Тен Хаг срещу вълците

Толкова отдавна не съм писал за блога, че имам чувството, че трябва да започна с поздрав.

Добре, покрихме формалностите.

Тази (футболна) година не успях да гледам много английски футбол. Всъщност най-вероятно е годината, в която съм гледал най-малко английски футбол в последната декада. Така се случи просто, работя твърде много (шефовете ако случайно прочетат това – вдигнете ми заплатата). А това е година, в която се случват доста интересни неща – Арсенал отново са истински отбор, Челси пък отново не са, Ливърпул се колебаят да-бъдеш-или-да-не-бъдеш, Тен Хаг дойде в Юнайтед и напрактика изгони бате Рони, който имплодира в топ интервю с топ палячото Пиърс Морган; Конте избухна в нещо което напомня монолога на Киелини “Its the history of the Tottenham” и се раздели с отбора (https://www.youtube.com/watch?v=qUhuIV-Nptw). Абе въобще прекалено много готини неща за да ги опиша сега.

Манчестър Юнайтед при Тен Хаг са ми много интересни. Обичам да гледам мачовете им. За съжаление съм изгледал прекалено малко от тях – може би ако се захвана да ги преброя ще са 8 или 9. Въпреки това при него е налице много отчетлив стил, който се набива агресивно в окото. Тук искам да изпозлвам мача от снощи срещу Уулвс за да покажа някои от типичните неща за отбора при 10Хаг.

Преди да започнем искам да изкарам една статистика. Тя не е съвсем актуална, защото я преписвам от източник към 22 април, но за 30те секунди които вложих в ресърча не намирам по-обновена такава, а нямам желание да смятам на ръка.

Юнайтед – точки спечелени срещу отборите от долната 10ка – 40 от 48 възможни

Юнайтед – точки спечелени като домакин срещу отборите от горната 10ка – 16 от 21 възможни

Юнайтед – точки спечелени като гост срещу отборите от горната 10ка – 3 от 21 възможни

Мисля, че заключението е доста лесно – Юнайтед са супер срещу по-слаби отбори, а успяват и да взимат точки вкъщи от силните. Стигне ли се обаче до гостуване на сериозен отбор – олелемайко. За мен това има много лесно обяснение – стилът футбол на Тен Хаг е много рисков. Има доста интересни и добри идеи, има и някои не-толкова-добри идеи (например когато изкара Бруно Фернандеш като сам опорен халф при изнасянето на топка под преса), но общото между едните и другите е… че са рискови. High risk = high reward е ситуацията. И рисковете най-често се отплащат когато имаш по-добрите футболисти от опонента. Ако обаче рискуваш на гости на силен отбор… ами доста вероятно е да се опариш, така да го кажем. И това и се случва. Дали Тен Хаг ще спре да си завира ръката в огъня? Като гледам най-вероятно не, човекът си мисли че има огнеупорни тухли за пръсти. Но това са добри новини за нас неутралните наблюдатели, които искат да гледат интересни мачове. ОК, стига толкова приказки, нека погледнем няколкото момента от мача. Подбрал съм ги специално, така че да са такива, които отразяват концепции във философията на Тен Хаг, а не да са просто случайни моменти от случаен мач. Разбира се, няма да разгледаме цялата философия на 10ХАГ, но поне една малка част.

Нека погледнем структурата на Юнайтед когато атакуват. Има най-грубо казано два варианта. Първият е нещо такова:

Виждаме няколко неща често при Юнайтед. Първо – “зад топката” остават само трима човека – двамата централни + един опорен халф (розово на чертежа). Другите два халфа се качват между линиите (черно на чертежа), а крилата влизат навътре (червените стрелки). Това оставя широчината за бековете – Люк Шоу и ЧастОтГлаватаНаБисака долу на кадъра.

ОК, попринцип понякога има и разлики – например Уан-Бисака ще влезе вътре, за да може да остане широко Антъни, който е по-силен един на един ако получи топката на фланга. Или пък още един халф ще слезе за малко да помогне с изнасянето, преди да се включи пак в атаката. Или пък често опорния слиза да направи “тройка” с двамата централни защитника при изнасянето. Но това е без значение, реално, тук говорим за идеите зад играта, няма чак толкова да задълбаваме в конкретиката.

Идеите са основно три – (1) Тен Хаг иска да има много хора между линиите в централни зони. Тук например има 5 човека (2 халфа + нападател + 2 крила). Това често принуждава опонента да се събере, да се сбие, да търси компактност в центъра във фаза защита.

Което пък (2) оставя пространства по фланговете – за хората които държат широчината за Тен Хаг.

Разбира се, футбол се играе с 11 човека и за да успее да комбинира горните две идеи (хем да има много хора между линиите, хем хора които държат широчина) то това означава, че някъде не стигат футболисти – зад топката. Тен Хаг обича да рискува като държи малко на брой хора зад топката. Само по себе си това е нож с две остриета, но както вече говорихме – треньорът на Юнайтед в предишен живот е бил гълтач на саби докато ходи по въже. Явно обаче си го е бивало в работата, защото за да балансира поне донякъде риска Тен Хаг има няколко метода. Един от тях е, че често се търси първо по-безопасният пас на фланга, използвайки “сбитият” към центъра защитен блок на опонента (ако вместо това опита пас между линиите, който е пресечен… следва контраатака срещу 3ма човека от Юнайтед, ОХ)

Тук вече се използват многото хора между линиите – те могат както да подкрепят човека на фланга с опции за комбинации, така и да атакуват наказателното поле:

Хората зад топката пък трябва по най-бързият начин да бутнат напред и да подкрепят атаката – това е ключово. Ако закъснеят и останат прекалено назад, дори изгубена топка в тази зона би била потенциално опасна контраатака.

(оставям на линка видео от цялата ситуация, за който иска да го види “в движение”)

И тук някъде идва големият талант на Тен Хаг – отборите му играят със страшен интензитет и голямо темпо. Което в случая включва бързото бутане напред на целия отбор и подсигуряването на атаката по този начин. Няма как да ви покажа на картинки движение, затова оставям кратък клип на който можете да го видите:

Нека погледнем още един пример, същият мач, дори не съм си играл да го търся кой знае колко. Просто за да ви убедя че не приказвам приказки, а става дума за търсена организация.

И разбира се краткото видео за да го видим в екшъна:

Можем да продължим доста, но вярвам че идеята вече е ясна. Тен Хаг поема доста рискове с разиграването си. Има някои предпазни мерки, че да ги минимизира (има още, освен споменатите), но накрая си остава една стратегия тип “рискуваме много за да спечелим много” която може да даде в резултат супер футбол с който да биеш Борнемут, но може и да паднеш 7-0 от Ливърпул на Анфилд. Каквото такова, човек трябва да живее с изборите си. За да сме напълно честни трябва задължително да споменем друг характерен за отборите на Тен Хаг елемент – страхотните бързи комбинации на тесни късо/тесни пространства от играчите му, които лъхат на тоталния футбол на Аякс. Можем да ги видим чудесно и при гола, който спечели на Юнайтед срещата (оставям видео долу, за който не е гледал мача). Безспорно тези атаки на Юнайтед са едни от най-красивите в първенството и хубавото им е, че освен комбинациите има и много директност от хората, които НЕ участват в тях – демек не е само красиво разцъкване, но има и скорост в атаката и се търси завършек. Тен Хаг е майстор да тренира такива неща и това е нещо директно пренесено от неговия Аякс:

Искам обаче да погледнем още един елемент от идеята рискуваме-за-да-рискуваме на Тен Хаг. Погледнахме един такъв с топката, нека видим и един без. А именно – пресата на Юнайтед. Която е същата като тази която Тен Хаг правеше в Аякс, същата като тази която Тен Хаг правеше и в Утрехт (не ме питайте откъде знам,ще ви затапя) и същата която Станимир Стоилов правеше в Левски (не се ебавам).

Идеята е грубо казано следната:

На горната картинка виждаме, че топката е в единия централен защитник на Вълците. Трите халфа на Юнайтед си намират трите халфа на опонента и играят с тях. Централният нападател (Марсиал) пресира топката, а крилото от далечната страна (в случая ще се падне Антони) отива на втория централен защитник за да спре играта с него. Идеята е да се “затвори” опонента от едната страна на игрището, без превъртане към другата. Там вече трябва да се търси агресия и спечелване на топката или принуждаване на противника да я изрита напред.

Разбира се, това оставя една очевидна слабост, а именно – напълно свободният бек на противника от далечната страна:

Идеята е, че дори топката да се играе към него с дълъг пас/копване ще има време бекът на Юнайтед да излезе да го бие, а зад него останалите трима от защитната четворка да сбият за баланс. Демек така:

Добре, това е теорията. Сега съм подготвил два примера – не са перфектни, но напомням че в момента работя само с моменти от последния мач на Юнайтед, а довечера имам резервация за кино.

Има две неща, които трябва да споменем – (1) за да се получи този тип преса е ключово да не се оставя опонента да направи “спокойно” паса към бека от далечната страна. Ако този пас все пак се играе, задължително трябва да е прибързан, пас даден под преса – така може да е неточен или дори да не бъде опитан. Следователно за да се получат нещата трябва много бягане от хората отпред. А и от хората отзад, защото ако пасът все пак бъде игран, това излизане на бека не е никак лесно, нито пък бързото сбиване на хората зад него. Въобще трябва много тичане. За късмет на Юнайтед – Тен Хаг е човек, който определено може да накара футболистите си да се скъсат от тичане (опа, подсказка защо нямаше абсолютно никакъв шанс Кристиано Роналдо да играе редовно за Тен Хаг). Така че тази преса се получава доста пъти.

Проблемът е, че…. няма как да се получава винаги. Всичко е изпипано на теория. На практика обаче понякога агресията отпред не е достатъчна, понякога бекът закъснява, понякога опонентът има техническите качества да изиграе обръщането достатъчно бързо, понякога е предварително подготвен (няма да влизаме в детайли тук) с тактически отговор че да си осигури паса достатъчно често. Въобще един милион неща, които главно произтичат от това, че Юнайтед просто не могат да изиграят толкова изискваща преса 100% от времето когато я опитват. Което отново се вписва в HIGH RISK HIGH REWARD майндсета на Тен Хаг. Ето все пак и двата обещани примера. В първият, да, ОК, имаме подхлъзване, но важното е че Антъни беше там и готов да се възполвза от него:

Ето го и вторият. Виждаме начертатана горе организация на пресата:

Виждаме и последвалото обръщане към свободния бек:

Пускаме, разбира се и видеото, за да го видим цялото нещо в движение:

И така затапваме днешният блог пост. Покрай Тен Хаг и Юнайтед има наистина още поне 10 интересни детайла. Но генерално всички се вписват в същата идеология. Един изключително интересен треньор, с интересни и рискови идеи… който изглежда няма никакво намерение да се промени и ще продължи докато или си разбие главата в стената или разбие стената. Ще видим кой кого. А дотогава със сигурност ще е интересно. И накрая един съвет – ако сте треньор, моля ви не опитвайте да копирате стила на Тен Хаг. Няма да можете. Или пък ако скоро имате мач срещу Локо Пловдив – давайте, много хубава идея е!

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Тактическата изненада на Гуардиола за Артета

Онзи ден на мача между Манчестър Сити и Арсенал имаше нещо много интересно – формацията на Сити. Усети се някъде около втора минута, когато си казах „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“ преди около трета минута да се поправя „не, всъщност играе десен бек“ и на четвърта да видя че „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“.

След мача и вчера последва голяма дискусия в туитер с каква точно система са играли Сити, като най-популярните тези бяха 3313 и 334. Аз попринцип не съм фен на такива сложни цифри и предпочитам по-простичките и традиционни формации като натам се говори за динамики в тях, а не за съвсем различни и нови неща като едно 334 например. За мен Манчестър Сити играха чисто и просто 442, както в защита, така и в атака. С една ротация в него. Това ще се опитам да обясня накратко. Само преди това искам да направя уточнението, че (1) гледах само първото полувреме на мача (след това пуснах Берое-ЦСКА) и е възможно втората част да е имало някакви промени и (2) не съм гледал запис на мача, само първите 5 минути колкото да си снимам снимките за текста. Така че ще говоря само за първото полувреме и само за тази конкретна част от него – системата на Ман.Сити.

Системата без топка

Ще започнем от тук, защото това е горе-долу единствения елемент, по който има консенсус. Сити се защитаваха на 442 като подредбата бе следната:

Защитна линия от Аке(ляв бек) – Диаз (ЦЗ) – Уокър (ЦЗ) – Кансело (десен бек).

Опорни халфове –Бернардо Силва и Родри. По фланговете отляво Фодън и отдясно Марез. В нападение – Стърлинг и Агуеро.

Тази част беше съвсем очевидна и няма нужда от много доказатели дето се вика на футболен жаргон. Затова и не се старах много да намеря добре изглеждащ момент за скрийншот, но този ще свърши работа да го илюстрираме :

С червено е обозначена защитната линия (Аке е излязъл малко по-напред да бие за първа топка тук), с черната линия са показани Бернардо и Родри. Очертани са крилата Фоден и Марез и със зелено – нападателите.

Системата с топка

Тук стигаме до истинската част – как тази подредба се променяше,когато Сити разиграват. Както вече казах в началото на текста, за мен формацията оставаше 442. Само че имаше едно вътрешно разместване в нея. То беше следното:

(1) Уокър (който игра като централен защитник) отиваше на позицията на десен бек

(2) Родри от позицията си на опорен халф се връщаше назад като втори централен защитник за да запълни дупката, оставена от Уокър

(3) Кансело от десния бек (където вече идва Уокър) влизаше в центъра на терена да запълни дупката от Родри

Това е цялата философия. Реално трима човека си сменят позициите, но  формацията остава 442.

Преди ротацията:

И резултатът:

Като разбира се оттам нататък имаше още 1-2 елемента в играта на Сити. Като например честите включвания на Кансело напред – той попринцип си е офанзивен бек и едва ли може да се очаква да играе ролята си в центъра на терена с позиционална дисциплина. Стърлинг и Агуеро (но най-вече Стърлинг) пък имаха свободата да се връщат назад в халфовата линия, като прибирането на Стърлинг добре се съчетаваше с включванията на Кансело.

Ето и две снимки от самия мач, които показват същата подредба. Първата е буквално от първото продължително разиграване на Сити в мача; на втората Сити са на път да забатачат малко нещата, но се вижда ясно подредбата:

Подредбата на Сити докато разиграват. Стрелките показват кой от кой квартал е дошъл. На картинката Стърлинг също се връща назад да поиска топката(червена стрелка).

Замалко да сгафят и да подарят топката на Арсенал, но всичко е добре когато свършва добре.

И те така. Това е моята интерпретация на сложната система, която Гуардиола ни предложи онзи ден. Остава въпросът единствено защо? Ясно е, че е рисково да си играеш на рулетка с това кой да застане централен защитник в различните моменти. Но беше нужен и премерен риск от страна на Гуардиола с цел да обърка и изненада Арсенал. И свърши работа – на артилеристите им отне доста време да се ориентират какво се случва на терена. Някой може да си каже „добре не го ли забелязват тия пичове сравнително бързо“, но отговорът е, че често е по-сложничко от това. Първо от гледната точка долу на терена нещата се виждат по-трудно; второ треньорите имат и други неща за които мислят и които следят в хода на мача; трето и четвърто дори да се усетят това е едно на ръка и съвсем друго е да го предадат на играчите в хода на полувремето. А и дори когато Арсенал успя да се ориентира какво горе-долу се случва, самото движение от ротациите на играчите на Сити внася хаос и отваря тънки моменти на дизорганизация в артилеристите. Като цяло доста хитър и доста рискован ход от Гуардиола, който обаче сработи… а както се казва – победителите не ги съдят. Mastermind

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Приключенията на Манчестър Юнайтед и Ливърпул

Вчера беше исторически ден за Висшата лига. Едва ли някой е станал в неделя сутрин, направил си е чашка кафе и е очаквал нещо да засенчи Берое – Локо Пловдив и после Етър – ЦСКА. Но ето, че се случи! Тотнъм опердаши Манчестър Юнайтед с 6-1, а малко по-късно всички фенове на Ливърпул, още подсмихващи се под мустак на загубата на вечния съперник, получиха звучен шамар с 7-2 от Астън Вила! Иска ми се не толкова да анализираме състоянието на двата клуба… за това съм говорил, още говоря и ще продължавам да говоря (Руси може да потвърди). Има и доказатели, има и свидетели. По-скоро ще погледнем как точно се стигна до тези два резултата.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД – ТОТНЪМ

Резултатът идва прекалено удобен за човек като мен, който е критикувал Солскяер още от самото му назначение. Аз, обаче, съм готин пич и няма да използвам резултата да си придам важност. Бих обобщил нещата така – загубата в голяма степен е заради индивидуални грешки на играчите. Катастрофалния резултат обаче е заради Солскяер.

Реално срещата приключи официално не в 90тата минута, а с червения картон за Марсиал. Така че логично е да я разделим на две точно с това събитие.

Гол от съблекалнята, дето се вика. Тъкмо преключих канала от Берое-Локо Пловдив и виждам как Бруно си намества топката за дузпа в 50тата секунда или нещо такова. После на повторенията се видя, че всичко е редовно – има си нарушение, не може да се спори по дузпата, ено на нула за Юнайтед.  

7 минути по-късно резултатът е 2-1 за Тотнъм. Като индивидуални грешки са виновника и за двете ситуации. При първия гол – комедия от грешки, каквато би накарала дори треньори от полупрофесионалния футбол да крещят обезумели по играчите си. Дори да примижим доста силно можем да оправдаем лошите опити за изчистване на Погба и Баи някакси. Това, което последва обаче… напълно необезпокоявания Хари Магуайър праща топката неадресирано и неадекватно нанякъде:

Люк Шоу се опитва да гардира??? топката в наказателното поле вместо да я изчисти? Или каквото там опитваше?

И през цялото това време Магуайър дърпа съобторника си и му разваля и без това крехкия баланс. Както написа един пичага в туитър – в цялата ситуация Магуайър се движеше както когато играеш видеоигри и ти насича и виждаш движенията отсечени като на комикс. Толкова дървено и сковано.

За следващия гол виждаме бързо изпълнение на фаул и Кейн извежда Сон сам срещу вратаря. Юнайтед просто заспаха групово в ситуацията, явно мислеха че ще получат от две до три предупреждения от съдията, писмено уведомление и ще мине и момичето по бански от „Сблъсък“ с Иван и Андрей да им каже преди да подновят играта.

В този момент резултата вече е 2-1 за Тотнъм и… Марсиал получава червен картон, защото се подаде на провокацията. Има два важни момента – първо, че при подготовката за изпълнение на корнер Ламела вкарва „приятелско лакетче“ във врата на Марсиал:

После Марсиал му отвърна с шамарче:

Последва директен червен за Марсиал и жълт за Ламела. Ситуацията определено е отворена към дискусии кое,какво,защо и как е правилно. Ще дам моя прочит без да имам претенции, че единствената истина на света. Просто така виждам аз нещата – аз съм съгласен с рефера. Нито за секунда не се съмнявам, че удара на Ламела е напълно нарочен, а не е „невинна борба за позиция“. Ламела си е просто такъв мръсник, който го е гледал през годините знае. Само че формално погледнато си е удар в борба за позиция – случва се постоянно. Марсиал отговаря на провокацията с леко шамарче. Реално погледнато шамара по себе си е нищо, повече е като маркиране тип „какво правиш бе“ отколкото нещо сериозно – не му е свалил бузата. Но отново, формално погледнато си е удар без топка (и тук вече го няма дори оправданието, че е било борба за позиция). Така че едното е провокация в борба за позиция, другото е удар без топка. Помогна много и това, че Ламела го изигра като опитен актьор, огледа се леко, сети се че трябва да падне и веднага се хвана за носа в агонизиращо сриване на тревата. Master of the dark arts. Наивно за Марисал, че се подведе по такава провокация – ако беше по-хитър и беше паднал той театрално на тревата вместо да отвръща можеше и да извади късмет и да успее той да изкара червен за противника. Ламела му влезе под кожата обаче. И тук някъде срещата приключи. Вече нямаше как Юнайтед да се върнат в мача.

Резултат 2-1, човек по-малко. Грозна ситуация, губиш почти сигурно. Но смея да твърдя, че при адекватно проведен мач до края не губиш с 6-1. Изоставаш само с един гол, затова логичното е да стегнеш защитата, да не пускаш повече попадения и да се надяваш да изненадаш на контра нещо. Поне 95% от случаите, когато отбор остане с човек по-малко на терена доиграва в 441. Солскяер обаче избра вместо това да опита с 432 и да излезе да се мъчи да спечели топката – с други думи опита с агресивен подход, вместо със защитен с човек по-малко. И това беше пълна катастрофа – играчите на Юнайтед изглеждаха объркани и неориентирани, никой не знаеше точно къде и какво трябва да прави. Останаха огромни пространства за Тотнъм, които не чакаха втора покана, а бутнаха още 2 гола до края на полувремето (и изпуснаха да отбележат още около 3). Това е атаката за един от головете на шпорите:

Свързал съм с червен цвят линиите на Юнайтед. Ако можем изобщо да ги наречем линии. Огромни пространства навсякъде по терена, никой не знае какво трябва да прави.

През второто полувреме видяхме, че Солскяер реши все пак да ограничи донякъде щетите и заигра по-консервативно и прибрано 441. Преди по-късно с влизането на Дони ван де Беек отново да довърши мача в 432.

Сега… напълно разбирам, че е нормално да загубиш мача при толкова ранен червен картон. Както и разбирам, че Солскяер не може да бъде държан (поне изцяло) отговорен за индивидуалните грешки на играчите му за първите 2 гола. Но пак мога уверено да твърдя, че това беше едно от най-лошите преставяния с човек по-малко, които си спомням да съм гледал. Юнайтед изглеждаха по-зле от Локомотив Пловдив, които доиграха с ДВАМА човека по-малко срещу Тотнъм. И това не го казвам за комедийния ефект, а съвсем сериозно. Тотнъм вкараха 6, но можеха спокойно да вкарат и двуцифрено число, ако имаха желанието да го направят. Просто организацията в защита на Юнайтед куца сериозно. И това е вече работа на Солскяер. Критиките ми към него винаги са били главно насочени към това,че не може да тренира разиграване и винаги ще му е трудно в огромен клуб като Юнайтед, който просто го изисква. Но и винаги съм му признавал някои добри неща, които направи за отбора – миналата година често говорех за по-доброто настроение, задружността в отбора и за сравнително добрата им защита. Горе-долу обаче когато влязоха Бруно и Погба в състава, качеството на играта в защита падна драстично. Серия голове и дузпи замазаха проблемите през миналия сезон, но през този си личат зловещо – дотук за 3 мача Юнайтед допусна 11 гола. Като към това добавяме, че и Брайтън удари 5 пъти гредата + още 2-3 звънкания от Палас/Тотнъм. Солскяер ще трябва много бързо да се заеме с този проблем и да върне защитата на нивото, на което беше през първия полусезон миналата година. Ако иска да остане още малко в клуба.

АСТЪН ВИЛА – ЛИВЪРПУЛ

Снощи след мача си писах с един приятел, който изпусна срещите да прекара време със семейството. Веднага му казах, че резултата на Вила е заслужен с оглед на играта. И той отговори нещо много мъдро – „то 7 гола незаслужено не може“. И се замислих колко е прав. Просто няма как да стане. Да, всички знаем, че във футбола винаги може да влезе случаен гол или дори два. Чат пат се е случвало и три да са. Но седем? Няма как, най-малкото въпросният отбор е бил там, пред вратата, в наказателното, че да ги предизвика. Просто Вила изиграха феноменален мач, в който лъснаха проблемите в защита на Ливърпул.

Говорил съм го и в края на миналия сезон и лятото и буквално преди седмица. Ливърпул има един голям проблем в защита – мърсисайдци държат прекалено високо линията на защитата си (думата неслучайно е болдната, хубаво е да е висока, кофти е да е прекалено висока). И в същото време не оказват натиск на противниковия играч с топката. Рецепта за катастрофи. Размина им се доста пъти след подновяването на коронавируса миналата година, но  тогава реално беше и без значение – Ливърпул вече бяха шампиони и не играеха в евротурнирите. Предполагах, че е възможно да е точно това – образно казано „махмурлук‘ от опияняването на спечелената титла и подценяване на този елемент от играта. Но продължава и тази година – виждаше се ясно в мачовете срещу Лийдс, Челси и Арсенал преди това. В някои от тях им създаде проблеми, в други не – но предпоставката за проблеми по тази линия беше там във всички мачове и всеки, който внимава достатъчно можеше да я види.

Очевидно това число е включвало и треньорския екип на Вила, защото те базираха в голяма степен играта си в мача точно на това. Каза си го в прав текст и самия Оли Уоткинс (автора на хеттрика) в интервю след мача – „We saw how high they play and we wanted to get behind them. We fancied ourselves.”

Така, че е излишно натам да анализираме какво и защо, при положение че стана толкова очевидно за всички. Можем само да приложим няколко примера за да сме изчерпателни и шарени.

малко размазан кадър, но преди това оператора блееше. прощавайте.

лошо докосване от Баркли да отиде встрани от вратата и си затвори ъгъла.

извеждащ пас

сам срещу вратаря

извеждащ пас

сам срещу вратаря

Понякога дори по два пъти в една и съща атака! Като например тук:

пас встрани вместо централно този път

и след това се извежда човек.

гредата спасява гола

Това са само част от моментите, не съм гледал мача втори път. Просто нащраках на случайни моменти във видеото за 15тина минути докато намеря достатъчно да извадя – не беше трудно. И все пак съм гледал да извадя ситуации, които завършват поне с удар към вратата. Защото имаше и много такива, които бяха опасни и са дори потенциално голови, но просто го нямаше извеждащия пас, като например в този абсурд от долния кадър:

Мисля, че е очевидно, че високата линия на защитата на Ливърпул е проблем. Не беше обаче единственият им проблем в срещата, нека не се фокусираме само върху това. Имаше изобилие от индивидуални грешки, нека не ги посочваме една по една сега. Както и самите смени на Клоп бяха ужасяващи и всяка следваща стежняваше положението, вместо да помага. Но интересното за мен е не това. Интересното за мен е отборната (и треньорска) надменност при държането на толкова висока линия на отбраната без подходящата за нея преса върху топката. Определено това е нещо, което трябва да се адресира. Ливърпул едва ли ще получи пак 7 гола през този сезон, но пък ако не оправи тези неточности, то доста отбори ще докарат главоболия на мърсисайдци. Особено след като Астън Вила демонстрираха нагледно ЗАЩО трябва да се фокусира тази слабост.

Колкото и странно да звучи след такава катастрофална загуба обаче – не всичко е толкова страшно. Стига Клоп и играчите да покажат достатъчно скромност, да осъзнаят и анализират грешката си, би трябвало да успеят да я отстранят сравнително лесно. Все пак е нещо, което Ливърпул вече правеше успешно доста дълго време преди титлата да вирне носовете им в облаците. А и като познаваме манталитета на мърсисайдци, които са един отбор от горделиви копелета, нищо чудно вече да нямат търпение да си „отмъстят“ за погромната загуба и да запретнат здраво ръкави.

Старта на ВЛ през бендтнерпризмата

Сметнах го и съм изгледал точно 80% от всички мачове във ВЛ тази година. Останалите се засичаха с дербита на efbet лига. Рано е за генерални изводи, но не е рано да нахвърлям малко общи впечатления. Отново нямам достъп до никакво видео, което е жалко защото има доста неща, които биха изглеждали по-убедително и по-шаренко нагледно, но човек работи с това, с което работи. И за съжаление не трябва да съжалява.

Почваме с големите – Сити и Ливърпул. Ясно е, дори на този ранен етап, че битката на върха ще е между тях. Миналата година преди сезона дадох предимство на гражданите и сбърках зловещо по редица причини. Тази година ще го дам на мърсисайдци, главно заради трансферите на МАНЧЕСТЪР СИТИ. Миналата година се оформи нещо като анти-Сити шаблон. Много отбори измъкнаха точки от тях като просто стояха прибрани и компактно в защита и удряха на контри. Това, разбира се, не е никаква новост и беше опитвано многократно (и неуспешно) и в двете години преди това, когато пеповото Сити мачкаше. Разликата дойде главно в персонала отзад за мен – стана нещо като малка смяна на поколенията, предаване на щафетата, и хората отзад вече не даваха достатъчно добра реакция след загуба на топката. И така контрите станаха по-болезнени. Писал съм  специално текст по тази тема, малко по-назад в блога, така че няма да се спирам за дълго. Така тази година пред Гуардиола стояха две задачи.  (1) Да намери точните хора за тази контрапреса и (2) да си намери нападател, защото Агуеро изглежда попривършил, а Жезуз макар и полезен работяга не вкарва достатъчно голове. Струва ми се, че прекалено много усилия отидоха в посока да се измъкне Меси от Барса през лятото и когато това не стана нещата на трансферния прозорец се скофтиха. Взеха се някакви хора, не съм напълно убеден че те са лекарството за Сити, но нека видим в хода на сезона . В първия мач на гражданите (срещу Уулвс) всичко беше идеално (особено първото полувреме) много агресия, бързо спечелени топки, никакви шансове за вълците. Но пък през второто полувреме, както и на мача с Лестър се появиха проблеми и започваме отново да се питаме дали двойка опорни от РодриL и 35-годишен Фернандиньо пред Гарсия/Аке ще им свърши работа. Сигурно ще има промени по-натам в сезона, но ще е приоритет да се реши този проблем преди да изпуснат прекалено много точки.

Така… ЛИВЪРПУЛ. Големите фаворити, няма да се спираме за дълго. Разнообразен тим, който може да те удари по много начини. Пълен със суперзвезди на индивидуално ниво. Играта им си е в основни същата поне трета година и е говорена и анализирана многократно. Силно трансферно лято – пристигна резервен ляв бек; дойде топ разиграващ халф в лицето на Тиаго; най-накрая дойде четвърти адекватен офанзивен човек Диего Жота (въпреки че е доста странно как решиха че 50м за Вернер са много, но 40м за Жота не са…ама айди няма нищо); тръгна си Деян Ловрен. Все хубави неща, като единствен кусур можем да търсим, че не дойде нов ЦЗ при положение, че и Матип и Гомез са доста чупливи, а последният беше и скандален за едно поне 4 месеца от миналия сезон.

Ако все пак трябва да потърсим нещо, което може да им изяде главата в тази надпревара то ще е тактическо. Много пъти е говорено колко е готино да ти е висока линията на защитата, особено когато си добър колкото Ливърпул в пресата. Само че още от края на миналия сезон Клоп малко прекалява в тази насока и бутна линията на защитата няколко метра по-високо, отколкото е практично и разумно… без да извлича по-нататъчни плюсове от тези няколко допълнителни метра, а напротив – само минуси. На моменти линията на мърсисайдци е адски абсурдна и то без достатъчно натиск върху опонента, който владее топката. Видяхме го срещу Лийдс (които използваха това много добре и отбелязаха 3 гола), видяхме го преди червения картон срещу Челси (когато Вернер цяло полувреме правеше страхотни спринтове, но нямаше кой да му хвърли топката над защитата, защото Канте и Ковачич не им е това силата), видяхме го и срещу Арсенал – през първото полувреме когато едно лошо овладяване не позволи на М-Найлс да играе 1 на 1 с Алисон, видяхме го на два пъти и второто с Лаказет (единия път засада, ама айде).

Ето картинка от второто излизане на Лаказет сам срещу Алисон. Никой не притиска Себайос (човека с топка) и линията е абсурдно и ненужно висока. Арсенал нямат играчи между халфовете и защитниците, че да има нужда от такова сбиване, а дори да имаха едни 5-6 метра дърпане назад на защитниците ще направи значително по-труден извеждащия пас + ще държи достатъчна комактност и за евентуални противници между линиите. Накратко високата линия = готино нещо. Прекалено и ненужно високата линия = тъпо нещо. Да видим дали Клоп ще поправи тази грешка по-натам през сезона.

Стига толкова на върха, да идем на другия връх – долния връх. Нека го кажем така – ако бях част от клуб от ВЛ, който си е там от миналата година, бих бил много спокоен, знаейки че този сезон ще трябва да сме по-добри само от ЕДИН друг отбор за да не изпаднем. Защото ФУЛЪМ и УЕСТ БРОМИЧ ще си се върнат веднага в Чемпиъншип. Двата клуба са пуснали съответно 10 и 11 гола за по 3 срещи всеки. И защитите им наистина изглеждат толкова зле. Същевременно не предлагат и нищо кой знае колко вълнуващо в атака (знам, че УБА вкараха 3 на Челси, мерси). Просто сигурна рецепта за изпадане. Евентуална смяна на мениджърите рано през сезона би могла и да спаси някой от тях, но към момента нещата изглеждат от черни по-черни.

Третият новак, ЛИЙДС, влезе като топ фаворит в дивизията и даже четох доста прогнози за светкавична атака на топ 10, че и дори топ 6. Не го виждам честно казано, Биелса е създал изключително готин, интересен, приятен и атрактивен за гледане отбор, но в  същото време и непрактичен. Или поне непрактичен в защита. Колкото са интересни лийдсовци, толкова са и наивни в защита. Показва го и головата им разлика от 8-7. Въпреки 6-те точки към момента не ги виждам по челните позиции. Обикновено с толкова лоша отбрана и оцеляването е трудно, така че нещо в долната част на таблицата от мен като прогноза. Но пък ми се иска да похваля Патрик Бамфорд – не го бях гледал преди, прави ми страхотно впечатление. Няма някакви открояващи се физически характеристики, но пък движението му без топка е топ класа. И е евтин във фентъзито – нападайте, сигурни точки.

ДОБРО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ми направиха още отборите на Кристъл Палас, Брайтън, Евертън и Лестър.

При „кристалния дворец“ дядо Рой е направил тактическа промяна спрямо миналата година – тогава игра 451, сега е минал на 442. Типично в негов стил играта в защита и при тази система е страхотна и Палас могат да легнат спокойно на тази организация и да играят на контри. Като с двама нападатели и две бързи, устойчиви на преса крила би трябвало и те да им се получават добре. Подсилени са и точно на тези позиции през лятото – дойде крилото Езе, който не съм гледал много но има много добра репутация. Дойде и Миши Бачуай, от който се очаква евентуално да измести Аю(МНОГО дефанзивна работа, но нула голов усет) като партньор на Заха в атака. Шлуп и Таунзенд пък също са чудесни опции за дефанзивни крила, които се трепят в защита и после измъкват топката за контри. Ходжсън изглежда за пореден път ще направи нужното за да оцелее, че и да завърши на съвсем прилично място близо до средата на таблицата. Аплодисменти за старото куче.

Брайтън продължават прогреса си при Греъм Потър, който бързо става един от любимите ми мениджъри в дивизията с чудесното намиране на баланс между атакуващ футбол и обръщане на достатъчно внимание на играта в защита. Работи с доста лимитиран състав, но и показва много интересни неща. В първия кръг беше минимум равностоен на Челси (не достигна класа на офанзивните футболисти), след това победи с 3-0 Нюкасъл и надигра зловещо Манчестър Юнайтед да загуби с 3-2 след като удари ПЕТ греди в мача.

Евертън  и Лестър изглежда са свършили добра работа на трансферния пазар. Там не говорим толкова за нещо кой знае колко революционно, колкото просто за стабилна игра с доста добри футболисти. Карлето успя да привлече топ плеймейкър в лицето на Хамес Родригес и използва интересен прочит на 433, в което бековете са много офанзивни, а тройката халфове (Гомес + 2 нови страхотни попълнения – топ разиграващия опорен халф Алан и енергичния Дукуре от Уотфорд) стои по-назад и дава стабилност. Нещо като Ливърпул, само че без ротациите. Формация, която поне за момента изненадва достатъчно противниците им,че да не знаят как да противодействат. Лестър пък след проблемите с липсата на широчина миналата година изглежда удариха джакпота на бековете с Кастене или както там се пише новият им човек от Аталанта. Варди пък продължава да е все същия хищник, врял и кипял с хитрости от дългите години по долните дивизии.

ЛОШО ВПЕЧАТЛЕНИЕ пък засега направиха Манчестър Юнайтед, Челси, Нюкасъл.

Манчестър Юнайтед продължават проблемите си от миналата година – Солскяер не може да тренира притежание на топката. Лошото е, че тази година и защитата (имам предвид на отборно ниво) може би няма да изглежда толкова добре колкото миналата заради присъствието на Бруно и Погба, които не вършат много работа в тази фаза на играта. Хубавото е, че Юнайтед продължават да замерят проблемите с индивидуална класа в предни позиции, което попринцип е един чудесен начин да замаскираш всякакви проблеми. Видя се и в мача срещу Брайтън – няма значение, че цял мач те мачкат, при положение че отпред Рашфорд ще дриблира през 4 човека и ще забие гол от нищото. Към класата в предни позиции бе добавена холандската сензация Дони ван де Беек, който освен елитно име е и елитен играч. Още май се подшушва това и онова и за Санчо. Ще е интересно да видим доколко плашещата им класа в предни позиции ще успее да компенсира проблемите на отборно ниво.

При Челси ситуацията е малко различна, защото (1) те направиха наистина много трансфери накуп и (2) дори още не са имали шанс да разчитат на всички от тях. Затова въпреки слабите мачове дотук ще е хубаво да изчакаме с критиката. И все пак ще си позволя само това – нямам идея как някакси най-слабият централен защитник в отбора, Кристенсен, продължава да играе всяка минута. ФРАНК?????

Нюкасъл изглеждат просто ужасяващо. Мъчно ми е да пиша строго по тази тема, тъй като имам доста приятели, които са фенове на този иначе така симпатичен клуб. Но Стив Брус просто не е кой знае колко добър мениджър. Ако нещата му се получат, пооправи настроението в клуба, вкара малко работна етика и късмета го покрие ще стане като миналата година – ранно спасение. Когато обаче ефекта от мотивационните му умения попресъхне и няма и късмет, който да го покрие… виждаме един отбор, който иска да играе на контраатака, но е доста зле организиран в защита. Кофти комбинация. По-лоша от организацията на Нюкасъл в 541 е само… организацията на Нюкасъл в 442. Тъжно, че се случва и в период, когато поне има някакви що-годе адекватни нови попълнения. И след поредната сага около собствеността.

Наясно съм, че не съм покрил всички отбори от първенството и със сигурност ще останат разочаровани фенове (особено на Арсенал и Тотнъм), но ще има време да си поговорим за всички по-натам. Дотук покрих само тези, които ми направиха най-силно впечатление – и добро и лошо, за да е честно. Няма как да не завърша с една от най-горещите теми обаче. Милионите дузпи. За мен правилото за ръката преди беше по-добро, отколкото е в момента. Някакси е по-добре да седим и да спорим дали има умисъл или няма умисъл, отколкото да свирим всяка ръка като дузпа. Глупаво е и против естествената динамика на движенията на тялото. Може би ще е по-добре нападателите да почнат да целят нарочно защитниците в ръцете, щом всеки път ще се награждава с 0,76 от гол.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Анализ на сезона във ВЛ извън топ 6

Кратък анализ на Арсенал-Уулвс

Какво се случва с Астън Вила?

Седнал съм и гледам януарския мач между Астън Вила и Брайтън. Не искам да чувам никакви критики към избора ми, защото алтернативата е беларуски футбол (една позитивна новина – бг футболът е по-добър от този на браточките).

Кратка анатомия на една защита

За Шефилд Юнайтед се говори доста в последно време. Те са симпатяги, които току що се качиха във Висшата лига и въпреки това държат стабилно класиране в дебютния си сезон. Седма позиция с 43 точки. С две по-малко от Ман Юнайтед и с 2-3 повече от Тотнъм и Арсенал. Ебати пичовете.

Мениджър им е Крис Уайлдър и ако не се сещате как точно изглежда няма проблем, ето го отдолу

размишления за ливърпул,юнайтед и реал

През изминалия уикенд изгледах голямо количество футбол. Общо осем срещи. И ми се иска ми се да кажа по няколко думи за няколко неща, които ми направиха впечатление. Спрях се на три теми. Като най-много време ще отделим на първата, тъй като е най-нашумялата.

Ливърпул – Ман Юнайтед; кратък анализ

Срещата, за която ще става дума е Ливърпул-Юнайтед. Иска ми се да разгледам някои основни аспекти от двубоя, без да влизаме много в конкретика или хронологичност.