Важно!

Tази секция е посветена на един от най-важните текстове, които ще прочетете  в блога (и не само). Темата му е футболната статистика. Тъй като не искам да се изгуби под по-нови публикации, винаги ще имате възможноста да го намерите тук.

brad-pitt-moneyball

Социалните мрежи винаги са били предпочитана платформа за футболни спорове. Все пак малко места предлагат уникалната възможност да напсуваш много хора толкова бързо и лесно. Всичко това е част от чара заобикалящ играта.Освен това новите технологии веднъж завинаги ни разделиха със следенето на резултати по телетекста. Доведоха в животите ни свещените лайвскор приложения и изведнъж на вниманието ни се откриха куп нови и вълнуващи детайли за играта, недостъпни само допреди няколко години. Новите приложения ни срещнаха с общодостъпната статистика. Всички се превърнахме в Брад Пит от Moneyball.

Статистиката е ОК. Статистиката е готина. Грешно използваната статистика обаче не е нито ОК, нито готина. 99% от използваната такава в медиите и социалните мрежи е без контекст и по-скоро заблуждаваща, отколкото полезна. Нека разгледаме няколко от най-популярните видове данни за играта и защо всъщност не струват:

Процент притежание на топката (possession)– Въпреки, че се съмнявам все още да има хора, които го вярват.. притежанието на топката НЕ влияе на изхода от мача. Във футбола има много начини да се подходи към дадена среща. Една част от тях включват солидно разиграване на топката, други – не. Сравнително често срещано е обаче отборът с 70% притежание на топката да не създаде нищо опасно, а пък контраатакуващия тим да има 2-3 опасни ситуации. Следователно от този показател не можем да вадим заключения за по-добрия отбор в срещата.

Брой удари (shots/shots on target)– Няма значение кой колко удара е имал. Има значение какви са били те. Пример – Уиган има 5 шута от 30 метра, Челси – 2 шута от точката за дузпата. Първият отбор изглежда много по-добре според тази статистика (5 шута срещу само 2). Въпреки това другият тим е имал по-добрите положения в мача.  Същото важи и за брой точни удари.

Брой/процент пасове напред (forward passes)– Разпространеното мнение е, че да подаваш напред винаги е хубаво. Следователно всеки, който подава често напред е добър играч. Да, ама не. Пасът напред не винаги е правилната опция. Освен това ВСЕКИ пас, който е напред попада тук.. дори да е към човек на 2 метра пред теб – независимо от факта, че може би има 4 или 5 по-адекватни опции за пас в същия момент. Освен това някои позиции автоматично получават „бонус“ в тази статистика – например дефанзивните халфове. Често зад дефанзивния халф има само 3ма човека – двамата централни защитници и вратаря. Е, ако Хендерсън* подаде на някой от останалите 7 човека пасът ще е бил напред.. но означава ли това, че е преродения Пирло?

*просто случаен пример, не ме изяждайте, фенове на Ливърпул.

Пробягана дистанция (Distance covered) – личният ми фаворит. Никъде никой не е успял да докаже каквато и да е връзка между това колко си тичал и това как си играл. Рос Баркли например се скъсва от тичане и в резултат често е извън позиция.. след което следват лоши неща. В контраст футболист като Андреа Пирло почти никога не спринтира – но почти винаги е на правилната позиция и е много по-полезен за отбора си. Ако поради някаква причина ви интересува кой се е изпотил повече в мача, разбира се, погледнете тази статистика.. но знайте, че тя няма никакво отражение върху представянето.

„Всеки треньор говори за движение.. за много тичане. Аз казвам „не тичай толкова много“. Футболът е игра, която играеш с мозъкът си. Трябва да си на правилното място в правилния момент. Не прекалено рано, не прекалено късно.“ – Йохан Кройф

Спечелени единоборства (tackles) – Грешно е мнението, че футболист който прави много шпагати е добър футболист. Много често футболист, който прави много шпагати.. е просто футболист, който е бил извън позиция (или преодолян) преди малко. По принцип можеш да изиграеш чудесен мач като защитник.. и в същото време да не спечелиш нито едно единоборство. Просто, защото не ти се е наложило. Отново – статистика без никакво отношение към представянето в мача.

„Ако ми се наложи да правя шпагат.. значи вече съм направил грешка“ – Паоло Малдини

Създадени възможности за гол (chances created) – Начинът на измерване на тази статистика всъщност е елементарен. Гледа се кой е подал топката на футболист, който после е отправил шут към противниковата врата. Отново се връщаме на статистиката с шутовете – няма значение колко са шутовете, а от къде са били. Ако Милнър подаде топката на 2 метра встрани до Коутиньо, който се изцепи от 30 метра в трибуните… то Милнър ще получи същия брой chances created като Йозил, който е направил извънземна асистенция към Жиру в наказателното.

Голове – много често виждаме из медиите сравнения между двама нападатели. Еди кой си имал 12 гола този сезон, докато друг имал 8. ОК, но тези цифри не значат нищо без контекст. Може би единият е вкарал 5 гола от дузпи, докато другият нито 1? Може би единият е играл 10 мача, докато другият само 5? Правилната форма при такова сравнение би била NPG90 (non-penalty goals per 90 minutes). Тук се изключват всички голове от дузпи и общият брой голове се разделя на играните минути. Накрая можем да видим че единият футболист вкарва 0,7 гола за 90 минути, а другият – 0,5. Вече имаме много по-обективен критерий за сравнение между двамата.

Дълги пасове (long balls) – Като чуем дълги пасове си представяме как Уест Бром изсипва топката към 8те си двуметрови футболисти в противниковото наказателно. Съответно когато прочетем, че отбор е играл с повече „дълги пасове“ от друг.. заключваме, че са дървари. Проблемът обаче е с методиката на изготвяне на тази статистика. Всеки пас по-дълъг от Х  (да импровизираме – 15 метра) е дълъг пас. Няма значение дали е бил по въздух или по земя. Няма значение дали не е бил диагонален извеждащ пас. Няма значение в коя част на игрището е бил. Просто е дълъг пас. Следователно не можем да извадим никакво заключение за атакуващата стратегия на тимовете от тук.

Популярните в момента „карти със средните позиции на играчите“ (average player position maps) – ако още не сте виждали такава, скоро ще  видите. Това представляват карти къедето са сложени точки на позициите, на които се предполага че са се намирали най-често играчите. Има два начина да се изготви такава карта – единият е да се изпозлват местата, където дадения футболист е играл с топката. Вторият е да се използват позициите им по време на целия мач – независимо дали отборът им атакува или се защитава. И двата метода обаче не отчитат редица тактически фактори. Пример – ако по средата на полувремето лявото крило и дясното крило си сменят местата.. на финалната карта ще изглежда, че и двамата са играли в центъра на игрището и тн. Макар все пак да имат приложение, много често изводите от тези карти са неправилни и ненадеждни без допълнителна информация.

Един от най-големите проблеми на публично достъпната статистика е, че е почти изцяло базирана на действията с топката.. въпреки, че повечето неща във футбола се случват без нея.

„По време на мач.. даден футболист играе с топката средно около 3 минути. Затова най-важното нещо е какво правиш през останалите 87 минути.. докато нямаш топката. Това определя дали си добър футболист или не“ – Йохан Кройф

Време е да споменем и нещо друго. Статистиката определено Е изключително полезна. Проблемът обаче е, че широкоразпространената такава.. често не е полезна. Много от топ отборите във Висшата лига (и не само) си имат цели екипи от статистици, които постоянно намират нови формули за изчисляване на всъщност обективни и полезни данни. Проблемът обаче е, че 90% от тези неща не са достъпни за хората извън клубовете. Разбира се, това  е разбираемо – всеки, който разполага с потенциално предимство, не иска да го разкрива пред конкуренцията. Една малка част от тези „напреднали статистики“ обаче Е публично достъпна. Дума за тях обаче ще стане в следващ текст…

Дотогава – не спорете, използвайки празна статистика без контекст. А ако опонентът ви го прави – просто го препратете към тази статия JI

ЧАСТ ВТОРА 

Ако текстът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/