Топ филмите на 2019 с bendtnerfan

Вчера имах рожден ден и изпуснах и двата мача от Англия. Принципно нищо не ме спира отново да повдигна темата за Оле, както другите пъти когато нямам материал… но реших да поразчупя. Ще поговорим за филми. В момента отварям IMDB профила си и преглеждам на кои заглавия съм дал най-виока  оценка през календарната година. Правя уточението, че още не съм изгледал The Irishman, както и още няколко заглавия, които излизат по нашите кина края надекември/януари.Ето ги фаворитите:

parasite main real.jpg

1 – Parasite (10/10). Страхотен южнокорейски филм за преплетените съдби на едно бедно семейство и едно богато семейство. Не мога да кажа повече за сюжета, без да са спойлери. Силно го препоръчвам на всеки. Филмът е смесица от драма и комедия; като най-отличителното му качество е колко е стилизиран. Синематографията (подреждането на кадъра – артистите + заобикалящия ги декор) е феноменално във всяка сцена на филма, както и бързите монтажи в напечените моменти, които са изпипани до последния детайл и свръхнатоварени с няколко слоя значение. Филм, в който водещото е стилът на заснемане. Но дори абстрахирайки се от него – много стойностна история за поляризацията на богатствата в днешното общество. Препоръчвам го горещо на всеки, има го в торентите – нападайте.

ford v ferrari

2 – Ford v Ferrari (8/10). Филмът доскоро беше в БГ кината и може би го знаете под друго име. Бяха го превели нещо от сорта на „Пълно ускорение“. От оригиналното заглавие веднага е ясно за какво иде реч – за съперничеството между Ферари и тепърва навлизащите в състезанията Форд през 60те години. Ралита, коли, екшън, доста комедийни елементи. Не съм си направил труда да проверя до колко детайлите отговарят на действителността, но обикновено в подобни филми се придържат доста добре към историческите събития, така че да кажем че са ОК.

Въпреки, че е дълъг 2 часа и половина, времето изобщо не се усети. Монтажът е бърз, има достатъчно много събития в историята и се скача от случка в случка, така че динамиката убива времето. Страхотно представяне и от двамата актьори в главните роли – Мат Деймън и Крисчън Бейл. Напрактика двамата носят филма като изчезват в ролите си; имат и страхотна химия помежду си. Очаквам поне номинация за оскар за поне един от двамата тук.

ready or not.jpg

3 – Ready or not (8/10). Филмът е смесица от хорър и комедия, като повече набляга на комедийната страна. Имало е доста опити за такива филми през годините, но честно казано едва три са ми харесали (happy death day; zombieland и този). Мисля си, че е много трудно да се удари точния баланс между толкова противоположни жанрове и Ready or not е един от филмите, които успяват. Естествено, няма да печели оскари, но филмът е супер забавление. Едва ли ще се намери някой, който да не хареса поне част от него.

Сюжетът е елементарен – една много хубава актриса се жени за богат пичага (по любов). В деня след сватбата обаче разбира, че семейството на младоженеца (които са натрупали богатството си от производство на игри) имат традиция – всеки нов член на семейството участва в случайна игра за да го приемат. На много хубавата актриса и се пада да играе криеница до зазоряване… само, че дори не подозира, че ако я намерят ще я убият. Супер фън, повярвайте ми и теглете.

once upon a time

4 – Once upon a time in Hollywood (8/10). Новият филм на Тарантино. Това би трябвало да казва достатъчно за всеки, който се интересува поне малко от кино. Куентин Тарантино е режисьор с много отчетлив стил на филмите си.

Неговите филми са буквално кино. Всичко в тях е преувеличено – има ли бойна сцена е преувеличена. Кръв хвърчи навсякъде, понякога може дори да се чуят ударите като в анимационен филм. Всичките му герои са тип „по-големи от живота“. Всеки винаги има перфектната реплика и оставя впечатлението, че е по-готин отколкото е възможно за обикновен човек. Кино като кино; не като филм за реалния живот.

И въпреки това, този е най-малко Тарантино от всичките филми на Тарантино. Тук става дума повече за носталгия към Лос Анджелис от 80те, от детството на режисьора и това как той го помни. Към историята са пришити Леонардо ди Каприо и Брад Пит като актьор и каскадьорът му. И някакси успяват да се забъркат и с известния култ на серийния убиец Чарлз Менсън. Филмът работи най-добре ако имате поне бегла представа за събитията около този култ, затова ви препоръчвам преди да го гледате да гугълнете малко за историята. Така ще ви хареса повече и филмът. Не е най-добрият филм на Тарантино, но е достатъчно добър че да е от най-добрите в годината, поне в моите очи.

us 2019

5 – Us (9/10). Това е вторият филм на режисьора Джордан Пийл. Не мога да кажа много за сюжета, защото е най-добре да се гледа без да знаеш за какво иде реч. Листнат е като хорър, но аз бих го определил като трилър по-скоро.

Най-добрата реклама е ако сте гледали предишният му филм – Get Out от миналата година. Тогава трябва да имате представа какво да очаквате. Тук е и ролята на годината според мен, категорично. Главната актрисаа Лупита Нйонго прави една от най-страхотните женски роли, които съм виждал изобщо. Ще е истинско престъпление, ако не спечели оскарът, защото филмът излезе сравнително рано през календарната година, а тъпаците от оскарите обръщат и на това внимание за съжаление.

john wick 3

6 – John Wick 3 (9/10). Страхотен филм, според мен най-добрият в поредицата за Джон Уик. Вече вероятно всички са гледали или поне чували за поредицата, така че няма нужда от много реклама – Киану Рийвс е ужким пенсиониран наемен убиец, който по една или друга (а тук и трета) причина сее разруха и се бори за живота си.

Филмът е чист екшън и нищо повече, като върховият момент е хореографията на бойните сцени. Режисьорът на поредицата е бивш каскадьор, а после и координатор на бойни сцени за филми като Матрицата, 300, мистър и мисис Смит и тн тн. Дебютната му поредица като режисьор отразява точно най-силните му качества – стилизирани боеве. На това набляга и в тази част, като тук и синематографията е страхотна. Бойните сцени са изпипани както обичайно до последния детайл и третата част не разочарова.

Някой може да се оплаче от липсата на сюжет или нещо друго подобно, но всеки който го направи просто изпуска цялостния замисъл на поредицата. Никой не се интересува от историята. Всички искаме да видим просто как Киану Рийвс бие лошковците по креативни начини. И това е налице.

ГОЛЕМИТЕ РАЗОЧАРОВАНИЯ

След като похвалих 6 филма е време и да кажа кои са заглавията, които ме разочароваха най-много дотук през годината.

pain and glory

1 – Pain and Glory (4/10). Това е един от филмимите, които се очаква да са ГОЛЕМИ на оскарите. Дело е на един от най-големите латино режисьори Педро Алмодовар и в главните роли са Антонио Бандерас и Пенелъпи Круз.

Историята е общо взето следната – Антонио Бандерас е известен режисьор, който от известно време е забил и не знае какво да прави с живота си. Не може да напише/снима и друг филм. Постепенно обаче преоктрива едно старо приятелство, започва да друса хероин и чрез стари приятели и изкуството успява да преоткрие себе си. Предполага се, че филмът е и полубиографичен за самия режисьор Педро Алмодовар.

Сега… принципно мисля за себе си като за ценител на киното, който няма абсолютно нищо против по-артси филми. Дори напротив. Но това ми дойде прекалено претенциозно. Действието (или липсата му се точеше) и след час от филма, когато си погледнах часовника се изненадах, че не сме на края а едва на средата. Метафорите и паралелите между детството на Бандерас и сегашната му ситуация може би трябваше да са дълбоки, но мен ме удариха като мега претенциозни и скучни. Все едно режисьорът е застанал пред мен и държи знак, на който пише „ВИЖ ТАЗИ МЕТАФОРА, ТОЛКОВА Е ДОБРА. ТОВА Е ИЗКУСТВО“. В същото време не ми пукаше за никой от героите. Не ме и дразнеше никой от героите. Просто филм, в който лично аз не мога да откроя абсолютно нищо, освен да оценя част от техническите качества при заснемането му и опитите на Бандерас да направи нещо с малкото, което му беше дадено за игра. Ако някога съм гледал дефиницията за претенциозен филм то е това. Препоръчвам да го избягвате, мен лично ме разочарова много.

hustlers

2 – Hustlers (3/10). Друго ужасяващо скучно преживяване. Дженифър Лопез и още няколко момичета, на които не им знам имената са стриптизьорки, които борят срива на фондовата борса и отражението му в стриптиз клубовете като обират клиенти.

Аз лично усетих филма, сякаш режисьорът е изгледал култовата класика на Скорсезе /Goodfellas/ и е решил да снима същия филм, само че със стриптизьорки, вместо с мафиоти в главните роли. И е поканил няколко момичета, които не могат да играят да си спасят живота, докато се опитва да имитира стила на заснемане на Скорсезе. Получилото се е страшно отегчителна и на моменти трудна за издържане криндж история, която дори задникът на Лопез като стриптизьорка не успява да спаси. Hard pass.

БОНУС КОНТЕНТ.

Тъй като няколко думи споменах думата метафора и се надъхах, искам да отделя специално внимание и на любимата ми метафора от годината. Тя е от филма Parasite, така че който още не го е гледал да спре да чете тук – иначе може да види спойлери за първите 20тина минути от него.

Историята в тях е следната – едно бедно семейство се внедрява в едно богато семейство. Първо синът става учител по английски, после дъщерята я наемат за учителка по рисуване и тн, тн.

Семействата попринцип са от различни социални класи. Едните са от крайно бедните, които живеят в мазета, наполовина под земята; и другите, които живеят в супермодерна къща за милиони с всичките и удобства.

При първата среща на членове от двете семейства (майката от богатите прави нещо като интервю за синът на бедните, който иска да стане учител по английски на богатата дъщеричка) е очевидно разделението бедни/богати. Режисьорът го подчертава като слага буквална разделителна линия между представителите от двете класи. Ето няколко кадъра:

kadur nomer edno.jpg

Тук виждаме как главният герой (от бедните) наблюдава как икономката буди домакинята (от богатите). Ъгълът на стъклото, през което гледа разделя картинакта на две. Отляво са бедните – отдясно богатите.

Дори, когато икономката трябва да събуди домакинята, тя не посмява да премине тази метафорична линия. За съвсем кратко се просяга от страната на богатите, плясва с ръце и се дърпа почти моментално назад; от нейната страна на стъклото;

kadur nomer dve

Сцената продължава с интервюто между богатата домакиня и бедния учител като този път ги разделя стената на задния фон:

KADUR NOMER TRI

Или пък дръжките на хладилника, когато камерата смени ъгъла си:

KADUR NOMER CHETIRI

Дори когато се качват по стълбите към горни етаж, пак няма как да са „от една и съща страна“, този път разделяни от колоната на стълбището:

NOOMER PET

Или пък дори от лампата на коридора:

NOMER SHEST

Едва във финалния кадър от сцената, когато вече богата домакиня удобрява и позволява на бедното момче, да стане учител на дъщеря и виждаме доближаване на линията:

NOMER SEDEM

И накрая, в момента, в който назначението става официално, камерата се измества плавно и пуска бедния герой в света на богатите – спечелил си вече правото да стъпи в този свят, без разделителната линия.

ФИНАЛНА КАРТИНКА.jpg

Абе, просто гледайте филмът. Уникален е.

Ако анализът ви е харесал моля лайкнете и фейсбук страницата за бъдещи текстове – https://www.facebook.com/bendtnerfan/ 

One comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s