Анализ на едно 3-3

Разочарован съм от мача снощи, защото очаквах да е интересен. Не ме интересува, че свърши 3-3 с късна драма, защото в мачовете на мен са ми интересни не резултатите, а играта. И останах разочарован от предложеното от двата отбора. Евертън излязоха тотално неподготвени за мача и цяло първо полувреме нямаха никаква идея как да играят формацията си – второто последва смяна към по-стандартна тактика и заиграха ОК, което в контраст с представянето им от преди това изглеждаше направо като фурор. Юнайтед пък излязоха неподготвени втората част, получиха два бързи гола преди да се сетят, че мачът не е свършил и след това бяха по-скоро хаотични до финалните минути, когато допуснаха абсурдно изравняване. Не мога да ги похваля много и за играта им през първата част предвид това срещу колко неподготвен отбор излязоха. Сещам се за онзи стар лаф „нито един от двата отбора не заслужаваше да спечели“ и си мисля, че е идеален за случая.

Да започнем с Евертън. Това беше стартовия им състав:

Подредбата е в така наречения диамант за англичани/ромб за българи. Това е система с много отчетливи плюсове и също толкова отчетливи минуси. Идеална е да излезеш на висока преса с нея, защото имаш много хора централно, които могат едновременно да бият агресивно централните защитници на опонента и да затварят центъра. Нещо такова:

Като свободния бек на червените трябва да бъде затворен или от близкия вътрешен халф (черно) или от близкия бек (синьо) – в зависимост от ситуацията и предпочитанията.

Евертън вместо този стандартен прочит на ромба обаче предпочетоха друг вариант, който не проработи.

Типичният начин, по който би се изиграл диамант е например следния:

Нападателите Калверт-Люин и Ричарлисон биха пресирали двамата централни защитници. Хамес е добре позициониран в центъра да затваря опцията там. И може би близкият вътрешен халф (Гомес) би отишъл в зоната на бека в долния ъгъл на снимката (да, знам, че това там е Мактомини, а не бека, но реално той е влязъл на неговата позиция така че няма значение).

Вместо това обаче Евертън по много странен начин беше решил да остави тримата си офанзивни футболисти без подкрепа от халфовете в опитите им за преса:

В този вариант Ричарлисон е в много кофти позиция, в която трябва сам да поркие двама противникови играчи, което естествено няма как да направи. Така футболист на Юнайтед получава доста време и свобода с топката в крака… което е общо взето дефиницията на неуспешна преса.

На Евертън не им липсваше желание в тези първи няколко минути да опитат да пресират, но пък им липсваше координация и ролите не бяха изчистени. Това доведе до неумение да се пресира. Когато Юнайтед се измъкне няколко пъти от пресата просто виждаш, че не работи и прибираш назад. И тук стигаме до следващия проблем на Евертън в мача – Ако не пресираш високо, не можеш да играеш ромб в защита. Причината е елементарна и вече я загатнахме в началото – всички халфове и нападатели са скупчени в центъра. Което е готино за преса, но когато трябва да се защитаваш на среден блок… няма как да стане. Просто нямаш хора с които да защитиш тези пространства (в червено на снимката):

Затова повечето отбори, които пресират с ромб, после се прибират на 442 в защита като обикновено 10кята на отбора се прибира в халфовата линия – или като опорен халф(синята стрелка) или като крило(червената стрелка). В зависимост от качествата на играча:

Така имаш халфова линия от 4 човека, която може да покрие цялата широчина на терена в защита. Само че Евертън отново решиха да са креативни тук и вместо да приберат на 442, те… оставаха подредени на ромб в защита. И имаха огромни проблеми с пространствата до тъчлиниите, за които говорихме малко по-рано.

Eто едно видео, което перфектно го илюстрира – огромното свободно пространство, в което Уан-Бисака получава топката вдясно е очевидно и само неточният му пас после спасява Евертън от опасна ситуация.

Погба прави спринт в празното пространство, който гонещия го Хамес няма шанс да последва. Гомес (близкия вътрешен халф) е излязъл да посрещне Уан-Бисака малко пред наказателното, а Дейвис (опорния халф) е решил да остане и прибере пред защитата. Абсолютно никой не може да си позволи да покрие Погба в момента и само неточния пас спасява много опасна ситуация пред вратата на Евертън. Това е проблем на формацията – не става дума за човек, който не си е свършил работата добре. Става дума за липсата на човек, който може да се справи с този тип опасности. Липсва един човек в центъра на терена (три халфа, вместо четири). Някой може да се поспори, че Дейвис вместо да прибира пред защитата е трябвало да отиде да покрие въпросния спринт, но това всъщност не е добра идея както ще видим при двата гола след малко.

Можем да продължим много с такива моменти от цялото първо полувреме, но наистина няма смисъл. Вярвам, че идеята вече е предадена. Затова искам да скочим директно на двете попадения, които Евертън допусна – две почти идентични ситуации през 20 минути една от друга.

Ето го първото попадение:

Виждаме отново тази подредба – защитната четворка с три халфа пред тях. Недостатъчен брой хора да се справят със ситуацията. Не може срещу отбор с  класата на Юнайтед да се защитаваш с 7 души.

Виждаме, че нещата много бързо се скофтят.

Близкият халф на Евертън (Гомез) е първият, който отива да проследи спринт на човек от Юнайтед. Това оставя Уан Бисака съвсем свободен, ако Рашфорд беше решил да играе с него, вместо да пуска топка по тъча.

Вместо това Бисака решава да заходи от вътрешната страна, което увлича и Дейвис и бека на Евертън и…. оставя около километър празно пространство за Рашфорд.

За играч като него не е проблем да качи топката на главата на Кавани когато има 3 секунди и 6 свободни километра да обработи топката

Ето го и второто попадение.

Все едно гледаме повторение на ситуацията отпреди 20 минути, отново виждаме спринт на играч на Юнайтед, покриване на спринта от халф на Евертън и свободно пространство пред наказателното като за малка къщичка. Единствените разлики в двете положения са че този път това беше Бруно, а не Рашфорд.. и че вместо да центрира, стреля директно.

Финални думи – знам, че е изкушаващо за някой да си каже, че просто Юнайтед са били много добри с движенията си около наказателното поле и е хубаво да похвалим тях, вместо така да критикуваме Евертън, но…. не съм сългасен. Не можеш, просто не можеш да се защитаваш с 7 човека в мач от Висшата Лига. А точно това опита да прави Евертън. Пресата им не работеше; опитаха да се защитават едва със 7 човека и накрая никой от халфовете им не знаеше какво точно трябва да прави в защита. Просто необяснимо и дори срамно за отбор от Висшата Лига и то такъв воден от име като Карло Анчелоти. Точно заради това представяне не мога да си позволя да похваля Юнайтед – просто не е трудно да играеш срещу толкова зле организиран отбор. През втората част, когато Евертън се върна към по-стандартно 442 в защита (все още далеч от перфектно изиграно, но все пак по-добре от опита им с ромба) видяхме веднага как Юнайтед се огънаха и се стигна до 3-3. С  две думи… мач, който никой не заслужаваше да спечели.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s