоп, защото не само Джан се включи по-добре в разиграването, ами бе и начин да се ограничат мераците на Вайналдум да заема прекалено високи позиции – от позицията на най-дефанзивен халф в отбора, холандеца бе значително по-предпазлив в позиционирането си. Така играта на отбора потръгна и атаките на мърсисайдци изведнъж изглеждаха много по-опасни.
В ‘68мата минута и двамата мениджъри прибегнаха до още смени, които промениха и формациите на тимовете им. Марк Хюз вкара в игра Глен Уилън на мястото на Джонатан Уолтърс. Така грънчарите се пренаредиха в 433. В халфовата линия застанаха Уилън, Камерън и Чарли Адам (който замени по-рано контузилия се Джо Алън), докато триото в атака се състоеше от Арнаутович-Бераиньо-Шакири.
За Ливърпул пък в игра влезе никога-не-контузващият-се Даниел Стъридж на мястото на Дивок Ориги. Така Ливърпул се пренареди в 343:
Ливърпул се пренареди в 343 след влизането на Стъридж.
Само няколко минутки след това падна и изравнителното попадение, дело на Филипе Коутиньо. Ливърпул продължи да е по-добрият отбор на терена и в ‘72та минута Роберто Фирмино направи обрата пълен с това:
След втория гол Ливърпул затвори срещата чудесно като продължи да контролира топката през по-големи периоди от време, пропускайки няколко шанса да реализира трети гол. Марк Хюз се опита да обърне развоя на мача 10тина минути преди края с още една смяна, която пренареди тима му в 4231, но грънчарите не успяха да създадат нищо опасно.. ако изключим един удар, който накара Симон Миньоле да направи спасяването на мача.
Заключение
Юрген Клоп заложи на 352 формацията, с която на няколко пъти експериментира по време на злополучната януарска серия от загуби на отбора. През първото полувреме обаче динамиката в халфовата линия на отбора му не позволи на мърсисайдци да организират каквито и да е опасни атаки и те бяха принудени да прибегнат до дълги топки. През второто полувреме германеца оправи това чрез смени и вътрешни размествания в отбора. След тези промени Ливърпул бе категорично по-добрия отбор на игрището и създаде множество опасни положения. Марк Хюз се опита на цели два пъти да обърне развоя на събитията като и двата пъти промени формацията на тима си, но нито един от експериментите му не сполучи и грънчарите загубиха с 2:1.
Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/
bendtnerfan 