Кратка анатомия на една защита

За Шефилд Юнайтед се говори доста в последно време. Те са симпатяги, които току що се качиха във Висшата лига и въпреки това държат стабилно класиране в дебютния си сезон. Седма позиция с 43 точки. С две по-малко от Ман Юнайтед и с 2-3 повече от Тотнъм и Арсенал. Ебати пичовете.

Мениджър им е Крис Уайлдър и ако не се сещате как точно изглежда няма проблем, ето го отдолу

Sheffield United v Reading - Sky Bet Championship

Уайлдър е бивш десен бек на редица посредствени отбори преди да стане мениджър на друга редица други посредствени отбори. И така до 2017 когато поема Шефилд Юнайтед в Лига 1 (техното Трета лига) и собственоръчно ги добутва до подножието на европейския футбол през 2020та.

Със сигурност сте попадали досега на доста статии за Шефилд и за тяхната тактическа иновация. Става дума за следното – Шефилдите играят с трима централни защитници и когато атакуват често един от тях захожда по крилото все едно е бек. Което е готино. Несъмнено. Най-малкото е различно и нестандартно, а в един мач винаги е трудно да се нагодиш към такъв опонент. Дори да си го проучил и да си пускал видеа на футболистите в подготовка винаги е трудно, когато се сблъскваш за пръв път на практика с нещо ново. И всеки отбор, който за първи път се изправя срещу Шефилд тази година го изпита. Това за мен е голям фактор, който им помогна да се изкачат толкова високо в класирането. (шаутаут и към Гасперини в  Аталанта, който прави подобни неща ама по по-интересни начини)

Освен това обаче има и нещо друго. Една готина идея може и да стига да те отличи в първенство като Чемпиъншип, но не и във Висшата Лига. В крайна сметка и други новаци (Норич) имат интересни идеи в атака, но въпреки това са на дъното в класирането. Това, което прави Шефилд истински отбор (за разлика от канарчетата) е защитата им. Освен интересната идея със захождането на централни защитници, Уайлдър е организирал и една доста добра фаза защита. 25 допуснати гола в 28 изиграни мача. Второ най-добро постижение в лигата, след Ливърпул. По мое мнение, точно тази стабилност в защита им дава в последствие увереността да могат да изпълнят и ротациите си в атака без страх.

И точно на това искам да обърна внимание днес. За целта изрових последния техен мач, който успях – загубата с 1:0 от Манчестър Сити в края на януари. Загуба е, но пък само с един гол и то в среща, в която са играли доста без топката. Идеално за целите ни. Ще ползваме първите 15тина минути за да си харесаме няколко картинки за анализа.

sheffield 1

Шефилд играят 352, което във фаза защита става 532 с прибирането на халфбековете назад. Това се вижда още от началните кадри в мача:

sheffield 532

Виждаме и че са много компактни – линията на защитата е на 30 и малко метра от двамата нападатели.

За да са лесни и подредени нещата ще разгледаме какво се случва линия по линия. Започваме от НАПАДАТЕЛИТЕ.

sheffield 2v3

 В конкретната среща Сити изнасят топката с тройка отзад (вижда се и на горната картинка) което значи, че Шарп и МакБърни са в ситуация на числено неравенство – 2ма срещу 3ма. Но има и нещо повече – те не са срещу които и да е 3ма човека. Изправени са срещу Фернандиньо, Отаменди и Лапорт. Които са доста добри в изнасянето на топката, както с пасове, така и с дрибъл напред. Следователно ще трябва да играят повече позиционно – не толкова да се опитват да притеснят изнасящите топката, колкото да им затворят възможността да спечелят пространство напред с дрибъл. Като в същото време се опитват да затварят колкото могат повече коридорите им за пасове към опорните халфове. Ключовата дума е дисциплина и правилното позициониране в центъра на терена – в никакъв случай не трябва да се позволява да бъдат преодоляни (например заради прекалена агресия, ако МакБърни реши да пресира сам и с 2 бързи паса топката мине зад него) защото нещо такова ще даде шанс на защитник на Сити да дриблира напред и да пренесе предимството си линия по линия напред, любимото на Гуардиола.

След тях идват ХАЛФОВЕТЕ

halfovete main

Ролята на халфовете е доста изтощаваща и включва много спринтове. Което означава, че физическата форма и кондиционната подготовка са най-важните характеристики на типичния Уайлдър-халф. Донякъде подобно на работягите, които Юрген Клоп събира за халфовата си линия в Ливърпул.

Първо трябва да кажем, че в защитната формация 532 има само ТРИ халфа, които трябва да покрият цялата широчина на терена. Това е доста тичане. Затова при традиционния прочит на тази формация е често срещано халфбековете да излизат да бият високо по терена, като по този начин временно се „добавя“ един човек към халфовата линия.

Не и при Крис Уайлдър – той предпочита защитната му петица да си остане заедно отзад при тези ситуации, ако е възможно. Което също означава, че ако атакуващия отбор подаде топката някъде в близост до тъчлинията, отговорността да бъде посрещнат пада върху един от халфовете на Шефилд, вместо на халфбекът от тази страна. Много важно уточнение е, че това е при идеални условия. Във футбола динамиката на всяка ситуация е различна и затова има моменти, в които дори близкият халф е прекалено далече от тъчлинията (или пък има други по-важни задачи в момента) и се налага халфбек да излезе да бие вместо него. Цялата тази роля на халфовете на Уайлдър е илюстрирана на горната картинка в ЗЕЛЕНО.

На второ място – винаги я има възможността хората пред теб да не си свършат работата. Затова ако се случи така, че нападателите на Шефилд да бъдат разиграни, преодоляни и защитник на Сити дриблира напред с топката… то тогава вътрешния халф на Шефилд от тази страна трябва да излезе да го посрещне. Това е илюстрирано на горната картинка със СИНЬО и може да бъде видяно и тук:

izlizane na 8ca

И на трето място – е задачата да се покрият двамата опорни на Сити в разиграването. Това е показано на оригиналната картинка с ЧЕРВЕНО.

Искам да отбележа, че не съм подредил 3те по приоритет, а просто както ми дойде удобно на мисълта докато щракам текста. Ако трябва да ги подредим по приоритет може би редът би бил отзад напред. Първо – напрежение върху дриблиращ опонент с топката. Второ – затваряне на опциите за пас в центъра. Трето – накланяне към опонент на тъчлинията. Логиката зад подредбата е елементарният въпрос „ако не го свърша аз има ли кой друг да го направи“. При дриблиращ опонент, отговорен е най-близкият човек, така че отговорът на този въпрос е НЕ. След което се приоритизира центъра като по-опасна зона (пък халфбековете при нужда могат да излязат да бият на тъчлинията).

Но с две думи… много тичане. С три думи – ебаси колко тичане.

Стигаме до ЗАЩИТНИЦИТЕ.

zashtitnicite

По-рано в текста обсъдихме как Уайлдър предпочита халфовете му да покриват пространствата по фланговете, когато това е възмжоно, така че защитната му петица да остане заедно отзад. Така когато един човек я напусне (независимо за какво, да бие, да покрива човек, каквото и да е) отзад остават 4 човека, които могат да сбият по-близо един до друг и да покрият временната липса на колегата си.

А поводи да напускат тази линия много. Може топката да мине зад гърба на халфовете, в който случай най-близкият от тримата централни защитници излиза да бие получателя (докато халфовете също трябва да се завъртят и да натиснат назад, получавайки се капан за играча с топка – сандвич между излязъл да го посрещне защитник и връщащ се назад халф). Това е на картинката в ЧЕРВЕНО.

Може да се наложи халфбекът да излезе да бие човек на тъчлинията – когато това не е възможно да бъде покрито от колегата му халф пред него. На картинката в ЖЪЛТО.

А може да се наложи и да се спринтира в голямото пространство назад към вратата в гонене на извеждащ пас – това е в СИНЬО. Което също си има тънкостите. Започнахме текста с хвалба колко са компактни Шефилд Юнайтед (30тина метра между линиите). Това си има плюсовете – например е по-лесна пресата, когато топката попадне между линиите; по-лесно е при грешка на някой тя да бъде покрита, тъй като съотборника му е по-близо и тн тн. Но си има и рисковете – например голямото пространство между защитниците и вратата. Това е пространство, което може да бъде експлоатирано с извеждащи пасове. И защитниците трябва да са постоянно нащрек за моментите, когато това може да се случи. Важна е концентрацията и правилната позиция на тялото – полуобърната, така че да могат както да натиснат напред, така и да тръгнат на спринт към собствената врата без да губят прекалено много време във въртене за смяна на посоката.

Въобще има много такива подобни тънки моменти в тренирането на една защита. Това, което успяхме да направим в този вече дългичък текст е само да зачеркнем на повърхностно ниво основните роли и идеи на защитата на Шефилд Юнайтед. Остават още много неща. Тънки детайли, без правилното изпълнение на които, цялата система няма да функционира. Синхронът, комуникацията, таймингът. Както и моменти, които са отклонения от нормата. Да не говорим пък за пресата на отбора, която също е част от дефанзивната игра и заслужава статия сама по себе си. Но за момента спираме дотук и поздравяваме Крис Уайлдър за страхотно свършената работа. В един сезон без такива рекорди на Ливърпул, спокойно можеше да говорим за него като за фаворит за приза „мениджър на годината“ в Англия.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

One comment

  1. Още едно доказателство, че с правилна работа и дисциплина (и без звезди) има път нагоре, почти до самия връх.

    Сега 2-рия сезон ще бъде още по-голямо предизвикателство, вече всички ще ги знаят и няма да е толкова лесно…. но пък забелязвам доста умен рекрутмънт от тяхна страна 🙂

    Аз лично им стискам палци 🙂

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s