Кратък анализ на Арсенал-Уулвс

main image

Днес се събудих с доста енергия. Потренирах, но все пак остана. Което може би говори за качеството на тренировките ми, но не искам да се вглеждам толкова дълбоко. Затова реших да събера в писмен формат мислите си за една от вчерашните футболни срещи, които изгледах – Арсенал и Уулвърхемптън. Не разполагам с никакъв запис или видео от мача, така че за да покажа мислите си ще трябва да ги нарисувам. И може би това ще е форматът, който ще използвам за текстовете към момента – по-кратички и сбити, само с елементите които са ми интересни.

Срещата завърши с победа 2-0 за Арсенал, въпреки че сякаш беше по-важна за Уулвс. Вълците имат/ха надежди дори за класиране в топ 4, но май няма да го бъде. Ето ги съставите:

formation

343 за Арсенал. Интересна за мен беше тройката централни защитници за Арсенал. Те попринцип биха се затруднили да съберат качествена двойка такива, камо ли трима и явно се е наложило Колашинац да е част от тях. Личеше си му, че попринцип е бек по начина, по който изигра ролята си. Беше доста агресивен, когато трябваше да излиза от линията си и да бие опонент, но пък към позиционирането му могат да се зададат някои въпроси (например второто полувреме имаше една ситуация, в която Адама Траоре се промъкна зад гърба на Колашинац, който беше забравил че е ЦЗ, и излезе сам срещу вратаря. Отново, съжалявам, но нямам никакво видео на ситуацията). Луиз направи редовните няколко лоши преценки на полета на топката, само че този път не бяха фатални, а Мустафи сякаш беше ОК.

Имаше нещо друго във формацията/играта на Арсенал, което не ми хареса обаче. Нека първо погледнем горе-долу как изглеждаха нещата през първата част, когато артилеристите държаха топката повече и атакуваха:

snimka 2

Да видим къде са „слабите“ места на защитата на вълците. Уулвс се защитават с 532. По фланговете халфбековете на двата отбора се покриват. Уулвс имат доста централни защитници, така че там са покрити особено с помощта на поне един от халфбековете. Също така е трудно да се играе през центъра, защото там има цели 5 човека – двамата нападатели и трите халфа.

Празните пространства във формацията остават от двете страни на този централен блок – илюстрирани са с жълто на картинката. Логично, ако Арсенал искат да създадат някакви проблеми на опонентие си ще трябва да ползват това по някакъв начин.

snimka 1

Време да похвалим Артета малко. Първата фаза от разиграването на артилеристите беше добре подредена и си личеше, че е работено добре върху нея. Разстоянието между играчите беше адекватно; топката се движеше добре; позиционирането и движението на двойката опорни халфове беше на ниво; крайните ЦЗ (Колашинац и Мустафи) знаеха кога да тръгнат с топката когато имаха възможност да го правят.

Естесвтено Уулвс са доста добри в защита и едно добро движение в първата фаза не стига. Вътрешните халфове на вълците (Дендонкер и Моутиньо) много добре излизаха и покриваха тези празни пространства когато се наложи. Така Арсенал нямаха избор освен да… върнат топката назад и да продължат с поредния опит. Цялата тази динамика е нарисувана по елементарен начин на горната картинка.

Проблемът за артилеристите и нещото, което не ми допадна при тях бе точно това – нямаше никакво продължение на тази добре тренирана първа фаза от изнасянето. Това е чест проблем за Артета – отборът му държи топката и то грамотно, но това става около средата на игрището и много трудно се стига до последната третина и до опасни положения. Само вижте по колко удара отправя Арсенал средно на мач. Ясно е, че продължението куца.

snimka 3

Голяма роля за това изиграха Обамеянг и Букайо Сака. В конкретния мач правилното поведение от двамата би следвало да е да играят почти като допълнителни халфове – да се връщат назад и да искат топката на крак между линиите, защото по този начин (1) отварят дилема за централните защитници на Уулвс „да ги следвам или не?“ и (2) създават повече работа и на вътрешните халфове на Уулвс – като има човек зад гърба им и Моутиньо и Дендонкер ще внимават повече когато излизат да затварят тези празни пространства, за които говорихме преди малко.

Но Обамеянг и Сака просто не са такива играчи. Те стояха прекалено високо и прекалено близо до директните си противници – защитниците Боли и Саис.

Така Арсенал имаха големи проблеми да намерят пас в центъра на игрището – просто там никой не искаше да получи топката. В същото време Артета настояваше да е играе постепенно… което означаваше, че не видяхме и много опити за дълги топки над защитата на Уулвс. Нито пък флангови комбинации, защото Артета явно бе твърдо решен да изнесе топката по постепенния и „правилен“ начин. Само че нямаше как това да стане, защото никой не се отваряше за пас в центъра. На Арсенал реално им липсваше един Йозил между линиите.

И така наблюдавахме един доста скучен мач, поне докато не падна първото попадение.

Реално голът на Сака обърна мача. Дотогава Уулвс бяха доволни да стоят прибрани в защита и да си изчакват шанса на контра. Но при 1:0 и залог от евентуално класиране в ШЛ трябваше да променят подхода си през втората част. И така стигаме до втория елемент от срещата, за който искам да кажа няколко думи – атаката на Уулвс срещу защитата на Арсенал.

Арсенал получиха доста похвали за играта си в защита снощи, но аз не мога да се съглася. Цитира се например статистиката за  само 1 точен допуснат удар. Но в нея не влизат например двете ситуации, в които Адама Траоре беше сам срещу вратаря, но така и не успя да направи точен удар. Нима това прави ситуациите по-малко опасни?? За мен Арсенал бяха ОК в защита, но нищо повече. 343 прелива в 541 в защита и артилеристите държаха петицата си в отбрана плътно прибрана назад, като отпред нещата бяха оставени предимно на 4те халфа. Те на моменти имаха проблеми да покриват цялото игрище, но в общи линии се справиха защото разиграването на Уулвс не е най-изисканото.

Преди време четох някъде една статистика. Пробвах да я намеря, но не успях и за да не излъжа с цифрите ще кажа само заключението. Уулвс имат много много голям проблем да атакуват отбори, които се защитават с 5ма защитници, вместо с 4. И това се покрива с логиката в голяма степен и е леснообяснимо – вълците обичат в играта си дългите диагоналки, с които сменят посоките на атаката. И това просто е по-ефективно срещу по-къса защитна линия. Когато имаш цели 5 човека по-лесно покриваш широчината на терена и по-трудно те изненадват такива неща. Така че самият избор на формация до голяма степен затрудни Уулвс снощи.

Друг проблем за мен беше използването на Адама Траоре като един от двамата нападатели. Той попринцип е крило и това си личи в движението му – винаги го дърпа и човърка да търси да получи топката по-близо до тъчлинията където може да използва феноменалния си дрибъл. Това обаче означава, че Уулвс имат един човек по-малко, който да атакува наказателното поле на Арсенал. Често там беше само Раул Хименез. Понякога се включваше и Дендонкер от халфовата линия. Но пак бройката е много малка, че да затрудни дори такива колебливи защитници като тези на Арсенал.

В хода на двубоя Нуно Ешпирито Санто се опита да коригира това и да добави присъствие в наказателното поле като включи в игра Диего Жота. За съжаление това стана с ваденето от игра на Дендонкер, който беше единственият халф който влизаше в наказателното поле и ситуацията не се промени много. По-късно Адама бе пратен да доиграе мача като халфбек, а в централна роля влезе от скамейката Педро Нето. Но ходът дойде прекалено късно. Не мога да не си мисля, че мачът можеше да се развие по-иначе за Уулвс ако бяха оправили този проблем (като например първо бяха извадили Дохърти за Жота като пратят Адама да доиграе на халфбека цялото второ полувреме) и просто бяха изисипали много центрирания към наказателното на Арсенал. Останалото пък е работа на Луиз и компания. Е… не се случи и Уулвс не успяха да отбележат гол и загубиха срещата. Но за мен изводите остават – не бях толкова впечатлен от защитата на Арсенал; видяхме отново проблемът им да пренасят играта в последната третина; но пък продължаваме и да виждаме една много добра работа в първата фаза от изнасянето, както и игра с желание на футболистите. Така че нека оставим Артета да работи и да видим къде ще ги откара следващата година. J

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s