Анализ на сезона във ВЛ извън топ 6

roy hodgson main

Днес щяло да има протести в София като се блокират случайни кръстовища. Не ми се рискува да си стоя 4 часа в колата на прибиране, затова днес оставам у нас и ще запълня времето като драсна бързо текстче. В лайва онзи ден поговорихме доста за солскяерите,лампардите и артетите на Висшата Лига и днес ми се иска да тръгнем отзад напред. Нищо прекалено подготвено или сложно. Просто ще отворя класирането и ще нахвърлям разхвърляни мисли за отборите от дъното нагоре.

20 място – Норич Сити

В началото на годината (футболната) Илия Атанасов ме покани да гостувам за откриването на сезона. Първият мач беше Ливърпул – Норич. Не гледам чемпиъншип и нямах дори идея как се казват играчите на канарчетата. Затова пуснах инстата и отворих да изгледам последната им контрола от предсезонната подготовка. Не помня с кой беше. Помня, че изгледах 15 минути от първото полувреме и спрях мача, защото Норич ми се видяха доста слаби и реших, че съм видял достатъчно. Видях един отбор, който се опитва да пресира високо, но го прави но наивен, дори детски начин. Всеки се изхвърляше като тапа напред без да мисли за цялостната обстановка. Видях желание да се разиграва топката – но отново прекалено наивно, без мисъл „какво става ако изгубим топката“. Видях отбор, които иска да прави готини неща, но ги прави мега наивно и тъпо.

Още в първата среща канарчетата показаха наивността си като отидоха да се надиграват с Ливърпул и логично загубиха. Още тогава коментара ми в студиото беше, че Норич са ужасяващи в защита и ако искат да имат някакъв шанс за спасение ще трябва да се молят да вкарат достатъчно, че да покрият слабата си игра в защита. Рано през сезона, благодарение на една късметлийска гореща серия от голове на Пуки, за момент изглеждаше сякаш има някакви шансове това да стане. Но после всичко се сгромоляса. Норич завърши не само с най-много допуснати голове (75) ами и с най-малко вкарани (26). Голова разлика от -49. Просто отбор, който попадна там къдет не му е мястото… един от най-заслужило изпадащите отбори, за които се сещам в скоро време.

19 – Уотфорд

Нека първо кажем, че Уотфорд е отбор с доста качество в редиците си – младото крило Исмаила Сар е топ откритие с голямо бъдеще; Трой Дийни винаги е полезе за отбори от средата на класирането с физическото си присъствие и лидерските качества; Роберто Перейра идва с бекграунда на бивш футболист на Ювентус, където съвсем не изглеждаше не-на-място. Капу и Хюз са стабилни и борбени опорни халфове, а към Дукуре имаше дори интерес от по-големи клубове. Бековете на отбора също са интересни. Абе въобще Уотфорд нямаше работа да е близо до дъното, съставът предполагаше комфортен финиш около 10-12 място. И въпреки това се стигна дотам, че Найджъл Пиърсън бе привикан да ги спасява на пожар. Попринцип не бих поверил състав с толкова качество на Найджъл Пиърсън. Бих искал някой, който може да развие стил игра и евентуално да се започне едно надграждане и катерене нагоре. Само че ситуацията някакси беше съвсем друга – дъното на класирането и опасност от изпадане, поредният уволнен мениджър. Пиърсън е от старата школа. Ама наистина старата школа – дълбока защита пред наказателното; крилата прибрани до бековете в 622/631; никакво разигравне; с топката веднага дълъг пас към Дийни, който да сваля за хората около него или към Саар да я гони по тъча. Това е. И много викане в съблекалнята. И… това всъщност работеше. Не защото е някаква страхотна стратегия, а защото Уотфорд както вече споменахме всъщност има доста добри играчи. Статистиките (не ми се търсят) показват, че с Пиърсън спечелиха достатъчно точки, че да се издрапат малко над зоната на изпадащите. Но това беше до последните няколко кръга, когато играта на отбора отново стана ужасна (тя беше ужасна и преди, но поне беше ефективна). При Пиърсън Уотфорд игра ужасен и остарял футбол, но измъкна резултати на база високата класа на играчите + мотивационните умения на Пиърсън. Когато те свършиха обаче, той нямаше какво повече да предложи на клуба. Последва шокираща новина – уволнение на Пиърсън два кръга преди края на първенството. Адски неуважително от една страна. От друга – риск с цел спасяване. Пиърсън нямаше да измъкне нищо от Сити и Арсенал в сегашната форма на отбора, затова се рискува с евентуален „отскок“ при смяната. Не проработи и догодина Уотфорд изненадващо ще са в Чемпъншип.

18 – Борнемут

Нямам какво толкова да кажа за Борнемут. Просто така се случи, че не успях да изгледам много от мачовете им през сезона. Изгледах няколко поред едва след паузата за коронавируса. В тях честно казано не ми се видяха толкова лоши, дори напротив – нямаха късмет че не успяха да измъкнат точки в тези срещи. Играха контраатакуващо 442, което беше зле координирано в защита, но пък наистина опасно на контрите. Положенията им обаче все не успяваха да влизат – къде заради лошо завършване, къде лош късмет. На база на тези срещи си мисля, че няма как да не ги е яд за отпадането, защото (1) поне след паузата играеха по-добре отколкото резултатите им показаха и (2) нямаха късмет малко да не им стигне за спасението… буквално един гол за Астън Вила срещу Шефилд с голлайн технологията,ахехех. Проблемът в Борнемут сякаш е по-генерален обаче. Те попринцип са малък клуб, но са клуб който прекара пет поредни години във Висшата лига и реално разполагаше с добри финанси последните трансферни прозорци. Сякаш обаче, който отговаряше за трансферите не се справи добре – бяха броени големи пари за недоразумения като Соланке и Джордан Айб (по 20тина милиона на парче… не знам, Едуардс от Ливърпул сигурно е заплашвал роднини на Еди Хау, че да прокара подобни трансфери). Както и още няколко неуспешни опита. Ами, когато сбъркаш толкова много пъти в трансерите поред… рано или късно ще се окажеш в битка на дъното. Добавяме към това и че Борнемут изглеждаха доста зле в защита, чисто от организационна гледна точка и определено има въпросителни към работата на Еди Хау напоследък. Въпреки страхотната му история с клуба и пътешествието от дъното на четвърта дивизия.

17 – Астън Вила

За Вила писах цял текст в блога преди около месец, така че ако са ви интересни можете да отидете да го прочетете. Затова няма и да навлизам в детайли сега. За мен Астън Вила е отбор, който разполага с много, ама много качество. Харесвам много централните защитници – Тайрън Мингс и Кортни Хаус. Мисля, че помощник-треньора Джон Тери е свършил много добра работа с тях. Атлетични, с добро позициониране и подобрена концентрация – има израстване и при двамата. Халфовата линия е доста добра – Луиз (който едва онзи ден разбрах, че е само на 22!) е страхотен опорен халф; Хурихейн е нелош разиграващ халф, който е опасен на статични положения, а МакГин е работлив бокс-ту-бокс с добър тайминг за включване в наказателното поле. Грийлиш няма нужда да го коментираме, а Ел Гази също е доста добро качество. Астън Вила трябваше да са комфортно в средата на таблицата с такъв състав, но вмето това трепереха до последния ден за живота си. Определено не мога да дам висока оценка за работата на Дийн Смит със състава. Защо точно – някои неща ги има в анализа, други ще ги оставим за по-натам.

16 – Уест Хям

Нямам много наблюдения върху чуковете. Дейвид Мойс им е треньор и избягвам да ги гледам когато мога. Освен това имат доста кофти камера на стадиона, втората най-лоша след Борнемут. Може и да изпускам нещо интересно, ама честно казано едва ли. Може би догодина ще трябва да им обърна повече внимание.

15 – Брайтън

Нов мениджър, ново начало. Бих дал доста позитивна оценка за работата на Греъм Потър в Брайтън. Той направи нещо много труно – успя да промени коренно стила футбол, който отбора практикува. Миналите години Брайтън на Крис Хютън бяха един много стабилен дефанзивен отбор, който в атака разчита на директен футбол и простички захождания + центрирания. Грозно, но ефективно – успя да ги утвърди във Висшата Лига. Идването на Потър реално започна следващата фаза от проекта – целта вече беше не само оцеляване, ами да се постави началото на един прогрес и промяна към по-модерен и по-офанзивен стил на игра. Потър успя да го направи, без да пострада защитата на отбора – 54 допуснати гола, което си е постижения за средата на таблицата. Трудно и страхотно постижение! Виждат се ясно позитивните знаци – Брайтън вече може да изнася с къси пасове под преса; има добре организирано разиграване и движение на футболистите. Естествено, липсва им класа при офанзивните играчи, но стъпка по стъпка. Много силен дебютен сезон за Греъм Потър, очаквам с нетърпение да видя как ще продължи проекта.

14 – Кристъл Палас

Станало е модерно да се смеем на „дядо Рой“, но ако за момент трябва да сме сериозни Ходжсън е един доста, доста приличен мениджър. Естествено не е за голям отбор, тъй като е прекалено дефанзивен и определено не е достатъчно добър, когато трябва да доминира топката. Но в общи линии един клуб от средата или дъното на класирането трудно може да си представи по-стабилен мениджър от дядо Рой. Просто ти гарантира една организация отзад, която малко други мениджъри дават на такова ниво.

Ходжсън е единствената причина Кристъл Палас да завършат толкова спокойно сезона, без да се налага да хвърлят по поглед зад рамо. Но съвсем скоро очаквам Палас да са в сериозни неприятности – съставът им е о-т-в-р-а-т-и-т-е-л-е-н. Да оставим настрана качеството за момент (което също има нужда от вдигане) – Палас са най-старият тим във Висшата Лига. Трябва да стигнем до 16тият!!!! играч с най-много минути за да видим някой, който е под 27 годишен. И това е, нека го кажем меко, напълно посредствения Ридевалд. Този състав ще се сгромоляса мощно съвсем скоро, освен ако (1) няма големи инвестиции в отбора или (2) умерени инвестиции, но с невероятн добре свършена работа при скаутинга. И тогава дори Рой Ходжсън би се затруднил да се справи.

13 – Нюкасъл

За разликата при прехода Рафа Бенитез и Стив Брус писах в началото на годината. Оттогва обаче имаше още промени, определено след коронапаузата се видя един завой към по-офанзивна игра. Генерално погледнато мисля, че отборът на Стив Брус измъкна повече точки, отколкото заслужаваше и те му дадоха комфорт от рано-рано. Ако все пак мине така драматичния трансфер на собственици и Нюкасъл забогатеят рязко няма какво да ги мислим – ще са ОК. Но едва ли със Стив Брус.

12 – Евертън

Вече дори нямам спомен за началото на сезона им. Бегло си спомням един наивен и оголен отзад футбол, последван от кратка поява на клубната легенда Дънкън Фюргюсън, който дойде и се поразвика мачовската на играчите да играят с повече топки футбола му от 90те, преди да добави още +10 мъжество като се подигра с Мойс Кийн и го извади от игра 10тина минути след влизането му в един мач. Добре, че пристигна Карлето да вкара малко ред в тази ужасна каша. Анчелоти не се слави с постиженията си в местните първенства, за което говори скромният му брой титли въпреки десетилетия по върховете на футбола. По-скоро е турнирен треньор за елиминационни сблъсъци. Така че ще ми е любопитно докъде може да закара Евертън догодина. Горната половина на таблицата със сигурност, но докъде точно?

11 – Саутхямптън

Ралф Хазенфлгхидгслютъл е топ топ треньор. Типичен представител на модерната немска школа – висока преса, компактност и агресия предимно от 442. Нелошо, но и сравнително елементарно разиграване, което прескача халфовата линия почти напълно. Предвид таланта, с който разполага в Саутхямптън върши феноменална работа. Отбори с повече качество в съставите бяха в битката за оцеляване. Имаше някои кофти моменти в началото на кампанията с колебливи резултати и една загуба 0-9 от Лестър, но честно казано дори тогава си личеше добрата работа на австриеца. Просто късметът не бе на страната на светците. Страхотен сезон и за Дани Ингс, който заслужава страшно много похвали за това, че остана само на гол зад голмайстора на сезона. Малко напомни на предния сезон на Костов в Левски. Твърдо вярвам, че Хазенхютъл би се справил и в по-голям отбор и много харесвам качествата му на треньор. Така че лимитът на Саутхямптън като клуб ще бъде определен единствено от трансферната политика и ресурса откъм играчи, който австриеца ще получи за работа.

10 – Бърнли

Бърнли са си Бърнли, няма какво да ги коментираме. Гледали сме отбора на Шон Дайш, знаем и какво да очакваме от него. Не най-атрактивния, но стабилен и подреден футбол. Ако отгледа малко коса и стреснат поглед след години го виждам като по-младата версия на дядо Рой.

9 – Шефилд Юнайтед

Хита на сезона без никакво съмнение! И за тях писах текст наскоро, който можете да прочетете на блога, така че ще съм кратък. Феноменална работа на Крис Уайлдър, който ако не беше конкуренцията на рекордния сезона на Клоп, категорично щеше да е мениджър на сезона! Шефилд Юнайтед разполагат с отбор, съставен от футболисти за Чемпиъншип и въпреки това завършиха в горната половина на таблицата във ВЛ. Страхотна, страхотна, страхотна работа на Уайлдър. Невероятно добре организиран отбор в защита, който с топката играе по единствения начин по-който може да го прави предвид футболистите, с които разполага… и пак успява да го прави по интересен начин със захожданията на централните защитници. Самият Уайлдър наскоро даде едно противоречиво интервю след загуба на отбора, че „играчите трябва да се стегнат, защото не се раздават на 100% а ние не можем да си позволим да не се раздаваме на 100% защото имаме отбор на ниво чемпиъншия/лига едно“. Страшно сурово изказване, но напълно отговарящо на реалността. Реално се надскочиха със страшно много тази година и не очаквам да успеят да го повторят догодина, но ги виждам спокойно на 10-14 място под вещото ръководство на Уайлдър!

8 – Арсенал

Тук тегля чертата. Текстът стана дългичък, а дори е без картинки. А отборите от Арсенал нагоре вече са към „големите“ и ги коментирахме обширно в лайвчето от онзи ден. До нови блокади на кръстовищата! J

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s