Тактическата изненада на Гуардиола за Артета

Онзи ден на мача между Манчестър Сити и Арсенал имаше нещо много интересно – формацията на Сити. Усети се някъде около втора минута, когато си казах „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“ преди около трета минута да се поправя „не, всъщност играе десен бек“ и на четвърта да видя че „я виж ти, Кайл Уокър играе централен защитник“.

След мача и вчера последва голяма дискусия в туитер с каква точно система са играли Сити, като най-популярните тези бяха 3313 и 334. Аз попринцип не съм фен на такива сложни цифри и предпочитам по-простичките и традиционни формации като натам се говори за динамики в тях, а не за съвсем различни и нови неща като едно 334 например. За мен Манчестър Сити играха чисто и просто 442, както в защита, така и в атака. С една ротация в него. Това ще се опитам да обясня накратко. Само преди това искам да направя уточнението, че (1) гледах само първото полувреме на мача (след това пуснах Берое-ЦСКА) и е възможно втората част да е имало някакви промени и (2) не съм гледал запис на мача, само първите 5 минути колкото да си снимам снимките за текста. Така че ще говоря само за първото полувреме и само за тази конкретна част от него – системата на Ман.Сити.

Системата без топка

Ще започнем от тук, защото това е горе-долу единствения елемент, по който има консенсус. Сити се защитаваха на 442 като подредбата бе следната:

Защитна линия от Аке(ляв бек) – Диаз (ЦЗ) – Уокър (ЦЗ) – Кансело (десен бек).

Опорни халфове –Бернардо Силва и Родри. По фланговете отляво Фодън и отдясно Марез. В нападение – Стърлинг и Агуеро.

Тази част беше съвсем очевидна и няма нужда от много доказатели дето се вика на футболен жаргон. Затова и не се старах много да намеря добре изглеждащ момент за скрийншот, но този ще свърши работа да го илюстрираме :

С червено е обозначена защитната линия (Аке е излязъл малко по-напред да бие за първа топка тук), с черната линия са показани Бернардо и Родри. Очертани са крилата Фоден и Марез и със зелено – нападателите.

Системата с топка

Тук стигаме до истинската част – как тази подредба се променяше,когато Сити разиграват. Както вече казах в началото на текста, за мен формацията оставаше 442. Само че имаше едно вътрешно разместване в нея. То беше следното:

(1) Уокър (който игра като централен защитник) отиваше на позицията на десен бек

(2) Родри от позицията си на опорен халф се връщаше назад като втори централен защитник за да запълни дупката, оставена от Уокър

(3) Кансело от десния бек (където вече идва Уокър) влизаше в центъра на терена да запълни дупката от Родри

Това е цялата философия. Реално трима човека си сменят позициите, но  формацията остава 442.

Преди ротацията:

И резултатът:

Като разбира се оттам нататък имаше още 1-2 елемента в играта на Сити. Като например честите включвания на Кансело напред – той попринцип си е офанзивен бек и едва ли може да се очаква да играе ролята си в центъра на терена с позиционална дисциплина. Стърлинг и Агуеро (но най-вече Стърлинг) пък имаха свободата да се връщат назад в халфовата линия, като прибирането на Стърлинг добре се съчетаваше с включванията на Кансело.

Ето и две снимки от самия мач, които показват същата подредба. Първата е буквално от първото продължително разиграване на Сити в мача; на втората Сити са на път да забатачат малко нещата, но се вижда ясно подредбата:

Подредбата на Сити докато разиграват. Стрелките показват кой от кой квартал е дошъл. На картинката Стърлинг също се връща назад да поиска топката(червена стрелка).
Замалко да сгафят и да подарят топката на Арсенал, но всичко е добре когато свършва добре.

И те така. Това е моята интерпретация на сложната система, която Гуардиола ни предложи онзи ден. Остава въпросът единствено защо? Ясно е, че е рисково да си играеш на рулетка с това кой да застане централен защитник в различните моменти. Но беше нужен и премерен риск от страна на Гуардиола с цел да обърка и изненада Арсенал. И свърши работа – на артилеристите им отне доста време да се ориентират какво се случва на терена. Някой може да си каже „добре не го ли забелязват тия пичове сравнително бързо“, но отговорът е, че често е по-сложничко от това. Първо от гледната точка долу на терена нещата се виждат по-трудно; второ треньорите имат и други неща за които мислят и които следят в хода на мача; трето и четвърто дори да се усетят това е едно на ръка и съвсем друго е да го предадат на играчите в хода на полувремето. А и дори когато Арсенал успя да се ориентира какво горе-долу се случва, самото движение от ротациите на играчите на Сити внася хаос и отваря тънки моменти на дизорганизация в артилеристите. Като цяло доста хитър и доста рискован ход от Гуардиола, който обаче сработи… а както се казва – победителите не ги съдят. Mastermind

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s